Решение № 67 от 20.10.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. П., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200177 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „*** подадена чрез пълномощника му адв. Х. Е. С. от АК - Р., против Наказателно постановление № ** на Началника на РУ - П. към ОДМВР - Т., с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 306,78 евро, с посочена в постановлението левова равностойност 600,01 лв., и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу него. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. К., редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. Х. С. от АК - Р., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представеното писмено становище оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура - Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № *** г. от К. С. В. - полицейски инспектор при РУ - П.. Въз основа на този акт е съставено обжалваното Наказателно постановление № **, с което са наложени посочените административни наказания за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Във въвеждащата част на наказателното постановление като негов издател е посочен 1

И.Х.А. - Началник на РУ - П. към ОДМВР - Т.. При непосредствения преглед на представеното по делото заверено копие от постановлението съдът установява, че в предназначеното за това място след обозначението „Наказващ орган“ не е положен подпис.

Върху копието има заверка за вярност с оригинала, съдържаща подпис на заверяващото лице.

Посочените обстоятелства се установяват от приобщените по делото писмени доказателства, и в частност от представеното от административнонаказващия орган заверено копие на оспореното наказателно постановление. По делото не е представен подписан първообраз или друг документ, удостоверяващ надлежното подписване на постановлението от посоченото като негов издател длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка решаващият състав намира от правна страна следното:

При проверката на процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на подпис на административнонаказващия орган.

Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗАНН наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Това изискване е императивно и представлява съществен елемент от установената от закона форма на санкционния акт. Подписът удостоверява авторството на постановлението и окончателно формираната воля на компетентния орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на конкретното лице. Чрез него длъжностното лице потвърждава, че възприема съдържащите се в документа фактически констатации, правна квалификация и произнасяне относно вида и размера на наказанието.

В случая подпис липсва не само върху представения от жалбоподателя екземпляр, но и върху предоставеното от административнонаказващия орган копие, заверено за вярност с оригинала. Липсват доказателства за съществуването на надлежно подписан първообраз.

Изписването на имената и длъжността на И.Х.А. - Началник на РУ - П. към ОДМВР Т., в уводната част на постановлението не замества подписа. Посочването на тези данни индивидуализира лицето, от което документът се представя като изхождащ, но не удостоверява, че именно то е възприело съдържанието му и е обективирало окончателна воля за налагане на административните наказания.

Положеният подпис при заверката „Вярно с оригинала“ също не изпълнява изискването на чл. 57, ал. 2 ЗАНН. Той удостоверява съответствието на копието с документа, от който е снето, а не издаването на наказателното постановление.

Констатираният порок засяга удостоверяването на самото властническо волеизявление, с което се реализира административнонаказателната отговорност и не може да бъде заместен в съдебното производство.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление е постановено при съществено нарушение на чл. 57, ал. 2 ЗАНН, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му в неговата цялост. При този решаващ извод не следва да се обсъждат останалите възражения и въпросите относно съставомерността и доказаността на твърдяното административно нарушение.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане жалбоподателят има право на възстановяване на направените разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК. От представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2026 г. се установява, че за изготвяне и подаване на жалбата и процесуално представителство по настоящото дело е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. В договора изрично е удостоверено, че сумата е платена в брой при сключването му, като същият служи и за разписка за получаването . Следователно извършването на претендирания разход е доказано.

Направеното от административнонаказващия орган възражение за прекомерност е неоснователно. Възнаграждението съответства на действително осъществената адвокатска защита, включваща запознаване с административнонаказателната преписка, изготвяне на 2 мотивирана жалба, участие в съдебно заседание, задаване на въпроси на тримата разпитани свидетели и излагане на съображения по съществото на спора. Обстоятелството, че съдът отменя постановлението поради съществено процесуално нарушение, не обезценява извършените до установяването и обсъждането на този порок действия по защитата. При съобразяване на обема на предоставената правна помощ и предмета на оспорването, включващ както глоба, така и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, сумата от 300 евро не се явява прекомерна и следва да бъде присъдена изцяло.

Разноските следва да бъдат възложени на ОДМВР - Т., в чиято структура се намира АНО.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ** на Началника на РУ - П. към ОДМВР - Т., с което на Н. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „*** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 306,78 евро, с левова равностойност 600,01 лв., и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от ДВА МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА ОДМВР - Т. да заплати на Н. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.

„*** на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, сумата от 300.00 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3