Решение № 249 от 20.10.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Айтос, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20222110100019 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и К. Н. Н., ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своята майка и законен представител П. Г. Н., двете с посочен адрес за призоваване: ***, чрез адв.И. Ч. от АК - Б. против Земеделска кооперация „С.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, обл.Б., представлявана от председателя Р. И. Н.. Ищците обосновават претенцията си като твърдят, че са наследници на Н. К. Н., ЕГН **********, бивш жител на град А., като първата от двете е негова съпруга, a втората – дъщеря. Сочат, че наследодателят им е бил трудово ангажиран при ответника пo трудов договор № 151/28.01.2019г. като водач на селскостопански машини и смъртта мy е настъпила именно при изпълнение на трудовите мy функции.

Исковата молба намира правно основание в чл.200 от Кодекса на Труда (КТ) и със същата ищците молят да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът Земеделска кооперация „С.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, обл.Б., представлявана от председателя Р. И. Н. да бъде осъден да заплати в полза на К. Н. Н. сумата от 91 104.00 лева - неимуществени вреди, понесени от смъртта на баща й , ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на иска до окончателното й изплащане и в полза на П. Г. Н. сумата от 71 104.00 лева - неимуществени вреди, понесени от смъртта на съпруга й, ведно със законната ликва върху тази сума за периода от предявяване на иска д о окончателното й изплащане.

Претендира се заплащане на направените деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са заявени доказателствени искания. В съдебно заседание ищците чрез адв.Ч. поддържат исковите претенции. Ангажират писмени и гласни доказателства. Представят списък по чл.80 ГПК.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответната страна

1

Земеделска кооперация „С.”- с.***, действайки чрез пълномощник адв. С. К. от БАК представя писмен отговор. Не възразява по допустимостта на исковете. Оспорва основателността на ищцовите претенции, позовавайки се на разпоредбата на чл.201 от КТ, която предвижда, че отговорността на работодателя се изключва и л и намалява при умишлено причиняване на увреждането или допускането на груба небрежост от пострадалия. Твърди, че в настоящия случай е налице именно тази хипотеза - работникът е проявил груба небрежност или евентуално умишлено увреждане. Изтъква, че ищците са получили обезщетение пo застраховка „Трудова злополука “, от Застрахователно дружество „Алианц България“ АД, което според ответника обезщетява в пълен размер претърпените от тях страдания, при съобразяване с проявената oт наследодателят им груба небрежност.

Твърди, че към датата на настъпване на трудовата злополука, кооперацията има сключена с „Алианц България“ ЗАД, застраховка „Гражданска отговорност “ за причинени oт кооперацията имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с използването на трактор ***, c peг. номер ** - Застрахователна полица №BG/0 1/120000400335, cключeнa със ЗАД „АJIИАНЦ БЪЛГАРИЯ “, поради което и в случай, че бъде уважена исковата претенция, за ответната кооперация би възникнало правото съобразно чл.435 oт К3 да получи oт застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието пo застрахователиия договор. Затова и на основание чл.219, aл.1 от ГПK моли да бъде допуснато привличане на трето лице, за да помага на ответника, a именно „Алианц България“ ЗАД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, бул. „*** “ ***, ЕИК ***. Наред с това и на същото правно основание мoли да бъде привлечено в качеството на трето лице-помагач М. Ч. Ч., с адрес за призоваване: гр.А., ул.„***“ **. Обосновава това си искане с факта, че Ч. е бил водач на трактор ***, с peг. номер **, при управление на който е възникнала процесната трудова злополука, а съгласно чл.202 от KT за изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители.

В обобщение ответникът моли за оставяне исковата претенция без уважение, както и да му бъдат присъдени направените пo делото разноски. Не представя списък по чл.80 ГПК. Прилага писмени доказателства и заявява доказателствени искания. Същата позиция кооперацията-ответник поддържа и във фазата по същество на спора, чрез процесуалния представител адв.К..

Третото лице-помагач на ответника „Алианц България“ ЗАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от адв.В. и адв.Б., се присъединява изцяло към становището на ответника и моли за отхвърлянето на исковете.

Наред с това депозира възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, поради несъответствие с принципа за справедливост. Няма претенции за деловодни разноски.

Третото лице-помагач на ответника М. Ч. Ч. не излага конкретно становище по основателността на иска. Дава обяснения по реда на чл.176 ГПК. Няма доказателствени искания.

2

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – *** не се ангажира с конкретно становище по исковата претенция на непълнолетната ищца К. Н.Н..

Представя социален доклад с оглед вземане на решение, което да осигури по най-добър начин интереса на детето.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че ищците П. Г. Н. и К. Н. Н. са наследници на Н. К. Н., ЕГН **********, бивш жител на град А., като първата от двете е негова съпруга, a втората – дъщеря, видно от приложеното Удостоверение за наследници изх.№ 02-ГС4043/27.10.2020г. на Община А.. Безспрорен е и фактът, че наследодателят Н. К.Н. е бил трудово ангажиран при ответника ЗК“С.“- *** пo Трудов договор № 151/28.01.2019г. като водач на селскостопански машини и смъртта мy е настъпила именно при изпълнение на трудовите мy функции, при следните обстоятелства: Ha 23.10.2020г. сутринта Н. К. Н. извършвал сеитба на земеделски площи - нива, находяща се в м.“***“, стопанисвана от ответника, управлявайки трактор с прикачена към него сеялка. Няколко часа след началото на работата неговият колега М. Ч. Ч. започнал да валира вече засятата от Н. площ. При повторното зареждане на сеялката, Н.Н. спрял до колегите си Р.Р.Б. и Б.Р. И., за да си почине. След като изял закуската си (баничка), запалил цигара, а в този момент М.Ч. подходил към групата хора с управляваната от него машина. Виждайки това, Н. взел буца пръст и я хвърлил към кабината на трактора на Ч. без да помръдва от мястото си, въпреки виковете на св.И. да бяга, за да не бъде прегазен. В този момент М.Ч., приближавайки с машината към стоящите на място Р. Б., Б. И. и Н. Н., направил завой, при което крайните валяци на прикачения инвентар към управлявания от него трактор ударили Н., съборили гo по гръб и минали върху него. Впоследствие пострадалият е бил откаран със служебен автомобил м.“***“ до гр.А. и качен на специализиран автомобил на „Спешна помощ“, за да бъде транспортиран до болница в гр.Б., но пo пътя към медицинското заведение починал.

Първоначално по случая HOИ Б. се произнесло с Разпореждане № Ц5104-02.79 от 30.11.2020г., с което приело, че злополуката не се е осъществила при или пo повод на извършваната работа. След обжалване, същото било отменено, а преписката - върната за ново произнасяне с Решение № 1040-02-2/06.01.2021г., в резултат на което с Разпореждане № 5104-02-3 / 29.01.2021г. на НОИ, ТП - Б. декларираната злополука, станала с Н. К.

Неделчев е приета за трудова пo смисъла на чл.55, aл.1 от KCO.

При изложената фактическа обстановка и нa основаине чл.200 от КТ ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди във връзка с това, че наследоддателят им Н. К. Н. е починал в разцвета на силите си, здрав, жизнен и работоспособен, деен и активен човек. Внезапната му смърт едва на *** причинила голяма психическа травма на двете ищци, като те претьрпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изживени от тях страдания както първоначално - oт емоционалния шок при вестта за внезапната смърт на Н., така и от емоционалния, психически и физически срив, в който изпаднали в периода от смъртта на наследодателя и до момента.

Исковете за обезщетяване на неимуществени вреди ищците определят в размер от 120 000 лева за дъщерята К. Н. и 100 000 лева за съпругата П. Н.. Позовавайки се разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, доколкото дължимото обезщетение пo ал.3 се намалява с 3 размера на получените суми пo сключените договори зa застраховане на работниците и служителите сочат, че ответникът ЗК“С.“ с.***е бил сключил задължителиа застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, като застрахователната сума зa събитието, касаеща Н. Н., възлизала на 57 792 лева. Признават, че сумата в посочения размер е изплатена поравно на двете ищци от застрахователя „Алианц България“ AД - на всяка от тях пo 28 896 лева. Ето защо и с приспадане на изплатеното от размерите на двата предявени иска за неимуществени вреди се претендира осъждане на ЗК „С.“- с.***да заплати в полза на ищеца П. Н. (съпруга) обезщетение в размер на 71 104,00 лева, a в полза на ищеца K. Н. (дъщеря) - в размер на 91 104,00 лева.

Ответната страна, чрез адв.С. К. признава, че изложената в исковата молба фактическа обстановка е частично вярна, досежно настьпилата трудова злополука, както и обстоятелство, че Н. К. Н. е работил като водач на селскостопански машини с трудов договор № 151 /28.01.2019 год., при работодател Земеделска кооперация „С.”-с.***. Твърди, че на Н. е била връчена длъжностна характеристика, определяща основните задължения на длъжността му. Сочи, че в случая е oт значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настьпилия вредоносен резултат. Също изтъква признатия от ищците факт, че още преди завеждане на иска са получили обезщетение пo застраховка „Трудова злополука“ от Застрахователно дружество „Алианц България“ АД, което според ответника обезщетявало в пълен размер претьрпените от наследниците на Н. страдания, при съобразяване с проявената oт наследодателят им груба небрежност. Излага се довода, че още при постьпване на работа му е проведен начален инструктаж, инструктиран е периодично, a и устно при поставяне на задачите за деня. Отделно от това и при установяване причините за смъртта на Н., в хода на проведеното разследване пo ДП № 116/2020 год. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.***, било установено наличие на алкохол в кръвта мy, като в обобщение според ответника с действията си Н. проявил груба небрежност - започнал е да изпълнява възложената задача след употреба на алкохол (в нарушение на задълженията му, обективирани в длъжностната мy характеристика), имал поведение, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт - застанал прав на метри пред трактора, управляван oт Ч., като не помръднал от мястото си въпреки виковете на колегата му да бяга, за да не бъде ударен, т.е. не изпълнил задължението си пo чл.33 от ЗЗБУТ - да се грижи за здравето си.

Пo отношение на наведените твърдения за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие загубата на техния близък (съпруг и баща), ответикът не оспорва изложеното в исковата молба, че наследниците му наистина страдат, както и факта, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда пo справедливост. Изтъква се обаче, че тoва e свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на обезщетението, като при причиняването на смърт е от значение и възрастга на увредения, общественото мy положение, отношенията между пострадалия и близкия, който тьрси обезщетение за неимуществени вреди.