Решение № 4352 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4352 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110140227 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Н. В. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 4332/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. В. В. за: сумата от 5085,18 лева (пет хиляди осемдесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 635,74 лева (шестстотин тридесет и пет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 20.01.2025 г., сумата от 75,95 лева (седемдесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,41 лева (петнадесет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 116,25 лева (сто и шестнадесет лева и 25 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. върди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че процесният имот е бил съсобствен между нея /1/4 част/ и нейната майка Анка В. /3/4 части/, като в полза на последната било учредено пожизнено вещно право на ползване.

Сочи, че ответницата не е живяла и обитавала процесния имот, както приживе на своята майка, така и след нейната смърт. Поддържа, че не е уведомявана за дати на отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че след смъртта на своята майка, ответницата е единствен неин наследник, поради което по силата на наследственото правоприемство евентуално отговаря за част от процесните задължения. Поддържа, че до нея не е достигала покана за изпълнение от ищеца, поради което не е изпаднала в забава и оспорва основателността на претенцията за лихва за забава. Заявява воля за евентуално постигане на споразумение с насрещната страна във връзка с погасяване на задълженията. Моли да се отхвърлят исковете за лихви, като в полза на ищеца да не бъдат присъждани и разноски. Признава размера на претенциите за главница.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ангажира становище, че изчисленото потребено количество топлинна енергия за процесния период е съответно действащите към момента законови нормативи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си 2 по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С приетия доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание на 12.02.2026 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № . на нотариус при СРС се установява, че А В. дарява на дъщеря си и ответница в производството Н. В. В. притежаваните от нея ¾ ид. части от ап. № 36, находящ се в гр. София, бул. „, като дарителката си запазва правото на ползване върху съответната част от имота до края на живота си безвъзмездно.

От приетото по делото удостоверение, издадено от ГИС София се установява, че стар административен адрес гр. София, бул. „ е със следния настоящ адрес: гр. София, ж.к., поради което може да се направи извод, че дарените ид. части на ответницата представляват такива от процесния имот.

Прието по делото е удостоверение за наследници на лицето В издадено от Столична община, р-н Красно село, от което се установява, че след смъртта на лицето, настъпила на 04.12.1991 г., същият е оставил като свои законни наследници неговата съпруга А В. и неговата дъщеря и ответница в производството Н. В. В..

От приетия препис-извлечение от Акт за смърт на лицето А В., издаден от Столична община, р-н Красно село, се установява, че същата е починала на 30.09.2022 г.

С отговора на исковата молба се прави признание на факта, че до извършено дарение на ид. части процесният имот е бил съсобствен между ответницата Н. В. В.

(1/4 ид. ч.) и нейната майка А В. (3/4 ид. ч.), както и че след смъртта на Анка В., ответницата е неин единствен наследник по закон. Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата след извършеното дарение на ид. части през 1997 г. е единствен собственик на процесния имот, както и че е единствена наследница на 3 вещния ползвател на част от имота за част от процесния период /до смъртта, настъпила на 30.09.2022 г./. нито се твърди, нито се установява да е налице вписан отказ от наследството на Анка В.. Ето защо, като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния период, видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение. Искът за главница за ДР следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.