Определение № 2717 от 23.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2717 гр. Б., 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100501403 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане № 4951 от 16.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5174/2024 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **,вх. *, ет. *, ап. ** за следните суми:

1582,41 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 03.04.2024 г., 314,57 лв. – лихва за забава за периода от 21.03.2023 г. до 03.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 30.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Сочи, че чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК допуска да се откаже издаване на заповед за изпълнение, когато самото искане е незаконно или неморално. Поради това заповедният съд не разполагал с възможност на този етап от производството да се произнесе по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Районният съд нямал право да преценява неравноправността на клауза, която се включва в основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в 1 замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми (чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Жалбоподателят разяснява, че преди сключване на договора е предоставил на потребителя преддоговорна информация и погасителен план. В жалбата се изтъква, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Излага се, че след приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК е загубила значение практиката, според която е нищожен лихвен процент, който надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Твърди се, че в случая страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент, както и годишен процент на разходите в законовите граници. В договора ясно били посочени както ГЛП и ГПР, така и точният размер на дължимите суми от длъжника. Жалбоподателят поддържа, че договорът е действителен, поради което по него се дължи както възнаградителна, така и законна лихва за забава.

Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде издадена заповед за изпълнение и за сумите 196,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2019 г. до 03.09.2019 г., 1132,67 лв. – лихва за забава за периода от 03.09.2019 г. до 29.07.2024 г. Претендира разноски по делото за настоящата инстанция.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

На 30.07.2024 г. „Профи кредит България“ ЕООД е подало заявление до Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. „М. р.“, бл. **,вх. *, ет. *, ап.

**, за заплащане на суми, дължими на основание договор за потребителски кредит № 3036439797 от 02.10.2018 г., а именно 972,59 лв. – главница, 196,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2019 г. до 03.09.2019 г., 1132.67 лв. – лихва за забава за периода от 03.09.2019 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, 1073,05 лв. –остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи се, че длъжникът е направил четири погасителни вноски и е 2 изпаднал в забава, а кредиторът е обявил предсрочна изискуемост.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен договорът за потребителски кредит. Страните са се договорили да бъде отпусната сума от 1100 лв., при фиксиран лихвен процент от 41,17 %, при годишен процент на разходите от 49,88%. Общата сума по кредита е 1632 лв. и е следвало да бъде изплатена в срок от 24 месеца. От потребителя са закупени допълнителни услуги „Фаст“ (приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита) и допълнителна услуга „Флекси“ (възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за промяна датата на падеж) на обща стойност- 1320,48 лв. Страните са се съгласили, че допълнителните услуги да бъдат плащани разсрочено заедно с месечните вноски по кредита.

Към заявлението са представени общи условия и погасителен план. В погасителния план е поместена таблица с падеж на вноските, дължима част от главницата, дължима част от лихвата, размер на месечната вноска (главница и лихва), размер на вноската за допълнителни услуги, общ размер на месечната вноска (главница, лихва и допълнителна услуга).

Районният съд е издал заповедта за претендираната главница – 972,59 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, като е присъдил и съразмерни разноски. Отхвърлил е заявлението за следните суми: 196,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2019 г. до 03.09.2019 г., 1132,67 лв. – лихва за забава за периода от 03.09.2019 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението на 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, 400 лв.- неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календални дни за плащане, 1073,05 лв. – възнаграждение за използвана услуга „Фаст“ и възнаграждение за използвана услуга „Флекси“.

В обжалваното разпореждане районният съд е посочил, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Разяснил е, че чрез услугите „Фаст“ и „Флекси“ се прикрива възнаграждение на кредитора, тъй като кредиторът не прави никакви разходи за предоставянето им и те са непропорционално високи спрямо размера на кредита и договорната лихва. По отношение на таксата за извънсъдебно събиране на вземането съдът е посочил, че представлява скрита лихва за забава и освен това противоречи на чл. 10а, ал. 2 3

ЗПК. Развити са съображения, че тези вземания са умишлено обособени от кредитора с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща лимит на годишния процент на разходите (ГПР). Според първата инстанция неправилното посочване на ГПР влече последицата, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.

Настоящият състав намира, че разпореждането на районния съд за правилно поради следните аргументи:

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с т.н. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД. В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези 4 допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Настоящият състав счита, че т.н. допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“ представляват договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. При сключването на процесния договор за кредит не се дава възможност на потребителя да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от бланковите договори за потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД. Възнаграждението е уговорено като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Поради това възнаграждението за допълнителните услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР.

Че ГПР не е включено възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“, е видно от самия текст на договора за кредит: ГПР е посочен при сумите, които са отделно от възнаграждението за допълнителните услуги. Съдът си послужи и с онлайн калкулатор: https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, за да провери дали ГПР включва други разходи, различни от главницата и възнаградителната лихва. Ако в ГПР бяха включени и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, той би надхвърлил многократно границата по 19, ал. 4 ЗПК. Имайки предвид размера на посочения ГПР, който е много близък 5 до границата, е очевидна целта на кредитора: да изведе някои разходи извън понятието ГПР, за да може да обремени потребителя с повече задължения.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.