Решение № 4729 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149497 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от С. Т. К. срещу „М.“ АД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №**********/30.06.2023 г.; под евентуалност иск по чл. 26, ал.4, вр. ал.1,вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 10 и чл. 20 от Договора; и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 320,75 евро/627,34 лева - платена при липса на основание по Договор за потребителски кредит №**********/30.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Ответникът признава исковете. Посочва, че паричното вземане по осъдителния иск е погасено чрез плащане, ведно с претендираната законна лихва. Настоява съдебните разноски да останат в тежест на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ищецът не спори по плащането и заявява искане по чл. 237 от ГПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид изричното изявление на ответното дружество, направено по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно същото, както и че не се установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът приема, че следва да постанови настоящото решение при условията на признание на иска от ответника. При това положение и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да се излагат допълнителни мотиви по спора. Предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК подлежи на уважение, а осъдителната претенция, на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да се отхвърли поради плащането извършено в хода на процеса, с което спорното материално право е погасено.

1

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съдът счита, че макар признал исковете ответникът е дал повод за водене на делото. Ответното дружество-търговец е предложил финансови услуги във вреда на потребителя, в нарушение на изискването за добросъвестност, което е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Договаряйки с тези условия търговецът винаги става повод за водене на дело от потребителя за защита на правата и интересите му в съответствие със ЗПК и ЗЗП. Ищецът претендира сумата 48,78 евро за платена държавна такса и 306,78 евро за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е основателно. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на очакваните и извършени процесуални действия. Съдът, при защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката с оглед, че заявеното спорно материално право по двата иска произтича от едно основание, без явяване в открито съдебно заседание, приема, че необходима и разумна разноска за процесуално представителство и защита е сумата 204,52 евро, или в полза на ищеца съдът присъжда общо разноски сумата 253,30 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от С. Т. К., с ЕГН:**********, срещу „М.“ АД, с ЕИК:***********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит №**********/30.06.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. К., с ЕГН:**********, срещу „М.“ АД, с ЕИК:***********, иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 320,75 евро/627,34 лева - платена при липса на основание по Договор за потребителски кредит №**********/30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 20.10.2025 г. до окончателното й изплащане, поради от извършено от „М.“ АД в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК:***********, да заплати на С. Т. К., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 253,30 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „М.“ АД на С. Т. К. по банкова сметка №IBAN:********, при „У.к.Б.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

3