Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1348 от 30.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 49/2025
Вид
Определение № 1348
Подписан
30.04.2025
В сила
30.04.2025
Състав
Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. С., 30.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900049 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева и до претендираните 100 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в протИ.речие с материалния закон: чл. 52 ЗЗД – предвид изключително занижен и крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение, спрямо действително установените болки и страдания от причиненото на ищцата увреждане, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неправилно прието съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Счита, че нарушението на материалния закон е резултат от недостатъчния анализ на установените и само формално възпроизведени факти и обстоятелства. Акцентира на: 1/ многокомпонентния характер на трамватичните увреждания / травма в областта на дясно око, оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб, кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то дясно ребро, контузия на белия дроб двустранна /Л 1/, фрактура на 12-ти гръден /Тх12/ и 1-ви поясен прешлен /Л 1/, фрактура на процесдус трансверзи в дясно на С7, Тх2, ТхЗ, Тх4, и Тхб и фрактура на средна трета на лява 1 ключица /; 2/ извършена тежка транспедикуларна шествинтова стабилизация на гръбначния сегмент и оперативно лечение на фрактурата на носните кости;

3/ продължителния и неприключил възстановителен период – 12 месеца за най-тежката гръбначна травма, с окончателен хоризонт на възстановяване между 18 до 24 месеца; 4/ дискомфорта от използването на чужда помощ за хигиенно - битови нужди по време на възстановяването в домашни условия; 5/ ненастъпило пълно възстановяване, резултиращо в продължаващи и към настоящия момент болки и затруднения в ежедневните битови дейности, болки при стоеж и продължително движение; 6/ остатъчни белези – леко изкривен нос с белег от зараснала рана 1см. на 2 см., видима деформация с изпъкналост напред на ключицата, оперативен 15 см. белег в гръдно-поясната област. Подчертава се, че ПТП е довело до емоционално-психични промени у пострадалата, установени от приета по делото СПЕ и изразяващи се в клинични изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство, обусловило интервенция от психиатър и психотерапевт. Касаторът счита, че обезщетението не е съобразено и с икономическата конюнктура към момента на увреждането. Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с извод на съда, почиващ на предположения, а не на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, в причинност с вредоносния резултат. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, а следва да бъдат събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието е бил поставен предпазен колан, каквито доказателства, според касатора, не са били ангажирани.

Ответната страна - ЗАД „ОЗК - Застраховане„ АД – не е депозирала становище.

Отговор на касационната жалба е постъпил от третото лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи по съществото на спора и за правилността на въззивното решение, като се оспорва касационната жалба на ищцата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал. 8 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното:

Ищцата Д. К. П. е предявила срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“АД гр.С. иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 18.09.2022г., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на 2 автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получилa фрактури на прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна рана на долен клепач до мигления ръб, субконюнктивна хеморагия, счупване на зъби. Сочи, че състоянието й наложило провеждане на две тежки операции и било съпроводено със силни болки, затруднения в движенията, дишането и храненето и обезобразяване. Твърди, че и към момента на подаване на иска 22.02.2023г. – все още не може да се обслужва самостоятелно, поради което се нуждае от чужда помощ в ежедневието си, като болките продължават.

Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от заключението на

КСМАТЕ, работила върху представената по делото медицинска документация, след личен преглед на пострадалата и съобразявайки свидетелските показания. Вследствие ПТП ищцата е получила съчетана травма - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорнодвигателния апарат, вклчюваща следните травматични увреждания : травма в областта на дясно око, с оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; открита фрактура на носните кости, с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане; контузия на гръден кош; фрактура на трето дясно ребро ; контузия на бял дроб двустранно върхово ; фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен; фрактура на процесус трансверзи вдясно на С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 ; фрактура в средна трета на лява ключица. След произшествието е приета в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" , за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г..Претърпява транспедикуларна шествинтова стабилизация на увредения гръбначен сегмент. Извършена е и мануална репозиция на носните кости и двустранна тампонада, както и външна имобилизация на лявото рамо, предвид фрактура на ключицата, с предписан постелен режим. В заключението е посочено, че възстановителният период за различните увреждания е бил съпроводен с болки и страдания, които са били интензивни до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на носните кости е с възстановителен период до 30 дни, съпроводен с болки и страдания. Гръдната травма е с възстановителен период до 2 месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен прешлен е довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до момента. Фрактурата на страничните израстъци С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 са довели до трайно затруднение на движенията на снагата , съпроводени с интензивни болки до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на лявата ключица е довела до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок от месец и половина – два месеца, при интензивни болки през първите 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на дясното око е предизвикала болки и страдания за срок до 15–20 дни. Ищцата е провела два курса по физиотерапия. При извършения личен преглед от вещите лица се установява, че е в добро общо състояние, без двигателен, сетивен или рефлекторен дефицит, със съхранена походка. Носът е леко изкривен надясно и с видим 3 белег от зараснала рана с неправилна звездовидна форма, бледорозов цвят и размери 1см. на 2 см..В гръдно-поясната област е видим 15 см. оперативен белег. Вещите лица са посочили, че възстановителният период при гръбначни травми от типа на процесната продължава поне 12 месеца, при липса на усложнения, а пълна ксонсолидация на увредения гръбначен сегмент настъпва след 18 - 24 месеца.

В заключението на КСМАТЕ се посочва, че самокатастрофиралият автомобил, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни колани за всички места. При реализирания удар, телата в купето се придвижват от инерционните сили напред и надясно. Травмите на лицето и ключицата са резултат от достигане до вертикалната част на дясната предна седалка.

Травмата на върховата част на белите дробове е в резултат на рязкото спиране движението на тялото след удара, от удар отвътре към гръдната стена.

Счупването на 12-ти гръден, първи поясен прешлен, фрактура на трето дясно ребро и на страничните израстъци на шиен и гръдни прешлени се сочи като увреждане от компресионен тип – при натоварване по оста на тялото, съчетано с ротация. Няма данни за настъпили деформации на автомобила в зоната на дясна задна седалка, за да се приеме, че травмите са причинени от притискане на тялото при такива деформации. При разпит в открито съдебно заседание вещите лица уточняват, че, според характеристиката на уврежданията , лицевата и травмата на ключицата са в безспорна причинност с непоставен предпазен колан. Сочат, че уврежданията на гръдния и поясния прешлени / най-тежката травма / са с компресионна характеристика – от натоварване по оста на гръбначния стълб / хиперфлексия / и могат да се получат и с поставен предпазен колан. При разпит в открито съдебно заседание експертите заявяват, че и това увреждане по-скоро би настъпило при непоставен предпазен колан. В обобщение : налице е категоричност в заключението на експертите, че част от травмите са в причинност с непоставен от пострадалата предпазен колан, а друга част са могли да настъпят и с поставен, и без поставен предпазен колан .

От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява актуално и към момента на прегледа тревожно-депресивно състояние на пострадалата. Произшествието е отключило разстройство в адаптацията, усложнило се в смесена тревожно-депресивна реакция, достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство / класификация F 41.2 /, без данни за посттравматично стресово разстройство.

Смесеното тревожно-депресивно разстройство изисква по-дълъг период за възстановяване и необходимост от регулярни прегледи и терапевтични намеси на психиатър и психотерапевт.

Разпитаната по делото свидетелка Б.И. заявява, че в резултат на травмите Д. била напълно обездвижена, на легло – около 2-3 седмици след изписване от болницата. След произшествието била стресирана, много уплашена, с разпран нос , изпитвала затруднения в дишането, както и с дефекацията. Свидетелката я обслужвала през цялото време – хранене, 4 преобличане, тоалет, смяна на памперси и пр. Имала силни болки и не можела да движи дясната си ръка поради фрактура на ключицата и предвид обездвижването й. Ограничени били и движенията й в кръста и гърба.

Силните болки наложили приема на обезболяващи. Свидетелката споделя впечатления за отрицателни емоционално-психични преживявания на ищцата, вследствие произшествието - не можела да спи, избухвала в плач при определени обстоятелства, започнала прием на антидепресанти. Твърди, че междувременно се отключили проблеми с бъбреци, очи, кардиологични, но причинната им връзка с увреждането при ПТП не е изследвана. Твърди, че продължава проблема със затрудненото дишане / разпит на 19.06.2023 г./.

Потвърждава наличието на загрозяващ , ясно забележим белег на носа.

Свидетелят И.Д., управлявал самокатастрофиралия автомобил, твърди че ищцата е пътувала на задната дясна седалка, но не му е известно дали е била с предпазен колан.Твърди, че след удара Д. била на седалката и останала на нея до последно. Не мърдала, била уплашена, цялата в кръв. Пътувалият на задна лява седалка В.И. потвърждава местоположението на Д., като твърди, че била с поставен, но издърпан - така че да не й убива - предпазен колан. Не помни как са били разположени презрамките на колана.