Решение № 8877 от 30.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2785/2019
- Вид
- Решение № 8877
- Подписан
- 30.12.2019
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 2785 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г.И.Х., допълнена с молба от 25.03.2019г. (лист 66-67 от делото), който твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 2 (две), находящ се на 2 (втори) етаж на кота +5.38 % (пет цяло и тридесет и осем стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, един кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв. м. (деветдесет и седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи: калкан, асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и ***
(четири), находящо се в сутерена на кота -2.80 (минус две цяло и осемдесет стотни) с площ от 2.16 кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра) при съседи: мазе № 5 (пет), коридор, стълбище и калкан, съгласно документ за собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-21.03.2019г., изд. от служба по ГКК София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*********, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4, с площ от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта ***, над обекта: ***, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и шестдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-10 (десети, отреден за имот планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м. (двеста и двадесет квадратни метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „А”) по плана на град София, местност ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица: улица, УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно документ за собственост - нот. акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно скица на ПИ № 15-247873-21.03.2019г., издадена от служба по ГКК София, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, бул. „*******, местност IV-67, е с площ от 228 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10, квартал 380 А, парцел X, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
Ищецът поддържа, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за дарение, сключен между него и Т.П.И. – негова майка, обективиран в нот. акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус с рег. № 207 на НК и район на действие СРС. Твърди, че от уведомление за въвод по чл. 498 от ГПК, връчено му на 18.07.2018 г. от ЧСИ узнал, че същият имот е бил възложен с постановление за възлагане по изп. дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., вписано на 17.12.2018 г. под рег. № 84734, акт № 179/2018г. на Служба по вписванията София на ответника Н.К.Д.. Изпълнителното дело било образувано, въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 20348/2011г. по описа на СРС, ГО, 51 състав против длъжника Т.П.И.. Излага още, че по искане на ЧСИ била вписана възбрана върху имота, насрочен опис и публична продан на имота. Поддържа също, че изпълнителното производство е било спряно по разпореждане на съда с обезпечителна заповед от СГС, която в последствие е била обезсилена с определение № 1736 от 08.08.2012 г. по ч. гр. д. №1863/2012 г. на САС, ГО.
Счита, че от датата на постановяването и влизането в сила на определението на САС е отпаднало законното основание за спиране на изпълнението. Поддържа, че след изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради бездействието на взискателя са настъпили основания за прекратяване на изпълнителното производство. С молба от 21.08.2015 г. длъжникът поискал прекратяване на производството и вдигане на наложената възбрана, но ЧСИ отказал да го прекрати. Ищецът изтъква, че с настъпването на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като се позовава на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че въпреки прекратяването, на 17.02.2016 г. бил извършен опис на процесния недвижим имот. По молба на „А.П.“ ЕООД и въз основа на сключен с взискателя договор за цесия от 31.03.2017г. същият бил конституиран като взискател по цитираното изпълнително дело. Имотът бил изнесен на публична продан и възложен на купувача – ответника Н.К.Д. с постановление от 09.06.2017г.
С исковата молба се поддържа, че действието на възбраната от ЧСИ се разпростира само в рамките на изпълнителното дело, така че при липсата на валиден висящ изпълнителен процес и след като към датата на описа (17.02.2016 г.) и на публичната продан имотът не е бил собственост на длъжника, прехвърлянето на вещното право върху имота на ищеца е противопоставимо на взискателя, длъжника и купувача по публичната продан. Твърди, че последващото постановление за възлагане не е породило вещноправното си действие и не може да легитимира купувача като собственик на имота.
Иска съдът да признае за установено по отношение на ответника Н.К.Д., че ищецът е собственик на спорния недвижим имот. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.С.С. от САК поддържа исковата молба. В хода на устните състезания излага доводи за основателност на предявения иск. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на спора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор, ответникът Н.К.Д., чрез надлежно упълномощен представител – адв. Н.Г.Б. от САК, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че сключеният от ищеца договор за дарение е в нарушение на чл.451, вр. с чл.452, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК, тъй като е след вписаната възбрана и не е противопоставим на взискателя и на купувача по публичната продан (чл.
496, ал.2 от ГПК). Иска привличане на трети лица помагачи на ответника. Сочи доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа отговора на исковата молба и изложените в него факти и обстоятелства.
Претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски за адвокатския хонорар на ищцовата страна, тъй като не са налице основанията на чл. 38 от ЗАдв. Представя писмена защита след изтичане срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
Трето лице помагач „А.П.“ ЕООД с ЕИК *********, чрез представителя си по пълномощие - адв.
А.В.С. от САК, представя становище, с което оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание „А.П.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва предявения иск и поддържа становището си. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на иска и възразява за присъждане разноски за ищцовата страна на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
Трето лице помагач ЧСИ Г. С.Д., чрез надлежно упълномощената адв. А.М.Д. от САК, представя становище, с което оспорва иска като неоснователен. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание третото лице Д., чрез пълномощника си, оспорва предявения иск, като неоснователен. Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Не представя писмена защита.
Трето лице помагач Т.П.И., представя становище, с което признава иска като допустим и основателен. Излага доводи, с който поддържа твърденията в исковата молба и оспорва отговора на исковата молба и становището на „А.П.“ ЕООД. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание Т.П.И. поддържа становището си и оспорва заявеното на ЧСИ Д., като неоснователно. В хода на устните състезания моли да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски, както са поискани от адв. С..
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на спора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет, като неоспорено от страните доказателство, нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус Е.И., с рег. № 207 на НК и район на действие СРС, от което се установява, че на 13.07.2015г. Т.П.И. е дарила на своя син Г.И.Х., описания процесен недвижим имот. Дарителката си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на дарения имот (лист 12-13 от делото).
Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 00107/03.01.2019г., по изп. дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., Г.И.Х. е поканен на основание влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 09.06.2017г. и на основание чл. 498 от ГПК, да предаде на купувача Н.К.Д., владението върху описания процесен недвижим имот (лист 16 от делото).
От приложеното в цялост изп. дело № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., се установява, че изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя „О.Б.Б.“ АД, срещу Т.И.П. въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011 г., издаден по гр. д. № 20348/2011г. по описа на СРС (лист 3 от изп. дело). Дължимата престация се изразява в задължение за заплащане на парично задължение за сумите от 239 690.15 евро главница по договор за предоставяне на банков кредит от 10.04.2008г. ведно със законна лихва от 13.05.2011г. до окончателното плащане, 7 304.83 евро договорна лихва за периода от 28.09.2010г. до 12.05.2011г. по чл.5 от договора, 128.13 евро наказателна лихва за периода от 28.09.2010г. до 12.05.2011г. по чл.6 от договора и разноски в размер на 16 009.59 лв.
С молба изх.
№ 10736/29.06.2011г. е отправено искане към Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район Триадица, бул. „*******, а именно апартамент № 2, находящ се на втори етаж на кота +5.38 със застроена площ от 97.31 кв.м., заедно с мазе № 4, находящо се на сутерена на кота – 2.80, с площ от 2.16 кв.м. заедно с 12.69 % идеални части от общите части на сградата и урегулиран поземлен имот Х-10, целият с площ от 220 кв.м. по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6“ за обезпечение на вземане на „ОББ“ АД по изп. дело № 20117810400789 при ЧСИ Г. Д. рег. № 781, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011 г., издаден по гр. д. № 20348/2011 г. по описа на СРС, 51 състав. Възбраната е вписана, считано от дата 05.07.2011г.
С определение от 01.08.2011 г., постановено по гр. д. № 3068/2008 г. по описа на СГС, I ГО, 16 с-в, е допуснато обезпечение на предявените от Н.И. М.срещу Г.В.П.– П.а, А.П.П., П.А.П., Д.П. П.а и Т.П.И. установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и установителен иск за собственост върху недвижимите имоти, находящи се гр.
Разпечатката съдържа 37 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36de4747-ed4c-4761-9a78-539ca1c56ccd