Решение № 154 от 28.02.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 г. г. Х., 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Х., VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20215640101305 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по повод жалба на Н. С. Т. против Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г. на О. област Х., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Каменец“ в частта за имот с идентификатор № ***.

Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед е одобрен плана за новообразуваните имоти (ПНИ) в М 1:1000 на жилищен район „Каменец" в землището на г.

Х., община Х., приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Същата не била обжалвана от жалбоподателя в 14- дневния срок от обнародването й, тъй като той не бил уведомен като заинтересована страна, поради което със Заповед № 307/03.02.2020 г. на Кмет на Община Х., издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ю. А. С., върху следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Х. с идентификатор № ***, ж.р. „Каменец", землище на г. Х., с площ от 900 кв. м. при граници и съседи: ***; ***; *** и ***.

Заповед № 307/03.02.2020г. на Кмет на Община Х. била обжалвана от жалбоподателя пред 1

PC - Х. в законния срок и по подадената от него жалба било образувано адм./г. дело № 19/2020г. на PC - Х..

Поддържа с в жалбата, че с така издадената Заповед на Кмета на Община Х., на Н. С.

Т. се отнемал имота с идентификатор № *** /стар идентификатор № *** и стар идентификатор 2681, на който той бил собственик и съществено било засегнато правото му на собственост. Поради това, за него бил налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на Заповедта на Областния управител на Област - Х. в частта относно имот с идентификатор № ***.

Обжалваната Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г., на О. Област - Х. с която е одобрен плана за новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район „Каменец" в землището на г. Х., община Х., в частта й касаеща поземлен имот с идентификатор № *** била нищожна, поради липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - §4з, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4к и § 4б, от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаденият акт бил изцяло лишен от законова опора. При издаването на обжалвания акт бил допуснат тежък порок на основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5 АПК.

Изложени са следните съображения в тази насока:

На първо място жалбоподателят следвало задължително да бъде уведомен относно издадената Заповед на Областен Управител, за да упражни надлежно правото си на защита, което съществено било засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ, тъй като и предвид практиката на ВАС, че заповедите на областните управители, с които на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на новообразуваните имоти били индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягали права или законни интереси на определен, а не на неопределен брой лица. В случая, в частта, която се обжалвала, процесната заповед представлявала индивидуален административен акт за жалбоподателя, защото процесния имот с идентификатор № ***, собственост на последния се отнемала, с което съществено се накърнявали неговите права и законни интереси по отношение на правото му на собственост върху имот с идентификатор № ***. Били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8, чл. 12 АПК и чл. 26 АПК. С оглед изложеното, се иска съдът да приеме, че не е настъпила преклузия по отношение на срока за обжалване на ИАА за неговата законосъобразност пред съд или да бъде възстановен срока за обжалване на заповедта за законосъобразност, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателя и следователно да бъде извършен контрол и за законосъобразност, ведно с отправеното искане за обявяване на нищожност с оглед изложените оплаквания и съображения в жалбата. Отделно от това била нарушена процедурата по уведомяването по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ с което било нарушено съществено правото на жалбоподателя по смисъла на чл. 6 и чл. 17 ЕКПЧ.

На следващо място е посочено, че в конкретния случай, процесния имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и 2 издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона и съответно прогласена за нищожна.

Жалбоподателят бил собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** по Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 66, том 2, peг. № 3331, дело № 193/2019г. на Нотариус peг. № 353 от регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие - PC - Х.. Последния го декларирал пред данъчна служба при Община Х. и съответно заплащал и данък на имота.

Първоначално имотът бил собственост на П. Й. А., ЕГН **********, по НА № 50, том I-ви, дело 125/1989г. на ХРС. С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I-ви, дело 161/1989г. на ХРС, П. Й. А. продала по 1/2 ид.ч. от имота на В. С. И. и на С. Л. Т., в същия НА, имотът бил с пл. № 2681 и представлявал нива с площ от 0.900 кв.м., находяща се в землището на г. Х., в местност „Каменец“ при граници: път, Е. Т. и М. М..

Видно било от Удостоверение № ТС-96/30.03.2007г. издадено от Община Х., че по кадастралния план за м. „Каменец", одобрен със заповед № 969/1988 г. и разписния списък към него - имот с пл. № 2681 бил записан на В. С. И. и С. Л. Т. с НА № 76/01.02.1989 г., като първата била баба, а вторият - баща на жалбоподателя. В същото това удостоверение Община Х. посочила, че процесният имот бил идентичен с имот номер *** от КК, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.

С Заповед № КД-14-26-210/01.11.2007 г. на Началник СГКК - г. Х., на основание чл.

54, ал. 1 от ЗКИР и Заповед № 300-152/29.10.2003 г. на ИД на АГКК - г. София било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР) за землището на г. Х., община Х., ЕКАТТЕ 77195, одобрена със Заповед № РД-18/05.10.2006г. на ИД на АГКК за имот с идентификатор: *** и същият се разделял на два поземлени имота, на основание договор за делба № 83/17.10.2007 г. Новите ПИ получавали идентификатори:

*** и ***, конфигурация и площ, съгласно скица-проект. В кадастралния регистър били записани като собственици – С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. за имот с идентификатор *** - ДД № 83/17.10.2007г., л егитимиращи се като наследници на Ю. А. С., С. Л. Т. и В. С. И. за имот с идентификатор *** - ДД № 83/17.10.2007г.

Изменението в ККР на описаните обекти било на основание молба с вх. № РС-266503/22.10.2007г. на С. С. Ч. - един от наследниците на Ю. А. С., и изискващите се по чл. 58, ал. 3 от Наредба № 3 материали.

С Договор за доброволна делба на недвижим имот № 1348, том VII, peг. № 9658, дело № 1152/2007г. вписан под № 83/2007г. в Служба по вписванията - Имотен регистър при PC Х., съсобствениците: С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. - наследници на Ю. А. С. и С. Л. Т. и В. С.

И., разделили имотите както следва: В дял на С. Л. Т. и В. С. И. бил поставен ПИ ***, а в дял на С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. - ПИ ***. В договора било записано, че се прекратява съсобствеността на гореописания имот и никой от съделителите не може да има каквито и да е било претенции по отношение на другите съделители, делбата е окончателна и не може да бъде изменяна или отменяна на каквото и да е било 3 основание.

След извършване на делбата, с НА за дарение на недвижим имот № 64, том 1, peг. № 0736, дело № 028/2010г. на Нотариус с peг. № 353 по регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие ХРС, В. С. И. дарила на сина си С. Л. Т. своята 1/2 ид.ч. от ПИ ***.

С НА за дарение на недвижими имоти № 66, том 2, peг. № 331, дело № 193/2019г. на Нотариус с № 353 по регистъра на Нотариалната камара е район на действие PC - Х., С. Л.

Т. и Ж. Н. Т.а дарили на сина си Н. С. Т. ПИ с идентификатор *** по КК и КР на г.

Х., одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София, изменени със Заповед № КД -14-26-210/01.11.2007г. на Началник СГКК - Х. с адрес на поземления имот: г. Х., п.к.6300, местност „Каменец" с площ от 900 кв.м. и със стар идентификатор: няма с номер по предходен план: имот с идентификатор ***, при граници за имота: имоти с № № ***; ***; ***; ***.

На следващо място се поддържа, че обжалваната заповед била издадена на основание § 4к, ал. 6 oт ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършвало със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.

28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ сочела, че с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записвали в регистър на имотите, който бил неразделна част от ПНИ, като последният се изработва в графичен и в цифров вид.

В конкретния случай и при така извършената делба между страните, едните от които били наследниците на Ю. А. С., обективирана в Договор за доброволна делба № 83/17.10.2007г., която делба била извършена на база решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ, същото не следвало да бъде основание за издаване на обжалваната заповед, посочено като такова в мотивите на последната. Това основание, вече било реализирано от съделителите по ДД № 83/17.10.2007г. и заповедта била издадена при отпаднало основание - Решение по чл. 14, ал. 1. т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ.

Имотът, предмет на възстановяване по заповедта, вече бил отбелязан в КК и КР на г. Х., одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София.

Процесният имот не бил новообразуван, същият следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред.

4

Видно било от оспорваната Заповед, че при прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относно земите по § 4, § 4б и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от 10.02.1999г., не можело да бъдат направени релевантни изводи относно съответствието на плана в обжалваната част с посочените нормативни изисквания при изготвяне на плана. Не били посочени никакви конкретни изискванията, на които следвало да съответства планът на новообразуваните имоти, не били посочени и характерните особености на общината, както и данните, посочени в т. 1 - 10 на ал. 10 на чл. 28, вкл. и тези на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

В действащото българско законодателство нямало легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността била форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценявал или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявявала неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменял като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществували изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябвало да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.