Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 27.05.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 456/2020
Вид
Решение № 27
Подписан
27.05.2021
Състав
Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Мария Иванова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав К. Славов

Дарина С. Маркова

Мария И. Христова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело № 20203001000456 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Термоинвест“ ООД със седалище гр.Търговище срещу решение № 36 от 24.07.2020г. по търг.дело № 23/20г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 01.01.2019г. и е открито производство по несъстоятелност.

Твърди че обжалвано решение е неправилно - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва приетото от първоинстанционния съд качество на молителя като кредитор, оспорва наличието на задължение по АУЧДВ. Твърди че с отговора на молбата е оспорил твърдяните от НАП положителни факти, поради което и в тежест на НАП, които твърдят положителен факт, е да ги докаже. Сочи че ТОС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е посочил кои факти следва да докаже той и за кои факти не сочи доказателства. Представя с въззивната жалба писмени доказателства за установяване че „Термоинвест“ ООД е договорило с продавача да получи нови машини, че е купило и получило нови машини, а не „втора употреба“, както е приел ТОС. Твърди че представеният по делото акт за частно държавно вземане не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, има констативен характер, от което следва че страната, която се позовава на него следва да установи определението с него вземания, при положение че се оспорват от него по основание, ликвидност и изискуемост.

1

Сочи че констатациите в акта не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съответно възникването на установеното частно държавно вземане следваше да бъде доказано в първоинстанционното производство, което твърди че не е сторено. Твърди че акт № 56 от 28.11.2016г. за установяване на частно държавно вземане е нищожен като съставен от некомпетентен орган и по ред, различен от законноустановения, по който довод ТОС не се е произнесъл. Твърди че не е нарушил договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161РО003-1.1.04-0031-С0001 от 17.01.2012г. Излага че в молбата не е посочено основанието, на което се иска възстановяването на преведената сума, както и че в договора не е предвидено да се иска възстановяването на сума от бенефициента на основанието, посочено в АУЧДВ.

Твърди че не са налице състоянията на неплатежоспособност и свръхзадълженост и материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

Дружеството няма задължения към доставчици, клиенти, държавата. Ако има задължения, то същите могат да бъдат погасени с вземанията му и ДМА. Твърди че задължението по частно държавно вземане не може да бъде основание за обявяване в несъстоятелност.

Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че когато се изключи задължението към НАП коефициентите за ликвидност са в норма и собственият капитал е в размер, достатъчен да покрие задълженията на ответника.

Излага че твърденията на НАП за формално изпълнени дейности и несъответствия с проекта са останали недоказани. Сочи че предметът на проекта предполага и това е записано в договора, че машините са нестандартни. Твърди че за да бъде произведен процесният продукт това не може да стане чрез т.нар. „конвенционални машини“ Доставчикът е доставил нови машина за разстъргване и машина за оформяне на краища и ги е продал на „Термоинвест“. Сочи че с тези машини са произведени тубусите. Твърди че няма доказателства за твърденията на НАП че тези машини са втора употреба и са съставени от реиновирани части. Сочи че самият молител приема в молбата до ТОС че основната цел на проекта – разработване на иновативен съд за пренос на газ под високо налягане и реализация на иновационния потенциал на дружеството би могла да се счита за частично изпълнена, доколкото изделието е преминало успешни тестове за пускане на пазара. А не се сочи от НАП какво е конкретното неизпълнение. Твърди че няма никакви доказателства и по отношение на т.н. опасност при използване на стенда за хидравлични изпитвания. Твърди че е недоказано и твърдението, че бутилки за газ под високо налягане чрез формоизменения посредством развалцоване на краищата на безшевна тръба не били новост и имало данни за тази технология в източник от 1972г. Твърди че двете становище на експерта, на който се позовава НАП от 07.09.2015г. и от 10.09.2015г. са взаимно изключващи се. Излага че следва да бъде дадена вяра на първото, в което той приема че договорът е изпълнен и няма несъответствия, а второто не се потвърждава от нито едно доказателство по делото. Излага че дружеството има патент от Патентното ведомство и Сертификат за съответствие, които документи са официално удостоверителни и не е оборена тяхната материална доказателствена сила. Сочи че дружеството няма задължение да изпълнява съдове с 2 дебелина на стената от 22мм. Твърди че молителят не е доказал твърдението си че машините не отговарят на условията за допустимост на разходите по оперативната програма и сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Твърди че няма реиновирани компоненти и части от стари машини и съоръжения. Твърди че машините са били нови към датата на доставката, както и че е нормално машините да са нестандартни с оглед нестандартното изделие, което произвеждат. Твърди че и управляващият орган и НАП приемат че са постигнати набелязаните цели – произведен е тубусът, за който са отпуснати пари и принципите при отпускане на средства не са нарушени.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба моли съда да уважи жалбата, да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност.

Насрещната страна по жалбата Национална агенция за приходите със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 23/120г. по описа на ТОС е образувано по молба на Националната агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност на „Термоинвест“ ООД със седалище гр.Търговище.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Преценката дали лицето, подало молбата има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. /в този смисъл решение № 216 от 29.11.2016г. по търг.дело № 448/16г. на ІІ т.о. на ВКС.

По съществуването на вземане на НАП, представляващо предпоставка да поиска откриване на производство по несъстоятелност, възззивният съд намира следното:

3

Не е спорно пред въззивна инстанция че между ИА за насърчаване на малките и средните предприятия в качеството и на договарящ орган и въззивникът „Термоинвест“ ООД на 17.01.2012г. е сключен договор № BG161РО003-1.1.04-0031-С0001 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013г. Предмет на договора е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Иновативен съд за пренос на газ под високо налягане: реализация на иновативния потенциал на „Термоинвест“ ООД и срок за изпълнение 24 месеца. Не е спорно, че в срок проектът е изпълнен и на бенефициента е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 273 149.45лв. по елемент „Инвестиции“ и 4 775лв. по елемент „Услуги“, допустими разходи.

След изпълнение на проекта и след постъпили сигнали за нередности е извършена проверка по реда на НОПАНФИПСЕС, приключила с решение на Министъра на икономиката, в качеството му на Управляващ орган на ОП „Конкурентноспособност“, № РД-16-1072 от 07.12.2015г. за установяване на нередност при изпълнение на процесния договор и приключване на нередността с възстановяване на неправомерно платените средства, определени в размер на сумата 982 799.96лв. Бенефициентът – въззивникът „Термоинвест“ ООД е поканен да възстанови сумата с покана, получена на 26.01.2016г.

След изтичане на посочения в поканата срок за доброволно изпълнение преписката е предадена на НАП за предприемане на действия по принудително събиране. На 28.11.2016г. е съставен акт за установяване на частно държавно вземане № 56 от Директора на дирекция „Държавни вземания“ в ЦУ на НАП, връчен на дружеството на 06.12.2016г.

Не е спорно че между страните няма водени производства както по административен, така и по граждански ред за установяване на съществуването на задължението за възстановяване на получени суми като безвъзмездна финансова помощ поради установена нередност при изпълнение на договора, както и че няма събрани суми от страна на НАП.

По вида на вземането:

Договорът за безвъзмездна финансова помощ е сключен, изпълнен и проверката за нередност е приключила с решение на управляващия орган от 07.12.2015г., преди приемането и влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 25.12.2015г.

В чл.75 ал.2 (преди в чл.76 ал.1) от ЗУСЕСИФ е предвидено, че след окончателно плащане на проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК. Според посочената разпоредба от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от 4 свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт. Вземанията на държавата и общините, извън посочените в чл.162 ал.2 от ДОПК са частни – чл.162 ал.4 от ДОПК. Когато по сключен договор относно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свързана с европейските структурни и инвестиционни фондове, включително свързано с тях национално съфинансиране, е наложена финансова корекция преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ не намира приложение чл.75 ал.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като не е налице „неизвършена финансова корекция” към момента на влизане в сила на ЗУСЕСИФ - 25.12.2015г. Формите за налагане на финансови корекции до влизане в сила на ЗУСЕСИФ са отказ за верифициране на разходи или редукция на възмездими разходи, респ. отказ да се изплати частично или пълно договорената помощ или последващо пълното изплащане на помощта изявление за наличие на предпоставки за пълно или частично връщане на помощта. С оглед на това, при извършена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, финансова корекция не може да се приеме, че възниква публично вземане.