Решение № 43 от 14.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502100 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е-П.П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „В.Т.-Г.“, бул. „В.В.“ № ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 322/30.01.2024 г., поправено с Решение № 3027/08.08.2024 год., постановени по гр. дело № 6269/2022 г. на РС - Варна, с което в производство по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК е прието за установено, че „Е-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна дължи на А. Г. С. от гр. Варна, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 207, 76 лева, заплатена от А. Г. С. на дружеството – ответник без основание на дата 28.01.2022 год. по фактура № 3747877/14.01.2022 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1423/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1429/2022 г. по описа на РС Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално недопустимо, като постановено по недопустим иск. Излага съображения, че доколкото настоящото производство е инициирано по повод специалния установителен иск, заведен след проведено заповедно производство, чийто 1 предмет е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, то основанието на този иск не може да се променя в развИ. се след оспорване на вземането исков процес. Счита, че несъответствието се отнася до датата и начина на плащане на процесната сума – заповедта е издадена за вземане, заплатено според твърденията на заявителя – ищец на 14.01.2022 г. по сметка на ответното дружество, а според съдебното решение сумата е заплатена на 28.01.2022 г., която според ищеца, а и според районния съд, е заплатена без основание на ответното дружество, настоящ въззивник.

Навежда още, че възприетото от съда плащане по сметка на дружеството не кореспондира с доказателствата по делото, които сочат, че плащането е извършено в брой на касата на „Е-П.П.“ АД, със седалище гр.

Варна. Счита, че първоинстанционният съд е установил вземане, което не съответства на вземането на кредитора и на това, за което е издадена заповедта.

Настоява за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството.

В условията на евентуалност счита решението за неправилно и незаконосъборазно. Навежда, че съдът не е отчел, че стойността на процесната фактура от дата 14.01.2022 год. е приспадната от задълженията на ищеца за консумирана ел. енергия за следващия период. Уточнява, че тази фактура е авансово плащане за месец януари 2022 г. на база консумираната през месец декември 2021 год. електрическа енергия, като в дебитното известие № 0319080085/14.02.2022 г. към фактура № 0003747877/14.01.2022 г. е отразено окончателното плащане за месец януари 2022 г., като е приспаднато начисленото авансово плащане. Подчертава, че тези факти не са оспорени от насрещната страна, нито са опровергани. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е отчел, че вземането е за реално консумирана и незаплатена ел. енергия, като насрещната страна не е въвела в рамките на първоинстанционното производство твърдения, че фактурираните задължения не съответстват на действително потребената ел. енергия.

Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна А. С. оспорва жалбата, счита че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, претендира присъждане на разноските за въззивното производство. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че липсва основание за авансовото плащане, като авансовата вноска не е изчислена правилно.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият, чрез пълномощник, я оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

2

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от А. Г. С. от гр. Варна срещу „Е.-П.П.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”В.В.” № ***, ”В.Т.-Г.”, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 207, 76 лева, заплатена от А. Г. С. на дружеството – ответник без основание на дата 28.01.2022 год. по фактура № 3747877/14.01.2022 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1423/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1429/2022 г. по описа на РС Варна.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:

От 01.07.2021 год. е клиент на ответното дружество по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за обект на потребление находящ се в гр. Варна, кв. В., ул. П.М., № *, вх. *, ап. **.

На 14.01.2022 год. ответното дружество е издало фактура с № 0003747877 за сумата от 207, 76 лева, представляваща авансово плащане (авансово дължима сума) за консумирана ел. енергия за месец януари 2022 год. – 50 на сто от стойността на консумираното от обекта на ищеца през месец декември 2021 год. количество електрическа енергия. Ищецът платил сумата от горната фактура на 14.01.2022 год. Счита, че платената от него сума в размер на 207, 76 лева по фактурата с № 0003747877 / 14.01.2022 год. е получена от ответника без основание, респ., платена е от ищеца без основание, тъй като в качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди ищецът не дължи авансови плащания на ответното дружество, такива се дължат само от потребителите на ел. енергия за стопански нужди, какъвто ищецът не е.

Въз основа на изложеното счита, че сумата от 207, 76 лева по горната фактура е платена от него на ответника без основание по смисъла на чл. 55, ал.

1 ЗЗД (при начална липса на основание) и подлежи на връщане.

За удовлетворяване на вземането му за горната сума, в полза на ищеца е издадена заповед № 1423/04.03.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1429/2022 год. по описа на РСВарна, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му към ответника.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска си и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Е-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва иска.

Счита, че е недопустим, тъй като исковото производство е инициирано по повод специалния установителен иск, заведен след проведено заповедно производство, чийто предмет е установяване на вземането по заповедта за 3 изпълнение, при което и основанието на този иск не може да се променя в развИ. се след оспорване на вземането исков процес. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че сумата е заплатена на 14.01.2022 г. по сметка на ответното дружество, а в действителност сумата по цитираната фактура е заплатена от ищеца в полза на дружеството на дата 28.01.2022 год. на каса.

В условията на евентуалност ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът А. С. е клиент на „Е.-П.П." АД, като на негово име е разкрита партида с кл. № ******, аб. № ********* (обект № ********), за обект на потребление с административен адрес: гр. Варна, кв.

„В.", ул. „П.М." № *, вх. "*", ап. **, на който обект ищецът е собственик. Не оспорва и факта, че е снабдявал обекта на потребление на ищеца с ел. енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция, доколкото ищецът не е имал сключен договор за избор на доставчик на ел. енергия за процесният период, както и че в процесния период ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди. Не оспорва също, че е издадена фактура №

0003747877/14.01.2022 г. с падеж 25.01.2022 г. на стойност 207, 76 лева, представляваща авансово плащане за месец януари 2022 г. за количества ел. енергия, доставяни до обекта на ищеца, която стойност е определена на база на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия за месец декември 2021 г. Не оспорва, че сумата от 207, 76 лева по фактурата № 0003747877/14.01.2022 г. е заплатена от ищеца изцяло на дата 28.01.2022 год. Твърди, че след отчитане на действително потребеното от обекта на ищеца количество електрическа енергия за месец януари 2022 год., е издадено дебитно известие с № 319080085/14.02.2022 год. на стойност от 252, 91 лева към фактурата № 0003747877 от 14.01.2022 г., в което дебитно известие е приспаднато начисленото (и заплатено от ищеца) авансово плащане на количеството ел. енергия за месец януари 2022 год. Счита, че сумата от 207, 76 лева не е платена без основание, а представлява част от стойността на доставените до обекта на ищеца за месец януари 2022 год. количества електрическа енергия общо на стойност от 460, 67 лева, чието заплащане ищецът дължи на ответното дружество.

По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от представените доказателства (л. 48-50 от делото на РС-Варна) че в периода 01.03.2017 год. – 31.10.2021 год. ищецът е имал сключен договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди с друг доставчик – „Е.П.Е.У.“ ЕООД, със седалище гр. Варна, прекратен на 31.10.2021 год.

Не е спорно по делото, че в периода от 01 ноември 2021 год. до края на месец февруари 2022 год. ищецът е бил потребител на ел. енергия за битови нужди, доставяна му от ответника „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна, за 4 обект на потребление с абонатен № *************I (обект № ********), находящ се в гр. Варна, кв. В., ул. П.М. № *, вх. *, ап. **, като ответното дружество е имало качеството на доставчик на енергийни услуги от последна инстанция съгласно ЗЕ. Съгласно чл. 95а, ал. 1 от ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Видно от справка за потреблението на ел. енергия за обекта на ищеца и справка за фактури и плащания, консумираната от обекта на ищеца ел. енергия за месец декември 2021 год. е на стойност 415, 52 лева.

На 14.01.2022 год. ответното дружество е издало фактура с № 0003747877/14.01.2022 г. с падеж 25.01.2022 г. на стойност 207, 76 лева, представляваща авансово плащане за месец януари 2022 г. за количества ел. енергия, доставяни до обекта на ищеца, която стойност е определена на база на половината от стойността на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия за месец декември 2021 г.

Видно е от представените от ответника доказателства, че сумата от 207, 76 лева по горната фактура е платена от ищеца на каса в брой на дата 28.01.2022 год.

На 14.02.2022 год. е издадено дебитно известие № 0319080085 към фактурата 0003747877/14.01.2022 г., на стойност 252, 91 лева с вкл. ДДС, като видно от същото при определяне на окончателната данъчна основа на фактурираната доставка (доставеното за месец януари 2022 год. количество електрическа енергия до обекта на потребление на ищеца) е приспадната сумата от 207, 76 лева, начислена като авансово плащане по фактурата 0003747877/14.01.2022 г. и платена от ищеца на дата 28.01.2022 год.