Решение № 13402 от 01.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32292/2022
- Вид
- Решение № 13402
- Подписан
- 01.08.2023
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 123 · Закон за енергетиката
- чл.123, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 123, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 95 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13402 гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110132292 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. Х. К. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД /след допусната на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК замяна на страна/.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 755,59 лева, представляващо задължение по фактура № 0321802510/31.08.2021 г. за консумирана ел. енергия в периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г. и 2/ осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от преустановяване на ел. захранването в собствения му имот, находящ се в гр. Долна Баня, Общ. Ихтиман, парцел IX – 103, кв. № 9 за периода от м. октомври 2021 г. до 15.06.2022 г. /момента на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва от предявяването на иска до погасяването.
Ищецът И. Х. К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. Д Общ. И, парцел. Твърди се, че имотът е необитаем от повече от 10 години. Твърди, че е регистриран в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с абонатен № Сочи, че проверка и засичане на електромера не е извършвана от ответника повече от 10 години. През м. август 2021 г. представители на ответника извършили проверка на електромера. На 31.08.2021 г. получил фактура № 0321802510 за сумата от 755,59 лева за изразходвана ел. енергия за периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г. според показателите на електромер № 2153013146. Тъй като ищецът не заплатил сумата, в началото на м. октомври 2021 г. бил лишен от ползването на ел. енергия. Моли съда да установи недължимост на процесната сума. Твърди, че за периода от м. октомври 2021 г. до 15.06.2022 г., в който е лишен от ползването на имота, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в това, че живеел на свещи в процесния имот, готвил на газов 1 котлон, не могъл да ползва телевизор, не могъл да стопли вода в електрическия си бойлер, нито да използва останалите ел. уреди в къщата. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД оспорва основателността и на двата предявени иска. Сочи, че действително между него и ищеца е налице облигационно правоотношение при общи условия за процесния обект, като ответното дружество изпълнява задълженията си на краен снабдител на ел. енергия, доставчик от последна инстанция и търговец. Сочи, че ищецът е имал задължения за неплатена ел. енергия, поради което е осъществено преустановяване на снабдяването с електрическа енергия до имота. То е извършено при наличието на предпоставките на чл. 123 ЗЕ в редакцията му след изм. с ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012г. /чл. 123а от ЗЕ в предишната редакция/, като по искане на крайния снабдител на електрическа енергия операторът на електоразпределителната мрежа в изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 4 ЗЕ може да преустанови преноса на ел. енергия към крайния клиент, за което и съобразно чл. 123 ЗЕ не носи отговорност. Сочи, че клиентът е бил в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимата цена за доставена ел. енергия, предвид на което не е било налице виновно неизпълнение от страна на ответника. Ето защо, електроснабдяването до имота на клиента било преустановено правомерно, при наличието на предпоставките на чл. 123 ЗЕ, тъй като ищецът в продължение на години не е заплащал консумираната в имота ел. енергия, поради което натрупаните задължения по партидата на ищеца с кл. № са достигнали размер на 755.59 лева за главница по процесната фактура № 0321802510/31.08.2021 г. и 119.37 лева за лихва, начислена към главницата, за периода от изпадане в забава до настоящия момент. Оспорва твърдението, че за периода след м. 10.2021 г. е налице прекъсване на ел. захранване за имота на ищеца, което да е в резултат на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. Счита, че правото на ответното дружество по чл.123, ал.1 ЗЕ е предпоставено от това именно поведение на ищеца неплащане на дължими суми, които представляват реално доставено количество ел. енергия, което не е оспорено пред доставчика извънсъдебно по основание и размер.
Първото искане на ищеца за възстановяване на ел. захранването е направено едва с настоящата искова молба, което искане е заявено за изпълнение до електроразпределителното дружество и към днешна дата до процесния имот електрозахранването е възстановено. Сочи, че ищецът никога преди подаване на настоящата искова молба не е правил искане за възстановяване или възражение срещу преустановяване на електрозахранването, поради което счита, че за визирания от ищеца период от м. 10.2021 г. не се установява неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество за доставка на ел. енергия. За периода от м. 10.2021 г. до момента на подаване на процесната искова молба, прекъсването на доставката е поради неплащане в срок на задължения за ел. енергия по дължима фактура, посочена в исковата молба. Счита, че искът за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и поради липсата на всички елементи от фактическия състав на спорното право по ЗЗД: виновно поведение - неизпълнение на договора от страна на „Електрохолд продажби” ЕАД; неправомерен отказ от „Електрохолд продажби” ЕАД да възстанови ел. захранването; изправност на ищеца. Счита, че не се установява настъпването на неимуществените вреди, нито техният размер.
Относно предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сума, сочи, че процесната сума от 755,59 лева представлява реално потребено в процесния имот количество ел. енергия, начислено с фактура № 0321802510/31.08.2021 г. г.
(приложена към исковата молба). Задължението било формирано по ред, установен от 2 неоспорените от потребителя Общи условия, за което е издаден първичен финансовосчетоводен документ - данъчна фактура. Основание за издаване на процесната фактура е доставка на електрическа енергия в посочения във фактурата период, количество и на посочената в нея стойност. Сочи, че в периодите преди издаване на процесната фактура потребителят е препятствал редовното измерване на потребяваната в процесния обект ел. енергия, тъй като до средството за търговско измерване е липсвал достъп за ежемесечното му отчитане, въпреки че клиентите имат задължение да осигуряват такъв достъп на отчетниците съгласно чл. 15, т. 2 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Сочи, че на 14.10.2021 г. е извършена смяна на електромера и от стария електромер са снети показанията на база, който е преизчислена потребената в процесния обект ел. енергия, обективирана в процесната фактура № 0321802510/31.08.2021 г., поради липсата на достъп до обекта и до електромера, обслужващ ищеца, за отчитане на показанията му, на основание чл. 26 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Излага още, че едва на 14.10.2021 г. клиентът е осигурил достъп на служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до електромера, обслужващ обекта му, и тогава е извършена смяна на електромера, като са снети показанията на електромера, обслужващ обекта на ищеца и е установено реално консумираното и отчетено от електромера количество ел. енергия по факт. № 0321802510/31.08.2021 на стойност 755,59 лева. При снемането на показанията на електромера било установено, че консумираното и отчетено от електромера количество ел. енергия по дневна тарифа е с 3132 кВч по-голямо от начисленото до този момент прогнозно количество по чл. 26 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по дневна тарифа. Предвид това, с процесната фактура № 0321802510/31.08.2021 г. е начислено реално изконсумираното в обекта количество ел. енергия, отчетено на 14.10.2021 г., когато са снети показанията на електромера. Ответникът сочи, че количеството ел. енергия по процесната фактура - 3132 кВч по дневна тарифа представлява разлика между показанията на електромера при последното му отчитане и това от 14.10.2021 г., за което е изготвен КП 5273620. Процесната сума е изчислени по действащите в периода цени, утвърдени от КЕВР.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ангажира становище за неоснователност на предявените искове.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.05.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.06.2023 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: 1/ че ищецът е собственик на процесния имот в процесния период; 2/ че между страните е налице облигационна отношение по договор при публично известни Общи условия за процесния имот и в процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Тези факти се установяват и от приетите по делото констативен протокол № г., нотариален акт за собственост на недвижим имот по нот. дело № г., издаден от ихтимански народен съдия, удостоверения за наследници на лицето И. Х. К., починал на 15.03.1995 г. и на лицето Б починала на 31.12.2017 г. и фактура № 0321802510 от 31.08.2021 г.
От приетия по делото констативен протокол № 5434513/10.08.2021 г. , съставен от служители на третото лице - помагач, в присъствието на потребителя И. Х. К., се 3 установява, че на 10.08.2021 г. е извършена проверка на абонат с аб. № и електромер с фабричен № на процесния обект, нохадящ се във вилна зона на гр. Д, с титуляр – ищецът по делото. Били отчетени показанията на проверения електромер 2992 кВтч, като електромерът е демонтиран и е поставен нов такъв.
С оглед така съставения констативен протокол, ответното дружество издало фактура № 0321802510 от 31.08.2021 г. за сумата от 755,59 лв. с вкл. ДДС с получател – И. Х. К.. Като основание за издаването на фактурата е посочено – консумирана електрическа енергия от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
Между страните не се спори, че до ищеца било изпратено писмо от ответното дружество за уведомяването му за начислената сума.
По делото са представени относимите към процесния период ОУ на ответното дружество и на дружеството – трето лице – помагач.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели – С И.ов С и Р Л – служители при „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Свидетелят С сочи, че участвал извършването на процесната проверка на 10.08.2021 г., при която електромерът бил изнесен извън имота на ищеца. Сочи, че до този момент електормерът бил в имота на ищеца, като по време на процесната проверка К. осигурил достъп до имота. От показанията на свидетеля Лазаров се установява, че в района, за който той отговарял, влизал и процесният имот.
Потвърждава, че до изнасянето на електромера извън имота на ищеца, свидетелят не е влизал в имота, тъй като никога не му е осигуряван достъп за отчет.
Съдът, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл.
172 ГПК, кредитира показанията му поради съответствието им с останалите събрани в производството доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесното измервателно устройство са налице данни при електроразпределителното дружество, считано от м. април 2010 г., но не било отбелязвано отчитане на СТИ поради липса на осигурен достъп. Посочено е, че консумираното и отчетено количество електрическа енергия, начислено с процесната фактура, е 3132 КWh, като количеството потребена ел. енергия отговаря на отчетеното.