Решение № 105 от 25.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200005 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен, чрез адв. Ст. М., против Наказателно постановление № 241818-000926/ 18.12.2024 г. на началник сектор при ОДМВР - гр. Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени ЧЛ.175 АЛ.3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата си по изложените в нея искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител представя писмено становище с претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 11.10.2024г., около 14.40 часа, С. В. -служител на ОД МВР Пазарджик установил, че жалбоподателят управлява в с.Р. на ул."****" мотопед марка "Пиаджио". Поискал документите и жалбоподателят отказал да притежава такива, вкл. не представил СРМПС като заявил, че мотопедът не е регистриран.

Затова полицейският служител съставил против водача АУАН cep.GA980192/11.10.2024г. за това, че управлява мотопед "Пиаджио",който не е 1 регистриран по надлежния ред, без поставени ресистрационни табели на определените за това места“ - нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил надлежно предявен, подписан и с връчен препис.

С мотивирана резолюция от 14.10.24г. на началник сектор при ОДМВР гр. Пазарджик образуваното със съставяне на акта административнонаказателно производство е прекратено по чл.33,ал.2 от ЗАНН и материалите са изпратени на прокурора за преценка относно извършено престъпление от общ характер - по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Образувана била пр.преписка с рег.№ 1818р-32893/18.10.2024г.по описа на РУ Пазарджик и изпратена в РП Пазарджик за преценка за образуване на ДП по чл.345,ал.2 от НК.

С постановление от 11.12.2024г. прокурор при РП Пазарджик отказал да образува досъдебно производство и върнал преписката на АНО за преценка относно налагане на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.

Така било издадено обжалваното НП - на основание чл.36,ал.2 от ЗАНН .

Последното се атакува с доводи за процесуална порочност. Твърди се, че тя произтича от описанието на нарушението и конкретно описанието на превозното средство, с което е извършено. Дефицитът в описанието затруднявал, според процесуалния представител на жалбоподателя, индивидуализация на превозното средство, невъзможна и без посочен идентификационния номер - (т.61, §6 ДР ЗДвП). Вярно е, че за нерегистрираните МПС индивидуализацията на конкретното МПС е възможна чрез тъкмо този поставен от производителя номер, но неговата наличност е и върху документите, които жалбоподателят като собственик следва да притежава за удостоверяване правото си на собственост и за надлежната регистрация, каквото не е извършил - в което бездействие се изразява и приписаното с процесното НП нарушение.

След като жалбоподателят не е представил никакви документи за процесното МПС ( виж постановлението на прокурора за отказ да образува ДСП ), той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и да настоява, че контролният орган следвало да извърши такава фактическа проверка, че да установи този индивидуален, продуциран от производителя, номер. Още повече, че установяването му изисква и специални знания и умения, тъй като тези номера поставени по различен начин и на различни части на различните превозни средства.

Невярно е твърдението, че процесното превозно средство не било достатъчно ясно индивидуализирано. В НП превозното средство е описано като „мотопед Пиаджио“ и предвид процесното нарушение ( извършено чрез бездействие по отношение на задължението на жалбоподателя като водач да управлява регистрирано МПС ( по чл.140, ал.1 вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП) описанието е напълно достатъчно и ясно. И е така, тъй като съгласно посочената материално-правна норма на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на регистрация подлежат само моторни превозни средства, а процесното е описано по своя вид- мотопед,който съгласно т.14 на §6 ДР ЗДП е дву или 2 триколесно ППС с двигател ......,който елемент предвид т.11 на §6 ДР ЗДвП определя едно ППС като моторно. Следователно, като се има предвид, че е посочена дори и марката на моторното превозно средство мотопед - Пиаджио , наличното в НП описание е напълно достатъчно , за да се индивидуализира едно превозно средство , което не само, че не е регистрирано, но и за което не се представят никакви документи ( както е отразено и в докладните записки в пр. преписка) .

В настоящата процесуална ситуация съвсем законосъобразно се е стигнало до издаването на процесното НП на осн. чл. 36, ал.3 от ЗАНН - след отказ на прокурора да образува ДСП и след като преди това образуваното със съставения АУАН е било прекратено с мотивирана резолюция.

В случая не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС.

Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)

При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията ( в ан- преписката) прекратява административно-наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би 3 възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние. Такъв окончателен по смисъла на Конвенцията акт не съставлява 1.нито мотивираната резолюция, с която е прекратено образуваното със съставения АУАН административнонаказателно производство, 2.нито постановлението на прокурора с отказ да образува ДСП.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

Установено е, а и не се спори, че управляваният от жалбоподателя мотопед не е бил надлежно регистриран и че същият се е движил по една от основните улици ( ул.“****“ в с. Р.) на посоченото населено място,т.е. по път отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП.

Не е спорно, че е установена собствеността върху превозното средство и поради това основателно на водач - в лицето на жалбоподателя, е приписано нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДВП вр чл. 175, ал.3 ЗДвП , като последната норма е административно-санкционна, но съдържа и състава на нарушението.

(И двете са посочени в описателната и санкционна част на атакувания санкционен акт).

Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие управление на нерегистрирано МПС .

С него и в случая регулираните обществени отношения са били засегнати в достатъчна степен, изключваща претенции за малозначителност и приложението на чл. 9, ал.2 от НК от прокурора. Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл. 140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят ( последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя) персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила. Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването му 4 във връзка с неправомерно поведение.

Като се има предвид, че последните няколко години нарасна значително броя на по-малките, по-маневрени и лесно-придвижващи се в градска среда ППС ( електрически и не тротинетни, триколки, дву и три -местни мотопеди и др.) и което е по-важно нарасна значително и броя на пътно-транспортните инциденти с тях, наличието на неидентифицируеми превозни средства засяга сериозно обществения интерес.

Горните доводи изключват категорично възможността деявнието да получи малозначителна оценка рпо смисъла на чл. 9, ал.2 НК вр. чл. 11 ЗАНН.

Обективната съставомерност на приписаното и правилно квалифицирано нарушение е напълно доказана.

За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо на водача да му е известен факта, че превозното средство не е регистрирано. В снетите в прокурорската преписка обяснения оТ водача ( виж в нея на л.6, макар и в трудноразбираем, поради ниска грамотност, смисъл ) жалбоподателят е признал, че „ притежава от месец мотопед „Пиаджио“ , няма документи за него и не е регистриран“

Затова и предвид горните доводи, решението е за потвърждаване на НП, с което са наложени минималните наказания , предвидени кумулативно ( поради по-високата степен на обществена опасност на този вид нарушения) 200 лева глоба и 6 месеца лишаване от правото за управление МПС ( каквото притежава, видно от представената справка за водач) .