Решение № 154 от 15.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Търговище, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101194 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 121а, ал. 4 от КТ за заплащане на сумата от 124 911.67лв., както и евентуален с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на същата сума.

Ищецът Г. И. П. твърди в исковата си молба, че на 9.11.2022 г. сключил трудов договор с ответното търговско дружество „Ефо Линия“ ЕООД, по силата на който се задължил да престира труд като „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“ , а ответникът да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 710 лв. Твърди, че основната дейност на ответника е международен транспорт, за чужда сметка като подизпълнител на белгийски спедитор, който фигурира като такъв във всички негови CMR / ЧМР - международни товарителници /. Всички превозвани от ищеца товари са осигурявани на ответника от тази белгийска фирма. Счита, че фактически престирал труд при ответника при т.н. „двойна езда“ / в тира винаги има по двама водачи едновременно, единия шофира, другия стои в кабината до него/ като „международен шофьор на товарен камион / тир/ , управлявайки съчленено превозно средство / с ремарке , респ. полуремарке/ превозвайки товари над 15 тона. С микробус ответникът транспортирал ищеца и колегите му от България до паркинга за тировете на отв. в гр. Брюксел, К. Белгия , откъдето обикновено последният се качвал на тир на отв. и започвал период на ежедневно, постоянно и непрекъснато шофиране и пребиваване в камиона за периоди от по 3 - 7 непрекъснати месеца.

По изключение, ако тира се намирал на друго място, ищецът бил транспортиран от паркинга в гр. Брюксел, Белгия със собствен на ответника 1 лек автомобил „Дачия“ до мястото, където се намира тира. По време на тези многомесечни периоди на шофиране ищецът и колегата му на практика живеели в камиона , вкл. шофирали , нощували , готвели , хранели , къпели, чакали / товарене, респ. разтоварване , по граници и т.н./ . Т.е ищецът непрекъснато и постоянно живеел в тира през тези 3-7 месеци. С микробус от паркинга в гр. Брюксел, Белгия до България ответника връщал ищеца и колегите му в България, след приключване на съответния период на шофиране. След кратка почивка, всичко започнало отново.

В приложената справка за осигурителен доход, извънсъдебно ответникът признал пред органите на НАП, подавайки Декларации образец 1 по чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-13 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2019 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СРОКОВЕТЕ, НАЧИНА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ И

СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ОСИГУРИТЕЛИТЕ ЗА

ОСИГУРЕНИТЕ ПРИ ТЯХ ЛИЦА, КАКТО И ОТ САМООСИГУРЯВАЩИТЕ

СЕ ЛИЦА , че ищецът е отработил при него общо 4000 часа, за което му е начислил общо възнаграждения от 19 232,03 лв. през процесния период 1.9.2021г. - 1.9.2024 г.

Ответникът декларирал извънсъдебно пред НАП с уведомление по чл.

62, ал. 3 от Кодекса на труда, че е сключил трудов договор с ищеца на 9.11.2022 г. и го е прекратил на 5.8.2024 г.

На практика обаче ищеца никога не е бил уведомяван нито писмено , нито устно, че е уволнен, поради което трудовият договор на практика не е прекратен.

Счита че, съгласно приложено „Ръководство“ изпратено му по негово изрично запитване №

325285 към „Вашата Европа“

/https://europa.eu/youreurope/advice/index bg.htm#shortcut-0 / , изготвено от 65 независими юристи - специалисти в областта на правото на ЕС и на отделните държави - членки има право на следните заплащания:

10.1 възнаграждение за работно време /bezoldiging arbeidstijd/ в размер на 12.2105 евро/ час / на основание чл. 7 от белгийски Колективен трудов договор от 27 януари 2005 г. / CAO van 27 januari 2005 (74.050) (K.B.

24/09/2006 - B.S. 28/11/2006) във вр. с т. 2.1.1.5, стр. 4 от Колективен трудов договор от 19 октомври 2017 г. /CAO van 19 oktober 2017 (143.004) (KB 13/06/2018- BS 13/07/2018)/, / стр. 14 от ръководството/ , тъй като е управлявал съчленено превозно средство / с ремарке или полуремарке/ от една страна , а от друга тира и ремаркето са били с полезен товар над 15 т.

10.2 Бонус в края на годината / Eindejaarspremieв/ в размер на минимум 2500 евро годишно , респ. съразмерно за отработените месеци на основание чл. 7 от белгийски Колективен трудов договор от 20 октомври 2016 г. /CAO van 20 oktober 2016 (138.105) (K.B.30/08/2017 - B.S. 28/09/2017)/ стр. 7 от ръководството/. Този бонус се изплаща от „Социален фонд за пътния транспорт и логистика" на К. Белгия според чл. 6 от горецитирания КТД, в който всеки работодател прави съответните вноски. Но според чл. 121а, ал. 4 КТ работодателят следва да осигури „най-малко същите минимални условия 2 на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава“, поради което считам , че е длъжен да плати този бонус на ищеца за да осигури тези условия.

10.3 „Периодите на разположение“ /Beschikbaarheidstijd/ се заплащат в размер на 99% от съответната часова ставка -чл.7.2 от Колективен трудов договор от 27 януари 2005 г /CAO van 27 januari 2005 (74.050) (K.B.

24/09/2006 - B.S. 28/11/2006), стр. 14 от ръководството. А според чл. 7.4 от същия заплащането му в неделя и официални празници, е равно на 150% от дължимата сума по чл. 7.2. Според чл. 3.2.1 се презумира, че тези периоди са по 96 часа месечно.

10.4 Добавка за присъствие /ARAB-vergoeding/ по чл. 5 от Колективен трудов договор от 19 ноември 2015 г /CAO van 19 november 2015 (131.219) (K.B. 15/07/2016 - B.S. 23/09/2016)/ , стр. 17 от ръководството е в размер на 1,2910 евро/ час за всеки "присъствен час", което според чл. 6 означава всеки час кормуване и/или всеки час наличност.

10.5 Фиксирана дневна надбавка/ /Forfaitaire verblijfsvergoeding / по чл.

2 от Колективен трудов договор от 19 ноември 2015 г. /CAO van 19 november 2015 (131.219) (K.B.15/07/2016 - B.S. 23/09/2016)/, стр. 21 от ръководството е в размер на 36.1265 евро на всеки 24 часа се дължи на работници , които по необходимост , вземат ежедневната си и/или седмична почивка по чл. 8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА

СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, извън мястото им на пребиваване или извън работното им място по трудов договор.

Според чл. 4 от същия КТД в случай на постоянно пребиваване / vast verblijf / в Белгия или в чужбина, обезщетението по член 2 е допълнено с допълнителна компенсация от 9,8220 евро. Според същия член , „постоянно пребиваване" има когато работника , по необходимост , не извършва никаква работа между два ежедневни периода на почивка или между всекидневна и седмична почивка, както е предвидено в Регламент № 561/06 на ЕС от 15 юни 2006 г., взети извън местоживеенето му или извън работното място, предвидено в неговия трудов договор.

Поради това моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1000лв., представляваща разлика между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена на минималните ставки на К.Белгия от една страна, и платено му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за процесния период от 19.01.2021г. – 01.09.2024г. В условия на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати същата сума, с която ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки си описаните по-гора разходи, на осн. чл.59 от ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно заседание на осн. чл.214 от ГПК искът е увеличен от 1000лв. на 124 911.67лв., съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с трудов договор № 297/09.11.2022 г. ищецът е назначен в ответното 3 дружество на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“, считано от 10.11.2022г., с основно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв., изменено с допълнително споразумение на 933.00 лв., считано от 01.01.2024г. Въз основа на подадена молба за напускане от 05.09.2024 г. трудовото правоотношение между процесиите страни е прекратено, считано от 05.09.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на страните), за което е издадена заповед № служителя срещу подпис на 05.09.2024 г. С оглед на горното, поддържа становище, че периодът на действие на трудовото правоотношение между страните е 10.11.2022 г.05.09.2024 г., като изложените от ищеца твърдения за непрекратен трудов договор, респ. за подадена декларация в НАП за прекратен трудов договор на 05.08.2024 г., се явяват изцяло неоснователни. Предвид на това, че на началната дата от посочения в исковата молба процесен период (01.09.2021г.01.09.2024г.) между страните изобщо не е съществувало трудово правоотношение, поддържа, че в разглеждания случай за начална дата от процесния период следва да бъде приета датата на постъпване на работа от служителя, съгласно сключения трудов договор- 10.11.2022 г.

Оспорва изцяло предявения на основание чл. 121а от КТ главен иск, респ. предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД. Счита, че в процесния случай е налице приложимост на разпоредбата на чл.121 от КТ, а не на чл.121а от КТ, като излага подробни съображения и счита, че в процесния случай дължимите от работодателя трудови възнаграждения и командировъчни пари изцяло следва да се определят, съобразно договореното в индивидуалния трудов договор и издадените заповеди за командировки.

Доколкото същите се явяват изплатени от работодателя изцяло и в срок, то претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В съдебно заседание процесуалните му представители поддържат отговора.

Претендират разноски.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на представените по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Между страните е съществувало трудово правоотношение по два трудови договора. Първият в периода 01.09.2021г. – април 2022г., за който липсват писмени доказателства и вторият в периода 09.11.2022г. – 05.09.2024г. С договор № 297/09.11.2022 г. ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“, считано от 10.11.2022г., с основно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв., изменено с допълнително споразумение на 933.00 лв., считано от 01.01.2024г. Въз основа на подадена молба за напускане от 05.09.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 05.09.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на страните), за което е издадена заповед № 297/05.09.2024г. връчена срещу подпис на ищеца на същата дата. Ищецът изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, като превозвал товари, от и до страни от ЕС

Като писмени доказателства по делото са приобщени копия от фишове за заплати на ищеца, копия от командировъчни заповеди, молби за отпуски.

4

От показанията на св.Ф. И. и обясненията на страните, преценени по реда на чл. 172 и 176 от ГПК, може да се приеме, че ищецът е превозвал товари, с тежкотоварен автомобил на ответника, между страни от ЕС-Белгия, Франция, Германия, Холандия и Испания. Курсовете започвали и приключвали от гр.Брюксел - Белгия, като траели до три месечен цикъл на шофиране, през който шофьорите битували в превозното средство. Ответното дружество действало като превозвач, а основно превозните договори били сключени с белгийска фирма спедитор – „SAN DERAX“, „Жан Дерайх“ или „Ян Дерайх“. Ответното дружество, ползвало паркинг в гр. Брюксел, където домували камионите. Ищецът Г. шофирал тирове с ремаркета, т.е. съчленени превозни средства. Превозваните товари били на други фирми, а не на „Ефо Линия“. Не му е известно дали курсовете на Г. са били осъществявани при условията на „каботаж“.

Посочените гласни доказателствени средства, преценявани, в съвкупност, с писмените доказателства, включително и приетите електронни документи, не установяват, че ответното дружество е имало „база“ в гр.