Решение № 177 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г. подадена от Община А. срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№ 16695/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя, че Е. П. П. е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор ********** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., община А., област Варна, с площ от 738 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: квартал **, парцел **, при съседи: ****,****,*****,******,*******,*****,*****, на основание изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност, считано от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023г. и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Е. П. П. сумата от 1780 лева сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът Община А., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост, а в евентуалност за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва крайните изводи на съда, че ищецът Е. П. е доказал, че е придобил по давност процесния имот, предвид събраните по делото доказателства сочещи към това, че имотът е общинска 1 собственост въз основа на съставения АОС № ****/*******г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Счита, че предвид въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска собственост е недопустимо предявяването на положителни установителни искове.

Поддържа, че Община А. е собственик на процесния имот по силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба имотът е бил частна държавна собственост съгласно съставения АДС № ****/********г. и е бил отреден за жилищно строителство. Счита, че доказателствената стойност на АДС не е оспорена по надлежен ред, поради което неправилен се явява изводът на съда, че имотът не е бил държавна собственост и съответно не е станал и общинска такава. Оспорват се изводите на съда, че липсата на посочено основание за издаване на АДС, а именно номер на изпълнителен лист, опорочава неговата доказателствена сила.

Посочва, че към датата на съставяне на АДС, при одържавяване на имот поради неплатени данъци, не се е издавал изпълнителен лист, а заповед на председателя на съответния ОНС, която е имала силата на изпълнителен титул. Отделно от това се позовава и на извършеното със Заповед № **********г. на Председателя на ОНС-Варна изменение на плана на с.К., при което е образуван парцел ** записан като общински, което е сторено без възражения от собственика към този момент С.Г.Г., който е признал, че със съставения АДС № ****/********г. са одържавени 600 кв.м. от дворното му място, поради което е поискано ликвидиране на съсобствеността с държавата. Счита, че искането за прекратяване на съсобствеността представлява признание на факта, че посочените кв.метри са собственост на държавата, а не на С.Г.. Счита, че като доказателство за това, че имотът е държавна собственост е следвало да се отчете и фактът, че с договор № *********** държавата е отстъпила в полза на вуйчото на ищеца С.А.В. правото на строеж върху парцел **-общ. в кв.40 по плана на с.К., което изключва имотът да е останал собственост на семейството.

Посочва, че решението не е обосновано с анализ на всички събрани доказателства, предвид на това, че е даден превес на гласните доказателства за сметка на писмените такива.

Счита, че не е доказано по безспорен начин, че ищецът и неговите праводатели са демонстрирали явно владение на имота, доколкото не са го декларирали и не са заплащали данъци или други разходи за него. Излага, че именно Община А. е декларирала имота и тя е вписана като негов собственик в действащия кадастрален регистър. Предвид доказаната собственост на имота първоначално от държавата, а след това и от Община А. счита, че е изключена възможността собствеността да се придобие по давност от граждани. Оспорва да са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно да е упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение за своене от ищеца и праводателите му. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. П. П., чрез процесуалния си представител, с който заявява 2 становище за неоснователността й. Счита за неоснователно твърдението на въззивника за недопустимост на предявения положителен установителен иск, предвид наличието на издаден АОС на процесния имот в полза на ответника. Оспорват се и възраженията на въззивника за недоказаност на елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която се позовава ищеца в периода от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023г. Счита за правилни изводите на съда за липса на проведено надлежно доказване на факта, че процесния имот е имал статут на държавна собственост, а от там и трансформирането й в общинска собственост по реда на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. На това основание счита за правилна и констатацията на съда, че въведената на 31.05.2006г. с § 1 от ДР на ЗС временна забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост е неотносима към конкретния случай. Оспорва констативното действие на съставения АДС № *********** както и на последващо съставения на основание § 42 АОС.

Твърди, че АДС не касае част от имота на С. С., а друг имот, доколкото не e дворно място, а градина с площ от 600 кв.м., както и че не е имало правно основание за извършеното одържавяване. Позовава се и на липсата на запис в разписния лист към плана от 1956г. на извършеното отчуждаване на част от имота на наследодателя на ищеца. Оспорва се и твърдението на въззивника, че въз основа на представения договор № *********** за отстъпено право на строеж върху парцел ** – общ., в кв.40, С.А.В. е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот. Излага, че съвкупния анализ на събраните доказателства не установява, че Община А. е собственик на парцел ** – общ. в кв.40 по плана на с.К., нито че е проведена процедура по деактуване на процесния имот като държавна собственост. Излага, че ищецът в първоинстанционното производство е доказал твърденията си за придобиване на процесния имот по давност, което се установявало от заключението на проведената СТЕ и ангажираните гласни доказателства. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като процесуалния представител на въззивника заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите възражения съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от ищеца Е. П. П. срещу Община А. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представлвяващ ПИ с ид. ********** по Кадастралната карта, находящ се в с. К., община А., с площ от 738 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: квартал **, парцел **, при съседи: имоти с ид.****,****,*****,******,*******,*****,*****, на основание изтекла в негова полза 3 придобивна давност в периода от месец юни 2007г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно с присъединяване на владението на наследодателя му Я.С.П. в периода от 13.08.1987г. до месец юни 2007г.

В исковата молба ищецът излага, че процесният имот е бил част от по-голямо дворно място с площ от 2298 кв.м., което е било собствено на прадядо му С.Г.Г., придобито от него с нот.акт № ***, том 15, дело № ***********. Посочва. През 1987г. С.Г. е дарил неформално на своята дъщеря Я.П. процесния имот, който по това време е представлявал парцел *** в кв.40 по плана на с.К.. Я.П. е осъщестявявала владение на имота в периода от 1987г. до м.06.2007г., придобила го е по давност, след което го е дарила, също неформално, на своя внук Е. П. П., който продължил да го владее като собствен. След 2023г. ищецът поискал да се снабди с констативен нотариален акт за владения от него имот, като при направените справки установил, че със Заповед № **********г. от имота на прадядо му бил обособен парцел **-общински, който съставлява част именно от имота, владян от ищеца. Сочи, че процесният имот никога не е бил безстопанствен и никога не е бил владян от Общината или от Държавата. Излага, че дори имотът да е бил общински, е придобит от него по давност преди подаването на исковата молба, предвид осъщестявано явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от месец юни 2007г. досега, към което се присъединява и владението на неговата баба Я.П. от 13.08.1987г. до месец юни 2007г. Моли предявеният иск за собственост да бъде уважен.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община А., в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че Община А. се явява собственик на процесния имот на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, за което е издаден АЧОС № ****/*******г. Собствеността на Общината е възникнала ex lege, с публикуването на цитираната законова норма в ДВ, бр. 96/05.11.1999г., с която е предвидена трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост. Посочва, че преди това собственик на имота е била Държавата, за което е съставен АДС № **** от ********г.

Излага, че по искане на прадядото на ищеца С.Г.Г. е издадена Заповед № **********г. на Председателя на ОНС – Варна за изменение на плана на с. К., общ. А., при което в кв.** се образува парцел **-общински. Посочва, че именно държавата с Договор № 57 от 13.09.1988г. е отстъпила на вуйчото на ищеца - С.А.В. правото на строеж по отношение на горния парцел **-общински, което право обаче не е реализирано и е погасено по давност. С това оспорва твърденията на ищеца, че неговата баба Я.П. е владяла имота с намерение за своене и го е придобила по давност. Оспорват се и твърденията на ищеца за придобиването му от него по давност, като се сочи, че няма как 10-годишна придобивна давност срещу Общината или държавата да е изтекла през сочения от ищеца период, предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в редакцията й от 1951г. до 1996г. и §1 от ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006г., според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г., с изключение на периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Моли предявеният иск за установяване правото на собственост на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и 4 поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № ***, том 15, дело № ***********. след извършена обстоятелствена проверка, С.Г.Г. от с.К. е признат за собственик по наследство, покупка и давностно владение на недвижим имот: дворно място, цялото от 2298 кв. м, от които в пл. №***, парцел IV са включени 588 кв.м., в пл. №***, парцел ** са включени 415 кв.м, а в пл. №*** са включени 1295 кв.м, всички в кв.** по плана на с. К., Варненски окръг, ведно с построената в същото дворно място къща и стопански постройки.