Решение № 46 от 17.01.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Хасково, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640101398 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК от Я. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес: гр.**************, адв. Н. З. - В. от АК Хасково против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2.

Ищцата твърди, че предявява иск за установяване несъществуването на вземане, което ответникът претендирал спрямо нея, представляващо дължими суми по сключен Договор за кредит № 1006078215, без дата, между ищцата и „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, прехвърлен с Договор на цесия от 08.08.2018г. на ответника по настоящия иск. Поради забава в изпълнението - неизпълнение, за вземането, обективирано в Договор за кредит № 1006078215, без дата, настъпили основания за изискуемост на същото, като първоначалния кредитор „Профи Кредит България" ЕООД образувал арбитражно производство - арбитражно дело № 1176/2011г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. По постановеното арбитражно решение бил издаден Изпълнителен лист от 29.02.2012г. от СГС, т.о., VI - 1 състав, по т.д. № 981/2012г. С издадения в полза на „Профи Кредит България" ЕООД изпълнителен лист било образувано ИД 20127470405777 по описа на ЧСИ Ани Янакиева, peг. № 747, с район на действие ОС - Монтана. Това изпълнително дело било прекратено на 06.07.2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което означавало, че действия по това дело не са извършвани най - малко две години преди датата на прекратяване, от което се достигало и до извода, че давността по това дело започнала да тече още през 2013г. Делото било унищожено, с оглед дългия срок, след прекратяването му и съгласно Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Единствено можело да бъде получена информация от дневниците на извършените действия, които се съхранявали за срок от 25 години.

Посочено е още в исковата молба, че на 08.08.2018г. вземането, обективирано в 1

Изпълнителен лист от 29.02.2012г. било прехвърлено с Договор за цесия от „Профи Кредит България" ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като към този момент вземането било погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Ищцата счита, че вземането било придобило характер на такова по чл. 118 от ЗЗД и в тази насока се поддържа недължимост на сумите по Изпълнителен лист, издаден в полза „Профи Кредит България" ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, тъй като и двамата кредитори загубили качеството си на взискател и нямали правната възможност да искат да се удовлетворят за това вземане със средствата и способите на принудителното изпълнение.

Ищецът заявява, че новият взискател и ответник в настоящото производство, образувал ново ИД 20209290400055 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, с район на действие ОС - Хасково на 20.01.2020г., като представил само Изпълнителен лист от 29.02.2012г., Договор за цесия от 08.08.2018г. и пълномощни. От представеното уведомление за извършената цесия, ставало категорично ясно, че ищцата никога не била уведомявана за този договор, не била получила уведомление на основание чл. 99 ЗЗД, а и това действие не било относимо, доколкото задължението вече било погасено по давност към датата на договора за цесия.

Поддържа се в исковата молба, че институтът на давността бил създаден с цел да стимулира кредиторите /взискателите/ да бъдат активни при събиране на вземанията си. По тази причина, законодателят основателно предвиждал лишаването на пасивния кредитор /взискател/ от възможността да се удовлетвори по съдебен ред, със способите и институтите на изпълнителното производство.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, на основание изтекла погасителна давност, следните суми: 12 214.61 лева, заедно със законната лихва от 21.10.2011г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; 694.29 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 90.00 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Сочи се в отговора, че вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Уведомяването представлявал неформален акт и като такъв можел да бъде извършен и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл била установената съдебна практика решение по гр. дело № 5759/2014г., Трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., Второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). След като законът не изисквал специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което можело да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице можел да бъде и цесионерът. Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус В. И., peг. № 271 при Нотариалната камара, ответното дружество било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента.

По силата на това упълномощаване ответникът изпратил на предоставен от длъжника Я. Д.

А. адрес, а именно: гр. ************** уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, но пратката се върнала с отметка „непотърсен", което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ 2

Експрес" ООД.

На следващо място, неправилно и неоснователно било ищцовото твърдение, че сумите по изпълнително дело № 5777/2012 г. по описа на ЧСИ Ани Янакиева и изп. дело № 55/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист от 29.02.2012 г., не се дължали, поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност относно вземането. В исковата молба погрешно били изложени доводи, че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 5777/2012 г. по описа на ЧСИ Ани Янакиева, което се явявало невярно. Изложено е насрещно твърдение, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 29.03.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 557/2012 г., но по описа на ЧСИ Биляна Богданова. С молбата си за образуване предишният взискател възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.

426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/.

Твърди се в отговора, че на 02.04.2012 г. ЧСИ Биляна Богданова изпратила запитвания до множество банки с цел установяване на разкрити банкови сметки на името на длъжника. На същата дата (02.04.2012) г. до длъжника била изпратена и покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до трето задължено лице, а именно „Бевърли“ ООД - тогавашен работодател на длъжника. На 18.04.2012 г. до длъжника било изпратено съобщение, че държавата е присъединен взискател по образуваното изп. дело.

Присъединяването на държавата като взискател отново представлявало действие, което било прекъснало давността, защото съгласно т. 10 от мотивите TP № 2/2013 ОСГТК на ВКС „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане... ". Същото становище било застъпено и в Решение № 847 от 11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на PC- Пазарджик, потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик в Решение № 32 по въззивно гражданско дело № 840 от 2017 г.: „последното изпълнително действие извършено по него е присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г." (В този смисъл били и Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 233/2019 г.; Решение № 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 710/2020 г.). На 08.05.2012 г. били изпратени запорни съобщения до ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, а на 17.05.2012 г. до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД. На 04.06.2012 г. било изпратено запорно съобщение и до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД. На 09.03.2014 г. била извършена справка НАП на името на длъжника. На 05.03.2015 г. били изпратени запорни съобщения до БАНКА ДСК АД, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, УНИКРЕДИТ

БУЛБАНК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ИНВЕСТБАНК АД, ЦЕНТРАЛНА

КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕКСПРЕСБАНК

АД, АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ и АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД.

На 11.11.2019 г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД депозирал молба в кантората на ЧСИ Биляна Богданова, с която поискал изп. дело № 557/2012 г. да бъде перимирано и процесният изпълнителен лист да бъде изтеглен. След като изп. дело № 3

557/2012 г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него било образувано изп. дело № 55/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова на 20.01.2020 г. С молбата си за образуване, взискателят поискал извършването на справки, налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което действие отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

По това изпълнително дело, нa 03.02.2020 г. били изпратени запорни съобщения до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД както и до работодателя на длъжника - А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД. На 20.02.2020 г. до длъжника било изпратено съобщение, че държавата е присъединен взискател по образуваното изп. дело. На 12.08.2020 г. до ищцата Я. Д. А. била изпратена призовка за принудително изпълнение, тъй като бил насрочен опис на движимите й вещи, като такъв бил насрочен на 12.01.2022 г.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвал погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена, в тази връзка: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение" - TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК.