Присъда № 55 от 28.05.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към присъда № 55 от 28.05.2025 г. по НОХД № 554/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 13.06.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Ил. Г. Г., с ЕГН:

********** от гр. *****, обл. София, ул. „*** *******“ № **, за извършено престъпление от общ характерв за това, че в периода от месец септември 2023 г. до месец януари 2025 г. в с. Горна Митрополия, като осъден със съдебно Решение № 2852/2023г. по описа на Софийски Градски съд по гр. д. № 20231100100535, да издържа свой низходящ - малолетния си син Ал. С. Ж., чрез майката и законен представител на детето - С. Ж. П., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 17 месечни вноски по 240,00 лева, всичко на обща стойност 4080,00 лева – престъпление по 183, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор В.П..

Подсъдимият Ил. Г. Г., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като се представлява от служебен защитник адв. Д.С. от АК – гр.

Плевен,

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитника на подсъдимия Ил. Г. Г. – адв. Д.С. от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият Ил. Г. Г., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК, Съда приема следното:

1.Делото е подсъдно на съда.

1

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия Ил. Г. Г..

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия Ил.

Г. Г. – адв. Д.С. и на подсъдимия Ил. Г. Г., намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия Ил. Г. Г. и на защитника му – адв. Д.С. е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше 2 да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Ил. Г. Г. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Ил. Г.

Г. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т.

2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Ил. Г. Г., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Ил. Г. Г.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на осн. чл. 276, ал.

1 от НПК внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият Ил. Г. Г., съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Ил. Г. Г. бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към 3 доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № 210/2024 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 210/2024 г. по описа на РУ– Долна Митрополия/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Представителят на РП - Плевен пледира на подсъдимия Ил. Г. Г. да му бъде наложено по-лекото предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, а именно - „Пробация”, при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок при периодично 2 пъти седмично за срок от 6 месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Защитникът на подсъдимия Ил. Г. Г. – адв. Д.С., при проведеното съкратено съдебно следствие и направеното самопризнание на всички факти по обвинението от страна на подзащитния , излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, което следва да се наложи на подзащитния , като се присъединява към становището на представителя на обвинението.

Подсъдимият Ил. Г. Г. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Подсъдимият Ил. Г. Г. в правото си на лична защита и последната си дума по чл. 297, ал. 1 от НПК не отрича дължимата издръжка. Моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.

372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:

Подсъдимият Ил. Г. и свидетелката С.П. живеели съвместно на семейни 4 начала, без да имат сключен помежду им граждански брак. От съжителството им се родило малолетното им дете Ал. С. Ж., с ЕГН: **********.

Впоследствие, подсъдимият Ил. Г. и С.П. прекратили съвместното си съжителство.

С решение № 2852/2023г. по описа на Софийски Градски съд по гр. д. № 20231100100535, упражняването на родителските права по отношение на малолетния Ал.Ж. било предоставено на майката. Със същото решение подсъдимият Ил. Г. бил осъден да заплаща на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 240,00 /двеста и четиридесет/ лева, считано от 17.01.2023 г. Решението влязло в законна сила на 06.09.2023 година.

През периода 06.09.2023г. до месец януари 2025г. - включително, в с.

Горна Митрополия, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъден съгласно решение № 2852/2023г. по описа на Софийски Градски съд по гр.д.