Решение № 923 от 01.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330200998 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504392067 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който на „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, със законен представител (управител) Т. Н. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си „Т. Л.“ ЕООД чрез процесуалния представител адвокат С. К.

К. от Адвокатска колегия - Бургас иска отмяна на атакувания Фиш с доводи за изтекла давност; претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за открито съдебно заседание чрез управителя Т. Н., за жалбоподателя не се явява представител за непосредствено и устно упражняване право на защита. Не се явява и процесуалният представител, също редовно призован

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и 1 административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София чрез пълномощник юрисконсулт П. И. И. се взема отношение по същество с подробно изложени аргументи за материална и процесуална законосъобразност на атакуван електронен фиш и за неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендират се разноски, а при евентуално уважаване на жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет, а при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание – размерът за разноски да бъде под минималния, като се позовава Решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

В съдебно заседание на въззивната инстанция юрисконсулт П. И. моля да се потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по подробно изложените в съпроводителното писмо съображения; потвърждава възражението си за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е въззиваемата страна и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътни превозни средства – влекач „**“ с рег. № **, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 20500 кг (категория N3 по чл. 149 от ЗДП) и екологична категория ЕВРО 6А и полуремарке „**“ с рег. № **, с 3 оси, с технически допустима максимална маса 38000 кг (категория О4 по чл. 149 от ЗДП) – са е собственост на „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК **, град **.

На 27.12.2020 година в 12:19 часа при движение по път А-1, км 130+588 с 2 посока намаляващ километър, община Марица, влекачът е засечени с тол сегмент 1111910734 (стационарна контролна точка 2007, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да преминава съчленен с полуремаркето. За преминаването през този тол сегмент, обаче, на посочената дата и час търовецът жалбоподател е заплатил на „Интелигентни трафик системи“ АД (дружество, задължено да предоставя на „Т. Л.“ ЕООД услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние) такса единствено за влекача „**“ – тол декларация SDRID 4426613533848393068.

Така при заплащане само за камион над 12 тона, категория ЕВРО 6, с две оси през визирания тол сегмент (стационарна контролна точка 2007, село Железино) електронната система за събиране на пътни такси отч ита и регистрира движението на състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса от 44000 кг по автомагистрала А-1 на км 130+588 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създава доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП за регистриране на нарушение № 8504392067 (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочен тип на нарушението toll declaration wrong payment (грешно плащане), защото частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК ** е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

Обжалваният Електронен фиш № 8504392067 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно 3 средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма указва, че заплащането на такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите (подчертаването на Съда) и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че влекач „**“ с рег. № **, с 2 оси, съчленен с полуремарке „**“ с рег. № **, с 3 оси, като състав от пътни превозни средства с общо 5 оси преминава в 12:19 часа на 27.12.2020 година през сегмент 1111910734 от платената пътна мрежа при платена тол такса само за влекача – камион над 12 тона с 2 оси. В случая е следвало да бъде заплатена тол такса за целия състав от пътни превозни средства, определена в съответствие с чл. 6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 година (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 година) на основание чл. 4 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 година, обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година).

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП), визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е 4 заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

Въпреки горното, настоящият състав намира, че Електронен фиш № 8504392067 на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се отмени, поради изтекла погасителна давност.

При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С тази разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН – с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание, а електронният фиш съчетава и двете, поради което и давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която в случая съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

Тук е приложим институтът на давността, уреден в НК.

В Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълк. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС се сочи, че в ЗАНН са регламентирани погасителната давност по чл. 34, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и изпълнителската давност по чл. 82 – обикновена (ал. 1) и абсолютна (ал. 3), – с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция, като един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация 5 на института на абсолютната погасителна давност.

Така в съответствие с принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, з а които няма изрична уредба в административнонаказателния процес Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година (задължително при прилагането на закона на основание чл.

130, ал. 2 от ЗСВ) указва, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на наказателното преследване по давност.

В мотивите на Тълкувателното постановление е коментирана липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но изрично е посочено, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“. Или Тълкувателното постановление визира целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно е прието в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.