Решение № 23 от 14.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223000500457 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. М. К. и Н. Т. К., конституирани като ищци, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец М.М.К. срещу решение № 124/19.07.2022г. на Окръжен съд - Разград, постановено по гр. д. № 138/2021г., с което е отхвърлен предявените от М.М.К. / починал в хода на делото/ срещу "Многопрофилна болница за активно лечение - Св.Иван Рилски – Разград" АД искове за заплащане на сумата от 7813лв., обезщетение за имуществени вреди и 40 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – осакатяване на крак, поради небрежност на служители и неоказана адекватна и своевременна медицинска помощ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при съществени процесуални нарушения, при неправилно възприета фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при приема на пациента не е спазена процедурата по медицински триаж по Наредба №3/06.10.2017г. и неправилно е бил приет за лечение в отделение по хирургия, вместо в отделение „Вътрешни болести“, което съгласно Решение № РД-1990/28.04.2022г. на НЗОК разполага с второ ниво на компетентност за лечение 1 на ендокринологични заболявания. Не е съобразен факта, че в резултат на приложеното лечение, неназначено и ненаблюдавано от ендокринолог, нивата на кръвната захар са се покачили, поради което ищецът е изпаднал в неадекватно състояние, оставен без надзор, неприведен в постелен режим, паднал и счупил крака си. Твърди се, че на 17.10.2018г., лекарят, който е бил на разположение в ЦСМП, небрежно и некомпетентно е преценил състоянието на ищеца и го е настанил в отделение по „Хирургия“ по КП 192, без консулт с ендрокринолог и в нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика. В отделението не е положена необходимата грижа за опазване живота и здравето на пациента, съгласно правилата за добра медицинска практика. Навеждат се твърдения за допуснати процесуални нарушения, в резултат на които въззивниците са били възпрепятствани да проведат възложеното в тяхна тежест доказване на неправомерни действия и бездействия от страна на лекарите – служители в ответното дружество, както и че неправилно са кредитирани приетите по делото комплексни СМЕ. Съдът не е отчел установени по делото обстоятелства относно установената с КП№13-90/12.06.2019г. от ИАМН липса на консулт с ортопед след инцидента, липса на данни кой е разпоредил извършеното гипсово обездвижване; че пациента не е лекуван в отделение по Ортопедия, а в отделение по хирургия само по КП 192, без проведено лечение по КП 158 и без превеждане в отделение по ортопедия. Твърди, че действията по гипсова имобилизация са назначени и извършени от неизвестно лице, в нарушение на наредба № 2/2017г. за медицински стандарт в „Ортопедия и травматология“, уреждаща правомощията на стажанти и специалисти, поради което и изводите на окръжния съд за липса на нарушения в диагностичнолечебния процес от страна на ответника са неправилни. Не са отчетени и несъответствията и липсата на информирано съгласие от Кулов за проведеното лечение в отделение по хирургия.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който предявената искова претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. По същество в с. з., чрез процесуалните си представители пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производство е образувано по предявени искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Изложените в исковата молба твърдения са, че М.М.К., страдал от захарен диабет и по спешност на 17.10.2018г. постъпил в МБАЛ „Св.Иван Рилски – Разград“АД, след като паднал в сервизно помещение в заведение в града. Екип на „Спешна помощ“ установил, че е с гангрена на големия пръст на левия крак, а кръвната му захар била 2,00 единици. Ищецът бил настанен в отделение по хирургия, където му включили система за вливане; не бил обездвижен и кетеризиран и никой не го предупредил да не става от леглото; въпреки, че му било лошо, вечерта към 2

21ч. той посетил сервизното помещение на етажа, паднал и счупил глезена на крака с гангренозния пръст. Дежурния лекар направил рентгенография и било предприето закрито гипсово наместване от дежурен стажант, а на следващия ден бил опериран в отделение по хирургия за изчистване на гнойта от пръста и наместване на счупването на крака под обща анестезия. Последвал курс на лечение с антибиотици в продължение на 8 дни; не били проведени консултации с ортопед, ендокринолог, невролог или съдов хирург.

Инсулинът, който ищецът приемал бил заменен от лекуващия лекар и кръвната захар достигнала 18-20.00 единици. По време на престоя кракът бил гипсиран за трети път, като изглеждал изкривен, отекъл и го болял. По настояване на близките му на 25.10.2018г. ищецът бил изписан и транспортиран до „МБАЛ Медика Русе“, където на 26.10.2018г. е извършена спешна 6-часова операция на крака и били поставени две метални планки и болт, за което ищецът заплатил 195лв. Престоял в болницата до 16.01.2019г., през което време били направени 4 операции- металните планки и болта били премахнати, монтиран е външен фиксатор на стойност 1800лв. Раната на мястото на фрактурата не се затворила и на 22.01.2019г. ищецът постъпил във Военноморска болница Варна, където на 31.01.2019г. отново бил опериран и е поставен нов фиксатор, за който заплатил 2200лв. Фиксаторът бил премахнат през м.май 2019г., но при опит да стъпи, крака се усукал, извил и се отворила нова рана.

На

23.06.2019г. ищецът бил консултиран в

УМБАЛСМ„Н.И.Пирогов“ ЕАД и е извършена оперативна интервенция, поставен е дренаж. Лечението продължило в домашни условия до 14.08.2019г., когато отново се наложило постъпване в болница за изваждане на болта. На 01.10.2019г. дренажът бил премахнат и раните се затворили.

Ищецът твърди, че за една година е претърпял 10 оперативни интервенции и е бил подложен на продължително лечение, като до момента на предявяване на исковата молба не води пълноценен и нормален живот, трудно става от леглото, кракът му е деформиран и се придвижва трудно, само в домашни условия, с помощ от близките си и с проходилка. Счита, че описаните действия на лекарите от ответната болница са в нарушение на добрата лекарска практика и установени медицински стандарти. В резултат на тези неправомерни действия е претърпяла неимуществени вреди. Небрежното и немарливо отношение на персонала на ответника причинило на ищеца психическо и емоционално разстройство, чувствал се лабилен и лишен от социални контакти, живеел в страх да не падне и да счупи част от тялото си.

С оглед на това е предявила и иска си за осъждане на ответника – въззиваемото дружество, в качеството му на работодател на виновните лица да му заплати сумата от 7 813лв. за така описаните имуществени вреди и сумата от 40 000лв. за обезщетяване на така описаните претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.10.2018г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК исковата претенция е оспорена от ответната страна – МБАЛ „Св.Иван Рилски – Разград“АД като неоснователна. Оспорват се твърденията, че на ищеца не е била оказана адекватна медицинска помощ и не му е било разяснено, че след извършеното гипсиране на крака не следва да 3 става от леглото и да стъпва на крака, както и, че не са били налице основания и индикации предвид здравословното състояние на ищеца, че оперативната интервенция на фрактурата би довела до усложнения, поради което е предприето закрито наместване с гипсова фиксация. Твърди, че именно този метод съответства на добрата медицинска практика, че ищецът е бил информиран за всички проведени лечебно-диагностични процедури и възможните усложнения. Твърди, че са направени всички изискуеми терапевтични и диагностични процедури, съгласно лечебно-диагностичния алгоритъм на КП, по която ищецът е бил приет. Предвид нивата на кръвната захар е била включена система за вливане на глюкоза; ищецът отказал да бъде катеризиран; консултиран е от д-р Борисов началник на „Отделение по ортопедия и травматология“; подробно е разяснено на близките на ищеца, че предвид диабетната полиневропатия е нарушено кръвообращението в долните крайници и оперативната интервенция на фрактурата би довела до усложненията, които в последствие са настъпили; на 19.10.2018г. след като ищецът е преведен в хирургично отделение се наложило трето гипсиране на крака, заради падане на ищеца от леглото, въпреки дадените му разяснения да не става и да не стъпва на крака; гипсирането е направено след нова рентгенография и наместване, като е оставено „прозорче“ на гипса с цел третиране на раната; решението да не се провежда вътрешна фиксация по оперативен път е продиктувано от големия риск от последващи усложнения и ампутация на крайник, предвид протичащ остър възпалителен процес на лявото ходило и тежък некомпенсиран диабет. Твърди, че описаните от ищеца усложнения са настъпили поради пренебрегване на предупрежденията на лекарите от ищеца и неговите близки. При преместването в друго лечебно заведение по желание на ищеца е извършена оперативна интеревенция след която са настъпили усложнения. Оспорва наличието на причинноследствената връзка между проведеното в МБАЛ“Св.Иван РилскиРазград“АД лечение и настъпилите усложнения, тъй като след изписването на ищеца от ответната болница са направени 10 операции, отговорност за които носят извършилите ги лекари. Посочва също, че извършената проверка от ИА“Медицински одит“ не е констатирала нарушения и не е наложила санкции.

С определение №3/04.01.2022г. на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия на 16.12.2021г. М.М.К., като ищци са конституирани неговите наследници – Н. Т. К. – съпруга и М. М. К. – дъщеря.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, в т. ч. и препращайки към вече направеното произнасяне по твърденията за недопуснати и несъбрани доказателства поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд /определение по чл. 267 ГПК/, въз основа на становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приетата медицинска документация, че на 17.10.2018 г., М.К. е постъпила в МБАЛ "Св.

Иван Рилсик -Разград"АД, отделение по хирургия, с анамнеза: неадекватен, 4 фибрилен, с оток на лявото ходило и подбедрица; гангрена на палец на ляв крак. Поставена е диагноза: инсулинозависим диабет, с периферни съдови усложнения, фрактура на лява глезенна става, като не се спори между страните, че около 21ч., на същата дата при посещение на сервизно помещение в болничното заведение, ищецът паднал и счупил глезена на крака с гангренозния пръст. На 18.10.2018г. е извършена оперативна интервенция-радикалнаексцизия на кожна лезия с оперативна диагноза: двуглезенно счупване в ляво; с обща анистезия е направено „закрито наместване на счупването, нисък гипсов ботуш с прозорец“. Назначено е медикаментозно лечение, превръзки. В представената по делото епикриза, издадена от „отделение по хирургия“ в ответната болница е посочено, че М.М.К. е изписан на 22.10.2018г. в задоволително общо състояние с подобрение, спокойна оперативна рана; препоръчан е хигиенно-диетичен режим. Епикризата е подписана от лекуващ лекар- д-р С.. На 22.10.2018г.