Определение № 1172 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500840 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Б.

К. Ш., ЕГН **********, с адрес в *********, чрез адвокат Б., със съдебен адрес за *********, срещу Протоколно определение № 1351/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2597/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е прекратено производството по делото по отношение на отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, предявени срещу ответника Л. Й. П., ЕГН **********, поради тяхната недопустимост.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. Твърди, че първоинстанционния съд неправилно е обсъждал предпоставките на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и неправилно е приел, че ако в т. 4 на същото тълкувателно решение се дава едно по-широко разбиране, според което положителен установителен иск за собственост може да се предяви не само срещу лицето, което последно е придобило собствеността на имота, но и срещу неговите праводатели, които не се легитимират като настоящи собственици, това разбиране не може да се пренесе и в разсъжденията по отрицателния установителен иск за собственост, по който надлежен ответник е единствено лицето, което твърди, че е собственик на имота към момента на предявяване на иска. По въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се 1 е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба е налице произнасяне на ВКС – ТР № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, което касае като цяло установителните искове за собственост, било то положителни или отрицателни.

Позовава се на практика на ВКС, в която се застъпва становище, че според т. ЗБ от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва правото на собственост на действителния собственик. В този случай ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост (положителен или отрицателен) както спрямо последният приобретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба.

Застъпва се становище, че ищцата има правен интерес от предявяване на иск както спрямо праводателя, така и спрямо приобретателя и настоящ собственик на имотите, а възприетото от първоинстанционния съд разбиране в обратна насока е неправилно.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират присъждане на разноски в настоящето производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна по делото – Л. Й. П. и Р. Л. П., в които се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу, подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Районен съд – Благоевград е сезиран с искова молба, депозирана от Б. К.

Ш. срещу ответниците Л. Й. П. и Р. Л. П.. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата твърди в исковата си молба, че е собственик въз основа на осъществявано от нея давностно владение от 2

1996 г. на находящ се в ********* недвижим имот, с идентификатор № *** по КККР на *********, област Благоевград, одобрен със Заповед № РД18-35/29.06.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот *********, п.к. 2726, с площ от 824 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 217, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, №

***, № ***, ***.

Твърди, че имотът бащата на ищцата е ползвал и владял имота от 1955 г. до смъртта му през 1996 г. В имота имало построена жилищна сграда, като след смъртта на й поземления имот и сградата се ползвали изцяло от ищцата.

През 2015 г. поради лошо техническо състояние изградената в имота сграда се срутила. От 1996 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с явно изразено намерение за своене, като демонстрирала явно по отношение на всички трети лица, че същия е нейна собственост и е придобила собствеността върху него на основание давностно владение. При направена от справка в СГКК –Благоевград и Служба по вписванията при Районен съд – Благоевград ищцата установила, че Л. Й. П., който е брат на нейния баща, на 10.08.2022 г. се е снабдил с документ за собственост – Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти на основание давностно владение както за процесния недвижим имот, така и за сградата, разположена в същия поземлен имот. В последствие на 17.08.2022 год. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти Л. Й. П. е прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот и върху несъществуващата към този момент сграда на своята дъщеря Р. Л. П..

С оглед на това ищцата Б. К. Ш. с исковата молба иска на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено, че Л. Й. П. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, тъй като не е придобил същия по давност, както и че не е собственик на сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

***, тъй като не е придобил същата по давност и тъй като същата не е съществувала като годен предмет на правото на собственост към момента на съставяне на констативния нотариален акт, че Р. Л. П. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, тъй като е придобила имота от не собственик. С исковата молба се иска също, на основание чл. 26, ал. 2, 3 изр. първо от ЗЗД, съдът да прогласи за нищожен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 141, том I, peг. № 5613, дело № 128 от 2022 г. по описа на Нотариус М.Г.К. в частта относно сграда с идентификатор № ***, поради невъзможен предмет.

В открито съдебно заседание районният съд е постановил обжалвания акт, с който е прекратил поради недопустимост на производството по делото в частта по предявените искове срещу ответника Л. Й. П..

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че по предявен отрицателния установителен иск за собственост надлежен ответник е единствено лицето, което твърди, че е собственик на имота към момента на предявяване на иска. Приел е също, че с отрицателния установителен иск ищецът цели да отрече правото на лицето, което се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, но не и на лицата, които са се легитимирали като собственици към един по-ранен момент, като се е позовал на практика на ВКС – Определение № 627 от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2717/2021 г. на ВКС, Определение №177 от 21.04.202 г. по гр.д. № 502/2021 г. на ВКС.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е правилно, като споделя изводите на районния съд, че предявеният иск срещу праводателя Л. Й. П. е недопустим, поради липса на правен интерес. При предявяването на ОУИ ищецът цели да отрече правото на лицето, което се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска. В случая това е Р. Л. П., която е закупила имота от Л. Й. П. въз основа договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том I, peг. № 5613, дело № 128 от 2022 г. по описа на Нотариус М.Г.К. (вж. л. 7 от първоинстанционното дело ).

Отрицателен иск срещу лицето, което се е разпоредило със своето право е недопустим. С предявяването на иска Б. К. Ш. цели да бъде съдебно установено, че Л. Й. П. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, тъй като не е придобил същия по давност, както и че не е собственик на сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, тъй като не е придобил същита по давност и тъй като сградата не е съществувала като годен предмет 4 на правото на собственост към момента на съставяне на констативния нотариален акт, т. е. към един минал момент – към 2022 г., което също е недопустимо, тъй като предхожда датата на подаване на исковата молба. По такава искова претенция надлежен ответник е само лицето легитимиращо се за собственик към момента на предявяване на иска.

Иск за отричане право на собственост на едно лице към минал момент е допустим само в изрично предвидени от закона случаи, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.

Наред с това следва да се има предвид това, че при уважаване на отрицателен установителен иск спрямо лице, което вече се е разпоредило с отричаното от ищеца право правните последици не биха рефлектирали в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му.

Поради това жалбоподателя Б. К. Ш. няма правен интерес от водене на делото срещу ответника Л. Й. П..

Предвид гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1351/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2597/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е прекратено производството по делото по отношение на отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, предявени срещу ответника Л. Й. П., ЕГН **********, поради тяхната недопустимост.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5