Определение № 791 от 11.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Варна, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. С. А. -длъжник в изпълнителния процес, действащ чрез адв. С. Д., срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20238830400496 по описа на ЧСИ П* И** с рег. № 883 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. Д**, ***, с площ 1491 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи ПИ с №№ *****, *****, ******, ******, *******, ***, ***, както и ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ******.1 със застроена площ от 61 кв.м, разположена в поземлен имот ******.

Жалбоподателят поддържа, че с призовка за доброволно изпълнение от 15.08.2024 г. е уведомен за насрочен на 17.09.2024 г. опис на притежавани от него недвижими вещи, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** и ½ ид.ч. от построената в същия имот жилищна сграда, по отношение на които вещи е наложена и възбрана по изпълнителното дело, вписана на 15.05.2023 г. Твърди, че не притежава друго жилище освен частта от посочената сграда, поради което намира същата за несеквестируема, позовавайки се на чл. 444, т. 7 ГПК. Счита, че на същото основание е несеквестируема и притежаваната от него ½ ид.ч. от поземления имот, в който е построено единственото му жилище, тъй като в противен случай евентуалното отчуждаване на земята чрез принудително изпълнение би го лишило от възможността да ползва жилището.

С тези аргументи по същество моли да бъде отменено насочването на изпълнението спрямо описаните вещи, които смята за несеквестируеми, съответно за отмяна на наложената възбрана върху тях, както и на насрочения 1 техен опис. Претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „******“ АД, с което оспорва жалбата като недопустима, евентуално – неоснователна. Поддържа, че той не е поискал от съдебния изпълнител опис на посочените недвижими вещи, съответно такъв не е бил насрочван и извършван, а е насрочен опис само на движими вещи. Отделно намира, че възбраната и описът на несеквестируеми вещи са допустими изпълнителни действия, тъй като не са насочени към осребряване на имуществото, а към задържането му в патримониума на длъжника.

По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски по делото.

В писмени мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и с изпълнителното дело, за да се произнесе, съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано на 03.05.2023 г. по молба на „******“ АД въз основа на приложен изпълнителен лист от 27.03.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 276/2023 г. по описа на Районен съд - Д**, с който „***“ ЕООД и А. С. А. са осъдени да заплатят солидарно на банката главница, лихви и разноски по договор за кредит от 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и сторените съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.

Видно от приложената справка № 565696/03.05.2023 г. от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на А. С.

А., същият е придобил чрез договор за покупко-продажба от 23.01.2019 г. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. Д**, ул.

„Н.Й.В**“ № 11, както и ½ ид.ч. от построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******.1. Съгласно справката длъжникът не притежава друго недвижими имущество.

Върху посочените вещи – собственост на длъжника А. А. е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията гр. Д** с вх. рег. № 1195/15.05.2023 г., акт № 222, том I.

С молба вх. № 21504/26.06.2024 г. взискателят „******“ АД е сезирал съдебния изпълнител с искане за насрочване на опис на движимите вещи, находящи се във възбранената сграда.

Такъв опис е насрочен за 30.07.2024 г. съгласно призовка за принудително изпълнение с изх. № 20355/28.06.2024 г., изпратена до длъжника А. С. А. и връчена му на 15.07.2024 г. По изпълнителното дело няма данни описът да е извършен.

С последваща призовка за принудително изпълнение с изх. № 25643/15.08.2024 г. същият длъжник е уведомен, че на 17.09.2024 г. е насрочен опис на недвижимо имущество – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****** и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ******.1. Призовката е надлежно връчена на длъжника на 20.08.2024 г. и на 02.09.2024 г. същият е депозирал пред съдебния изпълнител жалбата – предмет на настоящото производство.

С разпореждане от 17.09.2024 г. ЧСИ П* И** е разпоредила да не се извършва насроченият опис на недвижими вещи и да се насрочи опис на движимите вещи, находящи се във възбранения недвижим имот. В мотивите 2 на разпореждането е отразено, че с молба вх. № 21504 е поискан опис на движими вещи в дома на длъжника и е допусната техническа грешка в изпратената до длъжника призовка с изх. № 25643/15.08.2024 г., като вместо насрочване на опис на движими вещи е насрочен опис на недвижимо имущество на същия адрес.

Последващ опис на движими вещи е насрочен за 08.10.2024 г., за което длъжникът, чрез процесуалния му представител адв. С. Д., е уведомен по телефон на 17.09.2024 г. Тогава е уведомен и за разпореждането на съдебния изпълнител от 17.09.2024 г.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата отговаря на изискванията за редовност на чл. 436, ал. 4 ГПК във вр. чл. 260 и 261 ГПК. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице – длъжник в изпълнителния процес, действащо чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Формално жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят – длъжник смята за несеквестируемо. Въпросното насочване на изпълнението в случая е осъществено чрез насрочване на опис върху собствени на длъжника недвижими имоти – ½ ид.ч. от жилищна сграда и ½ ид.ч. от поземлен имот, в който е построена тя. Извършването на този опис обаче е отменено с последващо разпореждане от 17.09.2024 г. на ЧСИ П* И**. При това положение и доколкото след подаване на жалбата обжалваното изпълнително действие е отменено и фактически не е налице насочване на изпълнението върху недвижимите имоти, които длъжникът смята за несеквестируеми, съдът намира, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалването.

Последният е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на търсения съдебен контрол, поради което жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по делото – прекратено.

По разноските:

При този изход на делото и изложените по-горе мотиви за неговото прекратяване, настоящият съдебен състав приема, че не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски на взискателя „******“ АД, каквито се претендират във възражението. Предвид обстоятелството, че процесуалната недопустимост на жалбата е резултат от последващи депозирането й действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в отмяна на обжалваното изпълнително действие, то липсват неоснователни действия на длъжника, които да обосноват отговорността му за разноски в процеса спрямо насрещната страна.

Разноски на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх. № 31164/02.09.2024 г., подадена от А. С. А. с ЕГН ********** и поС.ен адрес в 3 гр. Д**, ***, имащ качеството длъжник в изпълнителния процес, срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20238830400496 по описа на ЧСИ П* И** с рег. № 883 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. Д**, ***, с площ 1491 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи ПИ с №№ *****, *****, ******, ******, *******, ***, ***, както и ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ******.1 със застроена площ от 61 кв.м, разположена в поземлен имот ******.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 205/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4