Решение № 14566 от 21.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9394/2026
- Вид
- Решение № 14566
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 345 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14566 гр. София, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110109394 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано от изпълнителните директори Константин Стойчев Велев и Миролюб Пенчев Иванов, срещу Столична община, ЕИК 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 320,26 евро, представляваща регресно вземане за престирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ****, за вредите причинени на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. **** от настъпило на 15.05.2021 г. в гр. София, на ул. „Тинтява“ № **** поради попадането му в необезопасено и несигнализирано препятствие на общински път, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 07.04.2026 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 123,88 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2023 г. до 06.04.2026 г.
Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 15.05.2021 г. в гр. София, на ул. **** в посока към бул. „Г. М. Д.“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. **** при движение по време на силен дъжд преминава през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно. Сочи, че в резултат на това били спукана предна дясна гума. Сочи, че по отношение на увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № **** с период на покритие от 09.10.2020 г. до 08.10.2021 г.
Поддържа, че по силата на сключената имуществена застраховка и след направено заявление от собственика на увредения автомобил е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 616,38 лв. с платежно нареждане от 21.05.2021 г. и сторил ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има ответникът Столична община в качеството му на стопанин на пътя, поради 1 неизпълнение на задължение за поддръжка и обслужване на пътя и наличието на необозначената и необезопасена неравност (дупка) на пътното платното, през която водачът на автомобила е преминал, вследствие на което на превозното средство са нанесени материални щети. Твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу виновното лице и след изпращането на регресна покана до ответника последният не е заплатил изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което го претендира заедно с обезщетение за забава в размер на 242,29 лв. (123,88 евро) за периода от 06.04.2023 г. до 06.04.2026 г. Моли исковете да бъдат уважен и претендира разноски.
Ответникът Столична община е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че е настъпило ПТП при сочения от ищеца механизъм, доколкото липсва съставен от компетентните органи протокол за ПТП.
Оспорват се представените частни документи, изготвени от заинтересована страна, като конкретно по отношение на декларацията на водача излага, че не е посочена посоката на движение и конкретния пътен участък, където е настъпило ПТП-то.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение, тъй като представената полица не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 344 и чл. 345 КЗ, респективно не е спазена формата и липсват данни за плащане на премиите, което е предпоставка за валидността на договора. Оспорва и причинно-следствената връзка между твърдяната неравност на пътя и нанесените щети. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно да възприеме процесната неравност на пътното платно и да я избегне. Излага, че е изпълнил задълженията си по поддръжка на пътната настилка но посочената улица, като за целта е сключил договор за възлагане поддържането и извършването на текущ ремонт на подизпълнител „ХИДРОСТРОЙ“ АД. С оглед изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, респективно претендираното застрахователно обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страна на ответника – „ХИДРОСТРОЙ“ АД в предоставения от съда срок не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица № **** от 08.10.2020 г., от която се установява, че на същата дата ищцовото дружество и собственикът „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, чрез лизингополучателя „АДИКО 90“ ООД, са сключили договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. СВ****, с период на покритие на застраховката от 09.10.2020 г. до 08.10.2021 г., с покрити рискове – „Пълно каско“ и „Автомобилен асистънс в чужбина“.
Представени са и общи условия на ищцовото дружество за застраховка на моторни превозни средства („Каско“).
Собственикът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. СВ**** е подал към ищеца уведомление за изплащане на обезщетение за вреди на процесния лек автомобил от ПТП, реализирано на 15.05.2021 г. в гр. София, при движение по ул.
„Тинтява“, поради преминаване на автомобила през скрита неравност на пътното платно, покрита с вода, в резултат на което са причинени вреди на автомобила по 2 отношение на предна дясна гума.
От представените по делото доклад по щета № **********, калкулация – ремонт, контролен списък, опис на щетите по претенция № ****, декларация на водача и преводно нареждане от дата 21.05.2021 г. се установява, че във връзка с процесното събитие при ищеца е образувана преписка, в рамките на която са констатирали щети по процесния автомобил – увредена предна дясна гума, за които щети същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 616,38 лв.
По делото е представена регресна покана за заплащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, получена от ответника на 09.06.2021 г.
По делото е представен Договор, сключен на 11.06.2019 между Столична община и третото лице – помагач „Хидрострой“ АД, видно от който на последното е възложено извършването на дейности по поддръжка и ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на VI зона, включваща район „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“ (л. 51-67).
Представен е Протокол/Акт 11 от 26.03.2020 г., с който са установени извършени и подлежащи на плащане СМР във връзка договора., количествена сметка и Акт относно фактическо приключване на СМР от 11.03.2020 г. (л. 68-73).
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Димитър П. Д., от показанията на който се установява, че през месец май 2021 г. управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. СВ****. След предявяване на заявлението за изплащане на щети и декларация на водача, свидетелят си спомня и споделя за пътен инцидент, който настъпил в кв. „Дианабад“, движейки се по ул. „Тинтява“ в посока от басейн „Дианабад“ към бул. „Г.М. Д.“. Времето било дъждовно и на пътното платно имало огромна дупка, покрита с вода след обилен дъжд и няколко метра след преминаването през дупката предна дясна гума на автомобила спаднала. Гумата била спукана, което наложило подмяната й. На пътното платно не е имало предупредителни табели за наличната неравност. Свидетелят споделя, че се е движил и друг път в този пътен участък, но не си спомня да е имало дупка на това място преди инцидента. Управлявания от свидетеля автомобил е снабден със система за следена на налягането на гумите и при най-малки отклонения сигнализира, а в конкретния случай системата е била изправна.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като пълно и и обосновано, и от което се установява следния механизма на настъпване на процесното ПТП въз основа на представените от ищеца документи: на 15.05.2021 г. около 15,30 ч. в гр. София, лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. СВ****, се движил по ул. „Тинтява“ с посока на движение към бул. „Г.М. Д.“ и в район на № 17-19 по време на движение превозното средство попада в неравност (дупка), намираща се на пътното платно.
Видимите щети по автомобила се локализират в предна дясна гума. Вещото лице е заключило, че констатираните щети по автомобила е възможно да са настъпили вследствие на посочения механизъм. Според заключението стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. **** изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то е в размер на 616,38 лв. (315,15 евро). Според заключението средната пазарна стойност на ликвидационните разноски е между 10,00 лв. и 25 лв. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че процесната гума е ниско профилна, което означава, че при преминаване със скорост от около 40 км/ч. при залагането на горния асфалтов слой при дълбочина от 7-10 см., е възможно спукване на такъв тип гума. Вещото лице пояснява също така, че дупка на пътното платно може да се възприеме на около 50 м разстояние и в този случай скоростта, при която водачът може да спре преди 3 попадането в дупката е около 64 км/ч., което означава, че при движение с около 40-50 км/ч., ако няма препятствия, които да ограничават видимостта към дупката и други превозни средства, които да се движат пред процесното МПС, водачът може да спре преди попадане в дупката.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3) увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов стопанин.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че процесното ПТП е реализирано на територията на гр. София, кв. Дианабад, ул. „Тинтява“, следователно касае се за улица в пределите на гр. София, поради което може да се направи извод, че въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Извод за горното съдът прави и от обстоятелството, че път /II-18/-ок.п.София-кв.Филиповци-Иваняне-Банкя-/III-802/, е в списъка на общинските пътища. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него. По делото, както и събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, беше установено наличието на неравност на стопанисвания от ответника пътен участък, който освен това не е бил сигнализиран с пътен знак или обезопасен.