Решение № 242 от 08.02.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 242/8.2.2023г. гр.

Пловдив,

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Христина Юрукова

2. Мария Николова при секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Иван Илевски, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 2911, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на ТД НАП - Пловдив, чрез юрк. И., срещу Решение № 1929/14.10.2022, постановено по АНД № 3971/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 635004-F6637493/12.05.2022г. на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от р.м.т., на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания, поради което процесното НП неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът

- „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество касационната жалбата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК ********* за това, че на 15.09.2021г. при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до 14.09.2021г. вкл.) за подаване на отчетни регистри за данъчен период 01.08.2021г. - 31.08.2021г., съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1, предложение четвърто от същия закон е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв.

Районен съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно по процесното НП за неподаване в срок на отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС и издаден друг АУАН, въз основа на който и друго НП, за неподаване в срок на справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период като процесния. Районният съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно задължение, а именно да подаде справка – декларация и информация с отчетните регистри за м.08.2021г. в срок до 14.09.2021г., тъй като според закона тези две действия се извършват заедно. Съдът е стигнал до извода, че като е разделил на две вменените на дружеството нарушения, актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили закона, като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. С тези аргументи РС е приел, че оспорваното пред него НП е незаконосъобразно, без значение съдбата на другото административнонаказателно производство. Отделно от това съдът е приел, че в случая деянието не разкрива белезите на маловажен случай, както и че няма процесуални нарушения при връчване на актовете с оглед представителната власт на Кънчо Божков.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл.

125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Дружеството – ответник по касационната жалба, е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справка декларация и отчетни регистри за месец 08.2021г. най-късно до 14.09.2021г., което не е сторено. Касационната инстанция споделя изводите на районния съд, че според закона тези действията за подаване на справка – декларация и информация с отчетните регистри се извършват заедно. Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице обаче не е ангажирало доказателства по делото, че има административнонаказателно производство, завършило с издаване на НП относно неподаването на справка декларация за същия период. Същото е релевантно към въпроса за решаване на законосъобразността на процесното НП. След като не са подадени отчетните регистри до 15.09.2021г. и това е безспорно установено по делото, то правилно е ангажирана отговорността му и издаденото НП е законосъобразно.

Административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая на конкретното нарушение не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя не е малка – не са подадени отчетни регистри до датата на съставяне на АУАН. Нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определена в минималния размер. Процесното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение № 1929/14.10.2022, постановено по АНД № 3971/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 635004-F6637493/12.05.2022г. на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП - Пловдив, с което на „Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от р.м.т., на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗДДС.

ОСЪЖДА

„Роза бау“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от р.м.т., да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.