Решение № 950 от 17.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100430 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит *****, по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1978,31 лв., от които 1800лв. е кредита и застрахователна премия в размер на 178,31лв., със срок на погасяване 18 месеца и размер на погасителната вноска, посочен в погасителен план към договора. Сочи, че ГПР е 47,63%, а ГЛП е 39,59%. Твърди ,че общият размер на всички плащания е 2672,61лв. На следващо място ищецът твърди, че е сключил с ****договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 1002,24 лв., което се заплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е за 18 месеца., да отговаря солидарно за задълженията му към ***** Ищцата заявява, че общото задължение към ответното дружество, съгласно погасителния план възлиза на 4 393,64лв., включващо главница, лихва, застрахователна премия и възнаграждение на поръчителя. Излагат се твърдения, че ищцата е направила плащане на сумата 1557,55лв.. за погасяване на задължението по кредита, като с допълнителна молба по делото сочи ,че в периода 13.03.2024г.-15.03.2024г. е заплатила и сумата 186лв. към погасена сума от 1677,57лв. или общо твърди, че е заплатила сумата 1863,57лв., с което е погасила главницата от 1800лв. Ищцата твърди ,че има качеството потребител и в исковата молба навежда доводи за неяснота при формиране на ГПР и невключването на допълнителните разходи за възнаграждение на поръчител, с които твърди ,че се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, като съгласно чл.23 от ЗПК, когато потребителския кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 1800 лв.-главницата.Ищцата отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит №2795925/26.06.2023г , сключен между ищцата и ответника, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, т.10 от ЗПК. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но оспорва твърденията на ищцата за недействителност на договора и твърди, че сочените от ищцата клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.

Признава, че ищцата е направила плащания по договора за кредит в посочения в исковата молба размер . Твърди ,че плащането от ищцата е направено по валиден договор за кредит.

Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2023г. между ищеца С. И. П. и ответника „***е сключен договор за потребителски кредит №2795925, по силата на който кредитодателят **** предоставя на ищеца кредит в размер на 1800 лв., при лихвен процент 39,59% и ГПР 47,63%. Погасяването на кредита се извършва на 18 погасителни вноски,в размер по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 20.01.2025г.

По делото не е спорно, че на 26.06.2023г. между **** в качеството поръчител и ищцата С. И. П. в качеството потребител е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „****по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. В ал.2 на разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство е посочено, че за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.

Съгласно Приложение №1 към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 1721,03лв., което се изплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е. за 18 месеца.

Съгласно чл.4 от договора за кредит, в случай, ч е кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на *** банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „****юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ****, съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

В чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случаите, когато 2 кредитополучателят чрез посредничеството на ***е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от „**** директно по банкова сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия договор. Остатъкът от главницата, след превода на застрахователната премия се предоставя на кредитополучателя при условията на договора.

По делото са представени платежни документи относно извършени от ищцата плащания по процесния договор за кредит в размер ан****

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1800 лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 вноски, с падеж на последната вноска е 20.01.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения процент по кредита /39,59 %/, както и годишния процент на разходите по кредита / 47,63 %/.

Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията 3 за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.

4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на лихвата от 39,59 % и ГПР в размер на 4 7,63 %, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.

На следващо място и предвид наведените с исковата молба твърдения, съдът намира, че невключването на застрахователната премия в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Следва да се има предвид, че със сключването на договора, кредитополучателят се е съгласил да сключи застрахователен договор с посредничеството на кредитодателя. За сключването на този застрахователен договор, застрахованият дължи застрахователна премия, която ищецът се е съгласил да бъде кредитирана от ответника, поради което сумата, която е следвало да бъде платена от кредитополучателя на застрахователя, а реално е платена от кредитодателя, е включена в главницата по договора за потребителски кредит, доколкото също е финансирана от „Кредисимо“, респективно – подлежи на връщане от ищеца, като част от главницата, наред с реално преведената сума по договора.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на сключения между страните Договор за потребителски кредит №2795925 от 26.06.2023 г., за нищожен, се явява неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК С. И. П. следва да бъде осъдена да заплати на „***** сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. П. с ЕГН ********** , с адрес *****, срещу „***********************“,иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между страните Договор за потребителски кредит ****г., като неоснователен.

4

ОСЪЖДА С. И. П. с ЕГН ********** , с адрес ****, да заплати на „******сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.