Решение № 24 от 18.02.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Първомай, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100445 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД от А. Б. И. срещу П. И. Д. за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на нападение на 07.03.2024 г. от кучета, собственост на ответника, равняващо се на пазарната стойност на две шилета, две кокошки и един петел.

Ищецът твърди, че в дома си в с. Дълбок извор, общ. Първомай отглеждал няколко овце и други домашни животни. Посочено е, че на 07.03.2024 г. в двора му влезли кучета, собственост на ответника, и умъртвили две шилета, две кокошки и един петел. Впоследствие заедно със сина му отишли в дома на ответника, който признал, че отвързаните му кучета постоянно обикаляли наоколо и е възможно те да са умъртвили животните, като обещал да му даде някои от неговите животни. Поддържа се, че на 12.03.2024 г. срещнал ответника и му заявил, че ще отиде да си избере някои от неговите животни, но той отказал, като обяснил, че животните му са умъртвени от чакали. Твърди, че на следващия ден подал жалба в РУ – Първомай, като предал и запис от камерите, които бил монтирал в двора си. Посочено е, че извършената от органите на МВР проверка безспорно установила, че животните му били умъртвени от кучетата на ответника. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че не било доказано от какво били починали животните на ищеца. Счита, че ищецът не бил положил грижата на добър стопанин по отношение на животните си, които били оставени без надзор. Посочено е, че ако била поставена качествена ограда, нито кучета, нито чакали биха могли да се домогнат до тях. Твърди, че досега не се е случвало кучетата му, които пазели стадото му, да посегнат на неговите животни.

1

Поддържа, че животните на ищеца били умъртвени от чакали. Също така счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че през есента на 2023 г. ищецът А. Б. И. закупил от ответника П. И. Д. две агнета, които били току-що отбити. Не се спори и че двете животни не били маркирани с ушни марки.

По делото са разпитани в качеството на свидетели от страна на ищеца И. Б.

(син на ищеца) и Д. В.. Съдът изгради фактическите си изводи въз основа на показанията на тези свидетели, които на основание чл. 172 ГПК преценява като логични и основани на лични възприятия. Свидетелят Д. В. е изяснил, че на 07.03.2024 г. бил на работа, като около 13-14 ч. се отправил към дома си, за да обядва. Когато минавал покрай двора на ищеца, видял, че там има три кучета, които били нападнали черното му шиле. Тогава свидетелят В. извикал сина на ищеца И. Б., който бил вътре в къщата. Когато свидетелят И. Б. излязъл, двамата със свидетеля В. установили, че черното шиле е мъртво, а кучетата били извадили червата му и започнали да ядат месото му. Свидетелят В. забелязал, че били пострадали още един петел и две кокошки – към този момент едната кокошка била мъртва, а другата кокошка и петелът били все още живи, но били легнали на земята. Свидетелят И. Б. е уточнил, че по-късно те също умрели. И двамата свидетели са категорични, че кучетата, които били в двора на ищеца, са собственост на ответника П. Д., тъй като ги били виждали да ходят със стадото му. След като свидетелят И. Б. изгонил кучетата, разказва, че ги последвал до място, намиращо се близо до двора на ответника, където открил бялото шиле, което се било уплашило и избягало. Свидетелят И. Б. е изяснил, че бялото шиле също било мъртво, като над него имало четири кучета, които ядели месото му. Според свидетеля Б. тези кучета също били на ответника. Двамата свидетели В. и Б. са изяснили, че всяко от двете шилета тежало около 35-40 кг. Свидетелят Б. разказва още, че съобщил за случилото се на ищеца и двамата отишли при ответника. Тогава ответникът казал, че наистина кучетата му са виновни, като обещал да възстанови щетите. Свидетелят И.

Б. е посочил, че ответникът казал, че ще им даде да изберат две от неговите агнета и доплати разликата, тъй като нямал агнета с тези килограми, но впоследствие не изпълнил обещанието си. Същият този свидетел е заявил, че остатъците от едното шиле ищецът дал на един беден човек от селото, а кокошките и петела изхвърлил.

От своя страна ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Ш. и К. К., чиито показания съдът кредитира като безпротиворечиви и добросъвестно дадени. Свидетелят Ш. е изяснил, че работи като ветеринарен лекар в с.

Дълбок извор, общ. Първомай. Разказва, че обичайно той лекувал овцете във фермата на ответника. Спомня си, че ищецът също го бил повикал да лекува две негови агнета.

Когато свидетелят Ш. ги видял, животните били около 20 кг всяко. Свидетелят забелязал, че животните не били маркирани с ушни марки, но не може да си спомни кога точно ги е лекувал. Обяснил е, че заболяванията, от които страдали двете агнета, не били животозастрашаващи. Другият свидетел К. К. е обяснил, че познавал двете страни, които му били съседи. Тъй като живеели накрая на селото, се случвало вечерта да излизат лисици и чакали. Спомня си, че дори веднъж видял на пътя един умъртвен чакал. Също така е посочил, че ответникът имал кучета, като той знаел за две.

От приобщения като веществено доказателство видеозапис от камера в дома на 2 ищеца А. Б. И. се изяснява, че е заснет на 07.03.2024 г. от 13:23 ч. до 13:31 ч. На същия се вижда стопанска постройка, оградена от телена ограда, където се намират две агнета – черно и бяло. През оградата последователно успяват да преминат четири кучета, които започват да гонят агнетата. След това всички четири кучета събарят черното агне на земята и започват да го разкъсват. Бялото агне излиза от постройката и след известно време изчезва от обсега на камерата.

За случая ищецът А. Б. И. е сигнализирал органите на РУ Първомай, като с Постановление от 09.04.2024 г. прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай отказал да образува наказателно производство поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че стойността на две шилета с тегло от 40 кг всяко и цена от 9 лв. за кг живо тегло е в размер на 720 лв. Също така вещото лице посочва, че цената на 2 бр. кокошки възлиза на 60 лв., а на 1 бр. петел на 50 лв. Общата стойност на унищожените животни по средно-пазарни цени към 07.03.2024 г. е в размер на 830 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, следва да са кумулативно установени следните предпоставки: 1) да е налице вреда; 2) вредата да е причинена от поведението на животни; 3) ответникът да има качеството на собственик на тези животни.

В настоящия казус несъмнено е доказано наличието на вреди, тъй като по делото е установено, че ищецът А. Б. И. е бил собственик на две шилета, две кокошки и един петел, които на 07.03.2024 г. са били умъртвени. Следователно за собственика е настъпила имуществена вреда, доколкото животните имат пазарна стойност. Без значение за изхода от настоящия правен спор е, че в случая шилетата не са били идентифицирани с ушни марки, като това би могло да доведе единствено до ангажиране на административнонаказателната отговорност на ищеца по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В тази връзка съдът намира за необходимо да обсъди въведеното от ответника възражение, че кокошките и петелът не били мъртви, тъй като не се виждало на видеозаписа кучетата да ги нападат. По този повод ищецът А. Б. И. добросъвестно е изяснил, че това не е заснето на видеозаписа, защото бил предоставил само осем минути от него. Същевременно свидетелите И. Б. и Д. В. са категорични, че при нападението на кучетата били умъртвени както двете шилета, така и две кокошки и един петел.

Също така от доказателствата по делото се установява, че ответникът П. И. Д. е собственик на четирите кучета, които на 07.03.2024 г. са влезли в двора на ищеца. От показанията на свидетелите И. Б. и Д. В., които са видели същите тези кучета, докато са били нападнали животните на ищеца, става ясно, че кучетата придружавали и 3 охранявали стадото на ответника. Също така свидетелят И. Б. е посочил, че при проведения разговор веднага след инцидента ответникът казал, че кучетата са негови.

Дори при прегледа на записа ответникът сам е заявил, че едното от кучетата – бяло с черни петна, което участва в нападението над черното шиле, и е заснето над трупа на бялото шиле на приложените по прокурорската преписка фотоснимки (л. 39 и 40 от делото), е негово. Поради това въз основа на приобщения като веществено доказателство видеозапис, показанията на свидетелите Б. и В., както и обясненията на самия ответник съдът приема, че ответникът е собственик на четирите кучета.

Предвид установяването на две от предпоставките от фактическия състав е необходимо да бъде обсъдено дали претърпените от ищеца имуществени вреди са настъпили в резултат на поведението на собствените на ответника кучета. В случая не може да бъде споделено възражението на ответника, че не била изяснена причината за смъртта на животните на ищеца. Както беше посочено по-горе, от видеозаписа се установява по безспорен начин, че черното шиле е било умъртвено от собствените на ответника четири кучета. Вследствие на нападението бялото шиле се уплашило и избягало, но впоследствие било застигнато от кучетата, които умъртвили и него. В тази насока са показанията на свидетеля И. Б., който открил бялото шиле, когато вече било мъртво, а над него видял кучетата на ответника, които ядели месото му. Очевидно е, че при тези данни не може да бъде възприета тезата на ответника, че шилетата били умъртвени преди това от влезли в двора на ищеца чакали, доколкото е установено по несъмнен начин, че преди нападението от кучетата и двете шилета са били живи. Не е възможно в тази ситуация животните да са починали вследствие на болест, защото е немислимо за толкова кратък период да настъпи смъртта на всички. Поради това съдът приема, че е налице причинна връзка между поведението на собствените на ответника животни и настъпилите за ищеца вреди, изразяващи се в умъртвяването на две шилета, две кокошки и един петел.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не бил положил дължимата грижа да огради имота си с качествена ограда и по този начин да ограничи достъпа до животните си. Съгласно константната съдебна практика изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди. Намаляването на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква поведение на пострадалия, без което вредите не биха настъпили изобщо или биха настъпили, но в по-малък обем. В случая от приобщения като веществено доказателство видеозапис се установява, че животните на ищеца са се намирали в специално предназначена за тях стопанска постройка, оградена изцяло с телена мрежа, прикрепена на циментови колове. Поради това и предвид предприетите от ищеца действия не може да се приеме, че животните му са били оставени без надзор. Следователно съдът намира, че ищецът е положил грижата на добрия стопанин с оглед препятстване на възможността животните да се придвижват свободно в населеното място. Ето защо съдът счита, че ищецът е изпълнил 4 задължението си, предвидено в чл. 150, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) да предприеме мерки за предотвратяване на бягството на животните. Поради това и доколкото при пристигане на кучетата всички животни са се намирали в оградената специално за тях част от дворното място, съдът намира, че не е налице конкретно поведение на пострадалия, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението. В разглеждания случай причина за настъпване на претърпените от ищеца имуществени вреди е единствено проявената агресия от собствените на ответника кучета. Тук е мястото да се изясни, че дори разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 7 и т. 12 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни любимци/животни компаньони и овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на Община Първомай задължават собствениците на кучета да предприемат мерки и да предотвратят всяка проява на агресия на кучето, както и да осигурят безопасността на хората, преминаващи покрай неговото дворно пространство, като изградят ограда с достатъчна плътност и височина, непозволяваща контакт с кучето. Следователно собствениците са тези, които следва да предприемат съответните действия кучетата им да не създават опасност за живота или здравето на хора и животни. Поради това и доколкото ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните да вземе мерки да не допуска кучетата му сами да напускат мястото на отглеждане и да навлизат в чужда собственост, не би могъл да се освободи от отговорност или да претендира размерът на дължимото обезщетение да бъде намален, възразявайки, че претърпелите вреди в резултат на проявена агресия от собствените му животни не са изпълнили задължения, които всъщност законът възлага в негова тежест. По тези съображения съдът счита, че не е допустимо да се поставят завишени изисквания пред ищеца, като се приеме, че е проявил бездействие, когато кучета, сами напуснали мястото си на отглеждане и оставени да се движат в населеното място без надзор, успеят да открият пролуки в мрежата и да влязат в чуждата собственост.