Решение № 94 от 21.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ловеч, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И.А при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И.А Гражданско дело № 20254310101246 по описа за 2025 година

Установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от С. И. П. от гр. С., чрез пълномощник адвокат Т. Г., срещу Д. Д. П. от с. *** в която се твърди, че ищцата е собственик на незастроен поземлен имот, находящ се в с. *** представляващ УПИ *** по регулационния план на населеното място, с площ от 960 кв.м., при съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, а по КККР на село Л. – имот с кад. ид.№ ***, с площ от 1247 кв.м., при граници – имот с кад. ид.№ *** - улица, имот с кад. ид.№ ***, имот с кад. ид.№ *** и имот с кад. ид.№ ***.

Този имот ищцата придобила на основание наследствено приемство по закон от покойния си баща – И.Ц.В., починал на 09.05.2013 г., който го е придобил на основание договор за доброволна делба.

Посочва, че ответникът живее в близост до този имот – в имот с кад.ид.№ ***, с административен адрес: с. *** ул. ***.

Ищцата твърди, че в началото на 2025 г. решила да огради имота си, да си извади строителни книжа и да построи в него жилищна сграда. Ангажирала работници и на 15 април същите започнали работа. Непосредствено след като са започнали да ограждат имота, от дома си излязъл ответникът, отишъл при тях и вдигнал скандал защо ограждат имота й, като заявил, че площта на нейния имот представлява част от „блок земеделска земя“, която той бил засял и никой нямал право да му я огражда.

Посочва още, че след като работниците си тръгнали, ответникът демонстративно, още пред тях, премахнал със сила частично изградената оградна мрежа по западната част на имота, като им заявил, че ще продължи да влиза в него и ако отново види ограда, ще я премахне.

1

Седмица след инцидента, ищцата твърди, че изпратила работниците с указания да проверят и поставят наново ограда, тъй като се уверила, че няма грешка в трасирането и това са границите на имота й. Впоследствие, седмица преди да подаде исковата молба, ищцата установила, че ответникът отново е разрушил оградата, навлязъл е в имота и частично е ожънал засятата площ.

Въз основа на изложеното, ищцата моли да се признае за установено в отношенията й с ответника, че тя е собственик на основание наследство по закон от баща й И.Ц.В., починал на 09.05.2013 г., който е придобил собствеността на основание договор за доброволна делба от 06.10.2005 г., със заверка на подписите от Нотариус Н.Х. с район на действие Районен съд – Ловеч, рег.№ 139 при Нотариалната камара, на описания по-горе недвижим имот, представляващ УПИ *** по регулационния план на населеното място, с площ от 960 кв.м., при съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, а по КККР на село Л. – имот с кад. ид.№ ***, с площ от 1247 кв.м., при граници – имот с кад. ид.№ *** - улица, имот с кад. ид.№ ***, имот с кад. ид.№ *** и имот с кад. ид.№ ***, както и да бъде осъден ответника да й предаде владението върху този имот.

Претендира присъждане и на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат Ф. Ф., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищцата е собственик по наследство на процесния недвижим имот. Заявява, че той няма претенции за собственост към имота на ищцата и посочва, че е собственик и живее в застроен поземлен имот с идентификатор № ***.

Признава, че през месец февруари 2025 г. е засял с овес три съседни имота - № ***, № *** и процесния с № ***, тъй като преди това друго лице /С.А./ ги ползвал под наем, но въпросната година заявил, че няма да ги ползва и предложил на ответника да ги засее.

Между имотите нямало видими граници. Ответникът признава също, че на 15.04.2025 г. видял работник /на име М./ да пренася циментови диреци, преминавайки през единия от засетите имоти с № ***, за да стигне до имота на ищцата и след като разбрал, че ще се поставя оградна мрежа на имота й, казал на работника да не преминава през поникналия вече овес. Същият ден пристигнал и упълномощен от ищцата геодезист, за да трасира границите на нейния имот, тъй като тя искала да го огради. Ответникът твърди, че реално изграждането на ограда на процесния имот е започнало на 18.04.2025 г. и той не е предприемал действия по нейното премахване. Оспорва и твърденията да е разрушавал оградата през месец юли 2025 г. /седмица преди завеждане на исковата молба, която е входирана на 22.07.2025 г./, като твърди, че още в началото на месец юли е окосил и премахнал поникналия в имота на ищцата овес, като за тази цел е влязъл в имота през оставеното празно място за монтиране на врата.

С оглед на изложеното, ответникът счита, че не е станал причина за завеждане на делото със свои действия и/или бездействия, тъй като не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот, нито упражнява фактическа власт върху него.

2

С протоколно определение от 12.12.2025 г., съдът допусна, на основание чл. 214 ал.

1, изр. трето, предл. последно от ГПК, направеното от пълномощника на ищцата изменение на предявения иск, като същият се счита предявен с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с. *** подробно описан с всички индивидуализиращи белези, на основание наследство по закон.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат Г., който поддържа исковата претенция с направеното изменение и моли да бъде уважена, като в полза на ищцата се присъдят и направените по делото разноски. В представена писмена защита, процесуалният представител е развил съображения в подкрепа основателността на претенцията, като анализирайки събраните доказателства и изявления на ответника, счита, че същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Ответникът Д. Д. П. се явява лично и с пълномощника си адвокат Ф.. Поддържа становището по отговора и моли да бъде отхвърлен предявения иск, тъй като не оспорва правото на собственост на ищцата и счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли за присъждане на направените от него разноски по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. Съдът счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, за да се внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията й с ответника относно недвижимия имот, предмет на иска.

Действително ответникът не спори, че ищцата е собственик на процесния имот, който тя е придобила по наследство от своя баща И.Ц.В., починал на 09.05.2013 г., а той от своя страна е придобил имота на основание договор за доброволна делба от 06.10.2005 г., с нотариално заверени подписи на страните по договора – рег.№ 6231/06.10.2005 г. при Нотариус Н.Х. с район на действие Районен съд – Ловеч, рег.№ 139 при Нотариалната камара /видно от раздел II от приложения договор за доброволна делба/.

Ответникът признава, че през месец февруари 2025 г. е засял овес в имота на ищцата по предложение от лице, което до тогава е ползвало под наем този имот заедно с още два съседни имота. Впоследствие през месец април същата година, ответникът разбрал, че на имота на ищцата ще се поставя ограда, за което видял, че там отива лице /на име М./, което пренася циментови диреци, като му направил забележка да не преминава през засетия овес.

Установи се, че това лице е свидетелят М.З.М., който с показанията си потвърди, че е строителен работник и е бил ангажиран от ищцата за ограждане на имота й в с. *** тъй като възнамерява там да строи къща. Свидетелят отишъл в имота през месец април заедно с 3 геодезист и започнал да си пренася материали, а геодезистът подавал точки, където ще бъде оградата и поставили колчета. Тогава дошъл ответникът и започнал да се кара с тях, да ги пита какво правят и да им иска лични карти, като казвал, че му се мачка имота, за който твърдял, че го е взел под аренда. Свидетелят се обадил на ищцата, която му казала да си продължава строежа, имотът е в регулация. В края на месец юли свидетелят посочи, че отишъл да прекарва ток в имота и видял, че има гътнати колове от поставената от него ограда и мрежата била скъсана на няколко места.

Няма спор по достоверността на показанията на свидетеля, като същите в голямата си част са в синхрон и с обясненията на ответника, относими към спора - относно посещението на свидетеля в имота през месец април 2025 г., носейки материали, за да постави ограда, както и отправените към него забележки от ответника да не преминава през засетия имот.

Съдът счита, че описаните по-горе действия на ответника преди датата на подаване на исковата молба, входирана на 22.07.2025 г., изразяващи се в засяване на имота на ищцата без да има данни за получено съгласие от нея за това, искане на обяснения от лицата, на които тя, като собственик, е възложила извършване на строителни дейности в имота й, несъгласие с влизането им в имота, са действия от такова естество, които са смутили правото й на собственост и са дали повод да заведе настоящото дело. Дори и ответникът да заяви, че не оспорва собствеността й, както и впоследствие да е освободил имота й от засятата от него селскостопанска култура, съдът счита, че извършените по-горе действия от негова страна са достатъчни, за да мотивират ищцата да потърси защита на правото си на собственост по съдебен ред. В този смисъл съдът съобразява мотивите в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, относно правния интерес при установителните искове за собственост, който следва да се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор, като такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.

С оглед на изложеното, без да е необходимо да се обсъждат останалите доказателства по делото, съдът счита, че ответникът, с извършените от него фактически действия, описани по-горе, е смутил правото на собственост на ищцата и по този начин е дал повод за завеждане на настоящото дело.

Безспорно ищцата е собственик на имота и предявеният от нея положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен, а ответникът след като е дал повод за завеждане на иска, следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, съгласно която: „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“, т.е. само при наличие и на двете предпоставки от посочената разпоредба, разноските ще останат за сметка на ищеца. В настоящия случай обаче не е налице първата предпоставка, поради което ответникът следва да заплати на ищцата разноските й по делото, както следва: 50.00 лева – платена държавна 4 такса, 10.00 лева – такса за вписване на исковата молба и 1300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждание по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2025 г., или общо разноски 1360.00 лева, а след превалутирането им в евро - сумата 695.36 евро.

При този изход на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. *** ул. ***, че С. И. П., ЕГН **********, с адрес: