Решение № 288 от 11.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Добрич, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230103032 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу А. Л. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Д., ул. *** № ***, ет.***, ап.***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2019/2023г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №902 от 10.08.2023г., а именно: 1) 16445,04 лева , представляваща главница по договор за потребителски кредит №7053247485, сключен на20.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.08.2023 г., до изплащане на вземането; 2) 5177,32 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.07.2023г.; 3) 5215,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.03.2022г. до 27.07.2023г. ., които суми са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.01.2024г. от първоначалния кредит "Ти Би Ай Банк" ЕАД след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

В исковата молба ищецът твърди, че между " Ти Би Ай Банк" АД, в 1 качеството на заемател, и ответникът, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 7053247485/ 20.01.2022г., по силата на който заемателят предоставил на ответника сумата в размер на 17150,80 лева, която следвало да бъде върната с лихви на 18 месечни вноски, всяка в размер на 1290,69 лева, без последната , която е изравнителна и е в размер на 1290,72 лева. Крайният падежът за изпълнение на задълженията по договора настъпил на 25.07.2023 г., като неизплатени останали процесните суми. Посочва се, че с приложение № 1 от 31.01.2024г. към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.01.2024 г., вземанията по договора били прехвърлени на ищеца, за което било изпратено писмо до ответника. С оглед изложеното се претендира, че с исковата молба се съобщава на същия за извършената цесия. С последваща молба ищецът уточнява, че предоставената в заем сума на ответника възлиза на 15 000 лева, като същият е закупил и застраховки в размер на 2150,80 лева, изцяло финансирани от първоначалния кредитор. По процесния договор са извършени плащания в общ размер от 3330,04 лева, счетоводно отнесени, както следва: 705,76 лева - главница; 1770,57 лева - договорна лихва и 853,71 лева - обезщетение за забава.

Поради гореизложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не взема участие.

С протоколно определение от 10.03.2025г. съдът е оставил без уважения искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение с оглед задължението на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния Договор за кредит, доколкото ответникът има качеството на потребител.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение №902/10.08.2023 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 2019/ 2023 г. на Районен съд Добрич, е разпоредено А. Л. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Д., ул. *** № ***, ет.***, ап.****, да заплати на КРЕДИТОРА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър 2

Хаджикоцев“ № 52-54, въз основа на извлечение от счетоводни книги към 27.07.2023г., следните суми: 1) 16445,04 лева ., представляваща главница по договор за потребителски кредит №7053247485, сключен на20.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.08.2023 г., до изплащане на вземането; 2) 5177,32 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.03.2022г. до 25.07.2023г.; 3) 5215,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.03.2022г. до 27.07.2023г.; 4) 536,76 лв., представляваща заплатена държавна такса и 5) 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК са дадени указания на ищеца в едномесечен срок от връчването да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № 7053247485/ 20.01.2022г., сключен между ответника и "Ти Би Ай Банк" АД е отпусната в заем сума от 15 000 лева, която е следвало да бъде издължена на 18 месечни вноски, всяка в размер на 1290,69 лева, без последната , която е изравнителна и е в размер на 1290,72 лева, при фиксиран ГЛП от 40,93 % и ГПР от 48,62 % Крайният падежът за изпълнение на задълженията по договора е 25.07.2023 г. В чл. 7 от договора е предвидено заплащане на застрахователна премия в размер на 2150,80 лева, от която застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 179,82 лева и на застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 1970,98 лева. Застрахователната премия е включена в общия размер на кредита , видно от погасителния план към процесния договор.

По делото е представено Приложение № 1 от 31.01.2024г. към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.01.2024 г., сключен между "Ти Би АЙ Банк" АД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който кредиторът по сключения договор за кредит прехвърлил на посоченото дружество вземания, между които и това по отношение на ответника . По делото не е представено доказателство, че цесията е съобщена на длъжника, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на 3 длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 78/09.07.2014 година, постановено по гр. д. № 2352/2013 година по описа на ВКС, решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о./Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че цесията е съобщена на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

По делото не е спорно, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер от 3330,04 лева, счетоводно отнесени, както следва: 705,76 лева главница; 1770,57 лева - договорна лихва и 853,71 лева - обезщетение за забава.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Предвид изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Ти Би Ай Банк" АД като заемодател и ответника е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 15 000 лева. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сумата за застраховка от 2150,80 лева не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума)и застрахователната премия.В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите/ГПР/ като абсолютна процентна стойност - 48,62 %, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия и еднократна такса. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, 5 така и такива за заплащане на задълженията по застрахователните премии.

Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т.