Решение № 66 от 13.06.2019, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 99/2019
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 13.06.2019
- В сила
- 12.07.2019
- Състав
- МАРИЯ ДЖАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал.1, т.4, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.3, т.5, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 и 81 · Наказателен кодекс
- чл.81 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И E
№ 66 гр.А.,
13.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд – наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: ….....……………
Членове : ..……...………… при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора ………………… като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 99 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на С.Щ.П., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: *** против Наказателно постановление № 16-0237-000075/29.02.2016 год. на Началника на РУП към ОДМВР- Бургас, РУ - А., с което за нарушения, както следва: 1. - на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева; 2. - на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00
(тридесет) лева; 3. - на чл.5,ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и 4. - на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.3, т.5, предл.1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на
10,00 (десет) лева, както и отнемане на 11 (единадесет) контролни точки, съгласно Наредба № Із-2539 на МВР. Жалбоподателят сочи допуснати нарушения на процесуалния закон, а отделно от това се позовава и на изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване за нарушение извършено преди около 3/три/ години. Ето защо и моли за отмяна на НП. В съдебно заседание не се явява, но чрез представителя си адв.Г. - БАК поддържа жалбата. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна, надлежно призована, не се представлява по делото. Не излага становище по основателността на жалбата. Ангажира доказателства съобразно дадените от съда указания.
Производството е висящо пред АРС по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2016 година, около 23.35 часа при движение в гр.А. по ул.“***“ с посока на движение към ул.“***“ жалбоподателят С.П. управлявал л.а. марка *** с рег.№ ***, собственост на К.Д., без обезопасителен колан и без контролен талон, като не съобразил поведението си със зоната на действие на пътен знак В-1 /забранено влизането на ППС/. Според отразеното в АУАН и НП, водачът управлява МПС, което е спряно от движение.
Жалбоподателят не оспорва, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка, досежно управление от негова страна на лекия автомобил при описаните време и място, както и извършване на конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата.
От самото копие от АУАН е видно, че актосъставителят подробно е описал времето, мястото и извършеното нарушение, както и конкретно нарушените законови норми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата съдът приема за допустима, доколкото в Наказателното постановление е направено отбелязване, че е връчено на 12.02.2019 г. и обжалвано в седмодневния законов срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – с вх. № 237000-558/19.02.2019г.
Приемайки жалбата за допустима и въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата, съдът намира и за основателна, поради следните съображения:
Възраженията на жалбоподателката се основават основно на изтичане на предвидената в Закона давност, която изключва налагане на наказание.
Съдът намира направеното оплакване на основателно. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН се регламентират случаите, в които не се образува АНП, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените адм. наказания. В ЗАНН липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно-наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Доколкото обаче чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, препраща към разпоредбите на общата част на НК, в случая приложение намира хипотезата на чл.81, ал.1, т.3 от НПК, като изтеклата давност се явява обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. В подкрепа на направения извод е константната практика на съдилищата (Тълкувателно решение №112 от 16.12.1982г. на ОСНК), според която институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, съответно наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва прилагането в общия случай на абсолютния давностен срок по смисъла на чл.81, ал.3 от Наказателния кодекс.
В този смисъл съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административно-наказателно преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, вр. с 80, ал.1, т.5 от НК, административно-наказателното преследване се е погасило с изтичането на срок от 3 години от извършване на нарушението / в настоящия случай- 20.02.2016г./, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административно-наказателната отговорност. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай, въпреки, че АУАН е съставен в предвидения от закона срок и съответно НП е издадено в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, в конкретния случай, при извършено нарушение на 20.02.2016 г., към датата на даване ход на устните състезания във въззивното съдебното производство – 11.06.2019 г., е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване, което налага отмяната на НП само на това основание, без разглеждане на въпросите по същество на спора – досежно извършване на адм.нарушение, субективна и обективна страна, виновност на дееца, правилност и законосъобразност на обжалваното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16-0237-000075/29.02.2016 год. на Началника на РУП към ОДМВР- Бургас, РУ - А., с което С.Щ.П., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: *** е санкциониран за нарушения, както следва:
1. - на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева;
2. - на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 (тридесет) лева;
3. - на чл.5,ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева;
4. - на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал.3, т.5, предл.1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10,00 (десет) лева, както и отнемане на 11 (единадесет) контролни точки, съгласно Наредба № Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :