Решение № 391 от 10.12.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1303/2025
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Пепа Димова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10(2) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- § 13 т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. гр. Димитровград, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101303 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД твърди в исковата си молба, че се било снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника Д. П. А. по ч.гр.д. № 1011/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което дружеството предявявало настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Вземането произтичало от следните обстоятелства:
Между страните „Кредисимо’’ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Д. П. А., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на 28.06.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са 1 използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Счита, че са спазени изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
На 28.06.2019 година длъжникът Д. П. А., ЕГН: **********, е сключил договор за кредит № *** с ,,Кредисимо’’, по силата на който е получил сумата от 2,500 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 257.75 лева в срок до 30.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на ,,Кредисимо’’ да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът Д. П. А., ЕГН: ********** е сключил на 28.06.2019 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ,,Ай Тръст’’. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е 2 задължило да сключи договор с трето за процеса лице – ,,Кредисимо’’ и да отговаря пред ,,Кредисимо’’ солидарно с Д. П. А., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с ,,Кредисимо’’ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ,,Кредисимо’’.
На 28.06.2019 година ,,Ай Тръст’’ и ,,Кредисимо’’ са сключили договор за поръчителство, по силата на който ,,Ай Тръст’’ се е задължило спрямо ,,Кредисимо’’ за всички задължения на Д. П. А., ЕГН ********** по Договора за кредит.
Така ,,Ай Тръст’’ е изпълнило задълженията си към Д. П. А., ЕГН:
********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът Д. П. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
,,Кредисимо’’ е поканило ,,Ай Тръст’’ да плати всички изискуеми задължения на Д. П. А., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство ,,Ай Тръст’’ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ,,Ай Тръст’’.
На 23.02.2021 г. ,,Ай Тръст’’ е погасило дължимите от Д. П. А., ЕГН:
********** на ,,Кредисимо’’ суми, както следва: 1. 1776.44 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 2. 285.56 лeвa /договорна лихва/ за период 28.06.2019 г до 30.06.2020 година; 3. 983.60 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.
С извършване на посоченото плащане „,,Ай Тръст’’“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. ,,Ай Тръст’’ е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ,,Ай Тръст’’ в правата на кредитора ,,Кредисимо’’, както и за задължението му за заплащане на 3 възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1292.79 лева, ведно със сумата от 628.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО‘‘ ЕАД и ,,Ай Тръст’’“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо‘‘ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален 4 начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Искането до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Д. П. А., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *** сумата в общ размер от 4,966.94 лв., формирана както следва: 1 776,44 лева (хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и 44 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 11.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 285,56 лева (двеста осемдесет и пет лева и 56 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 28.06.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата 983,60 лева (деветстотин осемдесет и три лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.06.2019 г. до 23.05.2025 г., 628,55лева (шестстотин двадесет и осем лева и 55 стотинки), представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за период от 28.06.2019 г. до 23.05.2025 г., 1 292,79лева (хиляда двеста деветдесет и два лева и 79 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 11.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1011/2025 г. по описа на РС – Димитровград.
Претендира направените разноски, както по настоящото така и по заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор 5 от ответника Д. П. А., в който заявява, че счита така подаденият иск за неоснователен, като оспорва изцяло изложените обстоятелства, на които се основавала настоящата искова претенция.
Позовава с е н а чл. 110 от 33Д и прави възражение за изтекла погасителна давност относно цялото задължение, за което претендира ищеца видно от прилежащите документи към ИМ.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане от страна на цесионера, както и на произлезлите от него лихви и неустойки.
Счита липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземания преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за самостоятелно основание, водещо до отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Даже и да се приеме , че същото уведомление трябва да се счита за получено с исковата молба или дори с получаване на заповедта за изпълнение, то счита, че по делото липсват каквито и да е доказателства, длъжникът да е уведомен за прехвърляне на вземането.
Оспорва, че е уведомен надлежно за цесията, тъй като липсва нотариално заверено пълномощно от „,КРЕДИСИМО’’ ЕАД към „ АПС Бета България" ЕООД с което пълномощно „АПС Бета България" ЕООД да е упълномощен да уведомява длъжника Д. П. А. от името на „КРЕДИСИМО’’ ЕАД.
Позовава се на т. 4г на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Заявява, че не е подписвал договор за поръчителство с „Ай Тръст".