Решение № 476 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900554 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е въз основа на жалба вх. № 20241014135217 от „СТЕВИ ЛМ" ООД, ЕИК 201463010, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Васил Левски” 9, вх. Д, ет. 6, aп. 55, представлявано от управител Л.Л., чрез адв. К. С., срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията peг. № 20220905101905-2/02.10.2024 г., за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството на Годишния финансов отчет за 2021 г., представен със заявление вх. № 20220905101905.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Навеждат се доводи, че със заявление вх. № 20220905101905/05.09.2022 г. е заявено обявяването на Годишен финансов отчет на „СТЕВИ ЛМ” ООД за 2021 г., като към заявлението са приложени: ГФО за 2021 г., декларация относно приемането на ГФО и ГДД за предприятията по чл. 19, ал.1, т.1-3 от ЗСч., както и декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Излага се, че повече от две години по-късно - на 28.09.2024 г. са дадени указания № 20220905101905, да се представи декларация относно истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.

Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен, тъй като към заявлението били приложени както декларация относно приемането 1 на ГФО и ГДД за предприятията по чл. 19, ал.1, т.1-3 от ЗСч., така и декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. От друга страна, жалбоподателят счита, че длъжностното лице по регистрацията не е изпълнило задълженията си по чл.

19 от ЗТТРЮЛНЦ, съобразно който последното се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им е регистрите, като в тази връзка прави оплакване, че указанията са дадени повече от две години след подаване на заявлението. Независимо от горното, с жалбата отново представя декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване.

Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата, с който е изразила становище, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а оспорвания с нея отказ на ДЛР да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид съдържащите се в изпратената до съда, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТР преписка, заведена с вх. № 26014/17.10.2024 г. по описа на ВОС, ТО, служебно направени от Агенцията по вписванията копия на заявление образец Г2, вх. № 20220905101905 и приложените към него доказателства, след справка в електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобразявайки мотивите на постановения отказ и оплакванията на жалбоподателя, съдът, за да се произнесе по същество на жалбата, съобрази следното:

І. По допустимостта на жалбата

Доколкото в изпратената до съда от АВп преписка липсват данни за датата на връчване на съобщението за обжалвания отказ на заявителя, следва да се приеме, че е налице нередовно уведомяване на жалбоподателя. С оглед на това, срокът по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ не е започнал да тече, поради което жалбата е подадена в срок. Същата е подадена от легитимирано лице – заявител по отказаното вписване и производството по нея е допустимо.

ІІ. По фактическите обстоятелства

Със заявление образец Г2, подадено на 05.09.2022 г. с вх. № 20220905101905, Л.К.Л., в качеството си на управител на заявителя „СТЕВИ ЛМ" ООД, ЕИК 201463010, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Васил Левски” 9, вх. Д, ет. 6, aп. 55, е поискала обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на ГФО за 2021 на дружеството.

С отказ peг. № 20220905101905-2/02.10.2024 г., длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя вписване на заявените обстоятелства. В мотивите към отказа се излага, че видно от електронното дело на дружеството по същото това заявление, били дадени указания за наличието на допуснати, от страна на заявителя, съществени пречки за обявяване на годишен финансов отчет на търговеца в Търговския регистър, както и за начина, по който те следва да бъдат отстранени.

Посочено е, че при поредното разпределение за разглеждане на заявлението било установено, че заявителят не се е възползвал от така 2 предоставената му възможност, да изпълни дадените му първоначални указания и да отстрани нередовността, като по този начин пречките за обявяване на актове, по партидата на търговеца, не са били отстранени и са все още налице, поради което и на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 5, пр. последно от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде постановен отказ по заявлението, на формално основание.

ІІІ. По същество на жалбата

Процедурата пред ТР е инициирана с искане за обявяване на ГФО като искането е заявено със съответния за това формуляр Г2.

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

За да постанови отказа си, длъжностното лице по регистрацията е посочило, че към заявлението не е била представена изискуемата се декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1,2 и 3 или ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, като това не било направено и след дадените указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛЦ от 28.09.2024 г.

Самото заявление за обявяване на ГФО в ТР е подадено на 05.09.2022 г. като при преглед на същото и приложенията към него се констатира, че посочената от ДЛР декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е била представена със заявлението, поради което и не е било необходимо даването на указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за представянето й. Самите указания са дадени много след изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в който ДЛР е следвало да се произнесе по подаденото заявление, който срок съгласно чл. 22, ал. 5, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ поглъща срока за отстраняване на нередовностите. Предвид на това, указанията не са могли да бъдат дадени чрез обявяването им в ТР, а заявителят е следвало да бъде уведомен изрично за тях, доколкото не може да се изисква от него той да следи за евентуални указания много след изтичането на срока, в който ДЛР е следвало да се произнесе. Предвид на това, заявителят не може да се счете за надлежно уведомен за дадените указания и неизпълнението на същите само по себе си не може да доведе до постановяване на отказ. Затова представената със самата жалба срещу отказа декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ представлява валидно извършено от заявителя действие, което следва да бъде зачетено при преценка на правилността на отказа. Последният е незаконосъобразен, доколкото, както се посочи по-горе, декларация по чл.

13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е била представена със самото заявление и не е било необходимо повторното й изискване по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което дадените в тази насока указания от ДЛР са неправилни. Дори и да се приеме обратното, с оглед нередовното уведомяване на заявителя за дадените от ДЛР указания за отстраняване на нередовности на заявлението, то 3 същите са отстранени с представената с жалбата декларация.

Предвид на горното и като съобрази включените в обхвата на дължимата по чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ проверка документи, съгласно чл. 62а, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съдът намира, че от страна на заявителя са представени всички изискуеми от закона документи, поради което и са налице всички законови предпоставки за извършване на исканото обявяване, което обосновава извода за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ на длъжностно лице по регистрацията към АВ, постановен по повод заявление вх. № 20220905101905 и същият следва да бъде отменен. На основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото обявяване.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ peг. № 20220905101905-2/02.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията да обяви в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „СТЕВИ ЛМ" ООД, ЕИК 201463010, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Васил Левски” 9, вх. Д, ет. 6, aп. 55, Годишния финансов отчет за 2021 г., представен със заявление вх. № 20220905101905.

УКАЗВА на Агенция по вписванията ДА ОБЯВИ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „СТЕВИ ЛМ" ООД, ЕИК 201463010, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Васил Левски” 9, вх. Д, ет. 6, aп. 55, Годишния финансов отчет за 2021 г., представен със заявление вх. № 20220905101905.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията пред Варненския апелативен съд.

След влизането в сила, препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията, на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4