Решение № 2 от 09.01.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500416 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 692/12.07.2022 год. по гр.д.№ 548/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд,

- е осъдено ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", ***, да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "З." бл. **, ет. *, ап. **, чрез адв. Д. Р. от АК - Б., съдебен адрес: гр. Б., бул. “С. С.“ № **, вх. *, ет. *, сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 26.05.2020 год., в гр.Бургас, ж.к."Славейков", на кръстовището между магазин „Практикер“, магазин „Кауфланд“ и бул.„Янко Комитов“ поради нарушаване на правилата на движение от водача Ш. Б. М., при управлението на лек автомобил марка Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, както и сумата от 1332,72 лева /хиляда триста тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, 1 ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.07.2020 год. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за горницата над уважените до предявените размери, както и акцесорната претенция за законна лихва за периода от датата на деликта 26.05.2020 год. до 08.07.2020 год.

- е осъдено ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, да заплати на К. И. Н. сумата от 1483,33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, - осъдена е К. И. Н. да заплати на ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД сумата от 456,67 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, - осъдено е ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1263,31 лв. представляваща държавна такса.

1. Постъпила е въззивна жалба от ищцата по делото К. И. Н., ЕГН **********, срещу решението в отхвърлителните му части. Твърди се, че съдът е направил задълбочена и аналитична съвкупна преценка на доказателствата, както и обосновани изводи за претърпените от ищцата неимуществени вреди под формата на болки и страдания, за които справедлив размер на обезщетение е заявеният от 45 000 лева. Сочи се, че съдът обосновано е приел за доказан и размера на претърпените имуществени вреди от 1999,07 лева, но неправилно е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, поради което е намалил размерите на обезщетенията с 1/3. Твърди се, че доказателствата по делото сочат, че макар и да не е пресичала пътното платно на обозначената пешеходна пътека, ищцата е пресичала на оживено откъм пешеходци място, при добра видимост на водача на МПС, който е следвало да съобрази задълженията си по чл.20 от ЗДвП.

Сочи се, че възрастта на пострадалата ищца изключва възможността тя да е изскочила внезапно на пътя, а ударът с автомобила е настъпил в средата на пътното платно, като водачът на МПС е имал възможност да възприеме пресичащия пешеходец. Твърди се, че в случая не е установено нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП от страна на ищцата, поради което е приложима т.6 б.“В“ от ТР № 2/22.12.2016г. по ТД №2/2016г. на ВКС,ОСНК, и не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Изложените от ищцата възражения са за неправилност на решението в обжалваните части.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на претенциите на ищцата до пълните размери на предявените претенции и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Постъпил е отговор на въззивната жалба подадена от ищцата, от ответника застраховател "Застрахователно акционерно дружество 2

ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, чрез юрисконсулт Б. М. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на изводите на съда относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Възразено е срещу описаните във въззивната жалба детайли от фактическата обстановка, като се твърди, че те не отговарят на действителността. Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване настъпването на травмите, техният интензитет, както и изпитвани интензивни и продължителни болки и страдания в резултат на ПТП. Оспорена е твърдяната причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ищцата части, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. за защита пред въззивния съд.

2. Постъпила е въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615, гр.София, ж.к."Дианабад", ***, чрез юрисконсулт Б. М., срещу решението в частите, с които окръжният съд е уважил исковите претенции за главници, лихви и разноски. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил необосновани и едностранчиви изводи в полза на ищцата. Сочи се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в противоречие с принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като не са отчетени вида и характера на претърпените увреждания, интензитета на болките и страданията, както и факта, че ищцата се е възстановила бързо, в обичайния възстановителен срок, без усложнения и нужда от рехабилитация. Твърди се, че ако беше спазила правилата за движение по ЗДвП, ищцата е можела да предотврати ПТП, поради което не следва да се приема, че водачът на МПС има изключителна вина за ПТП. Сочи се, че излизането на пътното платно от ищцата е било изненадващо и не е можело да бъде предвидено от страна на водача на застрахования при ответника автомобил, като в този смисъл са събрани свидетелски показания подкрепени от заключението на вещото лице.

Твърди се, че ПТП е станало случайно, поради което претенциите на ищцата следва да бъдат отхвърлени. Евентуално се твърди, че ищцата е извършила множество нарушения на правилата за движение по пътищата, като приносът й следва да бъде отчетен в размер на 75% /3/4/, а не на 1/3 както е приел окръжният съд, поради което размерите на обезщетенията следва да се 3 редуцират с присъждане на значително по-малки суми. Сочи се недоказаност на претенциите на ищцата както за неимуществените вреди, така и за твърдените имуществени вреди, тъй като описаните от ищцата вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Сочи се, че ищцата не е предявила пред застрахователя претенция за имуществени вреди, което е основание за прекратяване на делото в тази част. Изложени са съображения за неправилно определяне на началния момент от който застрахователят дължи законна лихва, с твърдение, че лихвата не е дължима тъй като ищцата все още не е представила на застрахователя всички документи за изясняване на обстоятелствата относно твърдяното застрахователно събитие. Твърди се, че с исковата си молба ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, поради което решението е нищожно, тъй като е без задължителни реквизити по чл.236, ал.1 от ГПК. Сочи се също, че съдът не е отчел заинтересоваността на свидетелите, като не ги е преценил на базата на заключенията на вещите лица и приетите писмени доказателства. Отделно са изложени съображения за прекомерност на обезщетението от 30 000 лв., като несъответстващо на обстоятелствата по делото и на практиката на съдилищата в аналогични случаи. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на претенциите на ищцата, евентуално - за намаляване на размера на обезщетението и редуцирането му със сочения процент на съпричиняване, при съответно присъждане на разноските по делото и държавните такси. Направено е искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултски възнаграждения.

В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна К. И. Н.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.432, ал.1 от КЗ и по претенции за законни лихви.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител адв. Р., както и въззивникът ответник чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. М. с депозирана от него писмена молба, поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и 4 събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Неоснователно е възражението на въззивника-ответник за нищожност на обжалваното решение поради непосочена от ищцата в исковата молба банкова сметка или друг начин на плащане. На въззивния съд като втора инстанция по същество е предоставена възможност да отстранява нередовности по исковата молба, което в случая е сторено-в указан от въззивния съд срок ищцата е посочила банкова сметка за плащане, поради което процесуалният пропуск се явява саниран и не би могъл да обуслови порочност на обжалвания съдебен акт. Следва да се има също предвид, че непосочването на банкова сметка на ищеца в исковата молба не би могло да доведе до нищожност на съдебното решение.

Обжалваното решение е постановено по допустими искове и е допустимо. Преди предявяване на исковете, на 09.07.2020 год., ищцата е заявила претенциите си пред застрахователя, като противно на възражението на въззивника-ответник е поискала определяне и плащане както на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, така и за имуществени вреди, за които е посочено, че до момента на депозиране на искането са в размер на общо 1852,56 лв., като са представени и разходни документи – фактури за закупени медикаменти и материали свързани с лечението на ищцата от причинените й при процесното ПТП травми, но ответникът не е определил и изплатил обезщетения в полза на ищцата.

По предявените от ищцата К. И. Н., ЕГН **********, срещу ответника „ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ АД - София, ЕИК 200299615 искове за заплащане на обезщетения да претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. и имуществени вреди общо в размер на 1999,07 лв., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 26.05.2020 год. до окончателното им изплащане, в резултат на ПТП на 26.05.2020 год. настъпило по вина на застрахован водач на МПС в ответното дружество по застраховка „ГО“ на автомобилистите, от събраните по делото доказателства се установява следното:

Видно от приложеното НАХД № 643/2021 год. по описа на Бургаския районен съд, с влязло в сила решение № 260224 от 09.03.2021 год. по НАХД №643/2021 год., Ш. Б. М. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като е призната за 5 виновна в извършено престъпление по чл.346, ал.1, б“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2020 год. в гр. Бургас, ж.к."Славейков", на кръстовището между магазин "Практикер" и магазин "Кауфланд" и бул.

„Янко Комитов“, при управлението на лек автомобил марка Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, нарушила правилата за движение, визирани в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.20, ал.2 от ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, чл.116 ЗДвП-водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към престарелите хора, чл.119, ал.4 от ЗДвП -водачите на завиващи нерелсови ППС са длъжни да пропускат пешеходците , поради което допуснала ПТП с пешеходец, като предприела маневра завиване наляво в посока от магазин "Кауфланд" към кръстовището на бул.„Янко Комитов“, без да пропусне преминаващата през това време на пътното платно пешеходка К. И. Н., като с това по непредпазливост и причинила средна телесна повреда, изразяваща се счупване на ляв голям пищял в проксимална част, довело до трайно затруднение на движението на левия крайник за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване на дясна лъчева кост в дистална част, довело до трайно затруднение на движението на дясна ръка за срок около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.