Решение № 514 от 08.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 550/2024
- Вид
- Решение № 514
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 16.11.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Силвия Йовчева, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 22 , ал.1 , т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 74, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
РЕШЕНИЕ
№ 514 гр. Велико Търново, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500550 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г. Т. въззивна жалба против Решение № 858/29.05.2024г. по гр.д. № 99/2024г. на Районен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен искът на К. Г. Т., ЕГН ********** за осъждането на Районен съд – Елена за сумата от 13 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди поради неравноправното третиране на ищеца по гр. д. № 85/2023 г. на Районен съд – Елена, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
В жалбата се навеждат оплаквания за невалидност и недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.
Сочи се, че решението не е мотивирано, като липсват мотиви по всеки елемент от фактическия състав на чл. 74 от ЗЗДискр.
Съществено според жалбоподателя са нарушени съдопроизводствените правила, във връзка с наличието на данни за отвод на всеки от членовете на съдебния състав в хипотезата на чл. 22 , ал.1 , т. 6 от ГПК .
Наведено е оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита и лично участие на страната пред първоинстанционния съд, без да се конкретизира в какво се изразяват твърдените нарушения.
Отправя се искане към съда да отмени първоинстанционното решение и да 1 върне делото на първата инстанция за повторно разглеждане от друг състав, или да се уважи предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата е заел становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът К. Г. Т. твърди, че е адвокат и като такъв е процесуален представител на С. В. В. по две дела -гр. д. № 85/2023 г. НОХД № 21/2022 г. – и двете по описа на Районен съд – Елена. Докладчикът по гр. д. № 85/2023 г. – съдия Пейо Приходков се е отвел от разглеждането на делото, но същият не е сторил това по НОХД № 21/2022г. Ищецът счита, че по този начин е дискриминиран /неравно третиран/, в резултат на което е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, както и житейски дискомфорт. Предвид това отправя молба до съда да осъди Районен съдЕлена да му заплати сумата от 13 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди поради неравноправното му третиране по гр. д. № 85/2023 г. на Районен съд – Елена, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата оспорва иска по основание. Признава факта, че двамата съдии, правораздаващи в Районен съд – Елена – съдия Вараджакова и съдия 2
Приходков са се отвели от разглеждането на гр. д. № 85/2023 г. по описа на Районен съд – Елена, което впоследствие е изпратено по подсъдност на Районен съд – Горна Оряховица. По НОХД № 21/2022 г. първоначално докладчик е бил съдия Емил Бобев, командирован в Районен съд – Елена, а впоследствие делото е преразпределено на съдия Трифон Славков - също командирован в Районен съд – Елена. Съдия Славков, като председател на съдебния състав, е постановил присъда по НОХД № 21/2022 г., срещу която впоследствие е подадена въззивна жалба чрез адв. К. Т.. След изтичане командировката на съдия Славков, съдия Приходков е администрирал постъпилата жалба. Счита, че при работата по гр. д. № 85/2023 г. и по НОХД № 21/2022 г. не са допуснати твърдените от ищеца нарушения и не е налице неравноправно третиране на последния
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., обективно съединен с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на двата предявени иска.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването на жалбоподателя за недопустимост и невалидност на обжалвания съдебен акт е неоснователно, като съображения в насока защо намира решението за валидно и допустимо, съдът изложи по- горе.
Оплакването за това, че съдът неоснователно не се е отвел от разглеждане на делото и с това е нарушил съдопроизводствените правила, което е довело до неправилност на първоинстанционното решение, е неоснователно.
Искане за отвод на докладчика по първоинстанционното дело е направено на 18.03.2024г. пред първоинстанционния съд с мотив, че ищецът е страна- ищец по водени срещу органа на съдебната власт – Районен съд – Велико Търново дела и оттам произтича предубеденост на докладчика, като съдия в този съд.
Съдът се е произнесъл по искането на същата дата, отхвърляйки го. Отказът на докладчика да се отведе от разглеждане на делото не е довел до неправилност на обжалвания съдебен акт. Настоящият състав също намира, че наведените от ищеца основания в искането за отвод не са от категорията на тези, пораждащи основателно съмнение в предубедеността на съда.
Аналогично искане за отвод е оставено без уважение и от настоящия съдебен състав. От друга страна съдът намира, че уважаването на искане за отвод на 3 основанията, посочени от ищеца при очевидността на факта, че той е завел в лично качество и като пълномощник на няколко лица искове срещу множество съдилища, би му предоставило възможност, преодолявайки правилата за местна подсъдност чрез искания за отвод, да си „избере“ предпочитан от него самия съд, който да разглежда делата му. Това е недопустимо.
На следващо място, оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционното решение не е мотивирано, е изцяло неоснователно. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи относно това налице ли са предпоставките на чл. 74 , ал. 2 от ЗЗДискр в конкретния случай.
Анализът на събраните доказателства и обстоятелството, че действията на докладчика по НОХД № 21/2022 г. по описа на Районен съд – Елена са били в пълно съответствие със закона и са били насочени изцяло към това да се администрира постъпилата въззивна жалба в предвидените от закона срокове, категорично опровергават твърденията на ищеца, че е бил третиран неравноправно. Тези действия на съда са били изцяло в интерес на представляваната от ищеца страна. Както е посочил и първоинстанционният съд, постановяването на отвод и изпращането на делото за администриране на постъпила възззивна жалба на друг равен по степен съд, би било проява на недобросъвестност от страна на съда.
Фактическите и правни констатации, които изложи настоящият състав съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 858/29.05.2024г. по гр.д. № 99/2024г. на Районен съд- Велико Търново.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4