Решение № 5466 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5466 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100110869 по описа за 2025 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от С. П. Т., с ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 72/2020 г. по описа на СО- СГП, пр.пр. № 721/2020 г. по описа на Софийската градска прокуратура, ведно със законната лихва от 02.07.2021г., датата на прекратяване на досъдебното производство до окончателното изплащане на обезщетението.

Посочва се следната хронология на провежданото наказателно производство: на 28.06.2017 г. ищцата била привлечена като обвиняема с постановление по досъдебно производство № 205/2017 г. (пр.пр. №535/2017 г.) по описа на Софийската градска прокуратура, за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал.1 от НК, извършено в качеството й на длъжностно лице- Председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране; със същото постановление й била наложена мярка за неотклонение „подписка“; с постановление на Софийската градска прокуратура от 21.10.2019 г. материалите по ДП № 205/2017 г., пр.пр. № 535/2017 г. по описа на СГП били разделени, като материалите, касаещи повдигнатите срещу нея и г-н А.С. обвинения, били отделени в новообразувано ДП № 430/2019 по описа на СО- СГП, пр.пр. № 20918/2019 г. по описа на СГП; впоследствие материалите, касаещи повдигнатото срещу нея обвинение, били повторно отделени и по тях било образувано ДП № 72/2020 г. по описа на СО- СГП, пр.пр. № 721/2020 г. по описа на Софийската градска прокуратура; с постановление от 02.07.2021г. по пр.пр. № 721/2020 г. на Софийската градска прокуратура воденото срещу ищцата досъдебно производство № 72/2020 г. (пр.пр. № 721/2020 г.) за престъпления по чл. 282. ал. 2. вр. aл.l от НК било прекратено на основание чл. 243. ал. 1. т. 1. чл. 199 и чл. 242 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.

Твърди, че образуването и воденето срещу нея наказателно производство, й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени чест и достойнство, унижение, тревоги, уплаха, негативни усещания, причинени от широко медийно отразяване на повдигнатото обвинение. Била принудена да обяснява, че не е извършила престъпление, влошили се отношенията с колегите й, изпитвала стрес и се влошило здравословното й състояние, като през 2019г. била диагностицирана с онкологично заболяване.

1

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на Република България /ПРБ/, в който предявения иск се оспорва по основание и по размер. Възразяват срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ относно медийното отразяване на случая. Сочи се, че Прокуратурата на РБ не осъществява контрол върху медиите и не следва да отговаря за правото на медиите да търсят и разпространяват информация. Медийната разгласа на повдигнатото срещу С. Т. обвинение не можело еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по- голям интензитет, доколкото от една страна с оглед характера на делото Прокуратурата на РБ била длъжна да информира обществото, а от друга страна- заеманата от ищцата длъжност Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предполагала засилен обществен интерес и по- дълбоко навлизане в личната й сфера, поради което не можело да бъде отдавано еднозначно и прекомерно значение /в този смисъл решение №50154 от 13.12.2022г. по гр. дело № 4756/2021г. на ВКС, III Г.О./. Предвид гореизложеното твърденията за злепоставяне на ищцата в обществото не били в причинна връзка с действията на ответника. От обема на претендираните вреди следвало да се изключат вредите, търпени съгласно твърденията в исковата молба от близките, съпруга и майката на ищцата, поради строго личния им характер и невъзможността да се претендират от трети лица. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото, от страна на ПРБ, не се оспорва посочената в исковата молба хронология на досъдебното производство. Въпреки дадената на страните възможност за посочване на материали от пр. пр. №721/2020 г. по описа на Софийската градска прокуратура, досъдебно производство №72/2020 г. по описа на СО-СГП и от предхождащите я досъдебни производства, които да бъдат приложени по делото на мястото на изисканата преписка, с оглед изключително големия й размер, не е поискано приобщаване на документи, от които да се установява регулярност на действия по разследването спрямо ищцата, както и сочещи на броя и вида на следствените действия, извършени с нейно участие.

Към исковата молба са представени медицински документи, от които се установява, че на 27.11.2019г. С. Т. е диагностицирана с аденокарцином на ректума, като е проведено оперативно лечение, химиотерапия и продължително лекарствено лечение в следващите години /до 2024г./. Видно от общодостъпна информация в медицински сайтове емоционалният стрес може да потисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу рака и други болести, но не и да причини заболяването.

Представени са голям брой онлайн публикации от 28.06.2017г., в които се посочва, че С. Т. и А.С., като бивши председатели на КЕВР са привлечени като обвиняеми за престъпление по служба, като изрично се позовават на съобщение на Прокуратурата.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.С. съпруг на ищеца, който заявява, че съпругата му се разстроила много от повдигнатото обвинение, променила се, станала раздразнителна, вдигала скандали, плачела.

Посочва, че по това време била диагностицирана и с онкологично заболяване и здравословното й състояние още повече влошило начина по който приемала повдигнатото обвинение. Посочва, че се разрушил авторитета й, както сред съседите в квартала, така и на работното й място. С оглед широкото отразяване в медиите и засиления обществен интерес, С. Т. трябвало постоянно да влиза в обяснителен режим.

Много трудно понасяла загубата на авторитета си, често правела хипертонични кризи, много близки и колеги се отдръпнали, била понижена в длъжност, прекъснала връзки с много познати и колеги.

Показания са депозирани и от Р.К.-И., която е работела заедно със С. Т. в КЕВР от 2000г. до 2020г., но я познава и от друго работно място. Посочва, че С. Т. е помагала на 2 много от колегите си през двадесетте години работа в регулаторния орган, участвала е в създаването на органа и е наблюдавала създаването на регулаторни органи в Босна и Херцеговина, занимавала се е с обучаване на лица в регулаторния орган. Посочва, че когато през 2017г. повдигнали обвинение на С. Т. било като „бомба“, като повечето хора веднага приели повдигането на обвинение за равнозначно на виновност. С оглед на заеманата длъжност и обществено положение на ищцата, имало широк интерес към случилото се, всички се отдръпнали, започнали да я изолират, професионалните й мнения се неглижирали.

Председателят на КЕВР започнал да свиква комисари без участието на С. Т. и била напълно изолирана. Всички служители – от ръководните длъжности до по-нисшите служители я неглижирали и избягвали. Това й се отразило много тежко, изпитвала голям стрес, затворила се, не посещавала празненства, поради това, че била изолирана. Дори били давани съвети на свидетелката да страни от С. Т. поради обвинението. Само свидетелката и още една колежка посещавали ищцата. Колегите на ищцата обсъждали медийните публикации и телевизионните предавания по темата. Тази среда била причината С. Т. да напусне през 2020г. Посочва, че в професионалните среди всички чули, че ищцата е обвинена, но в последствие никой не разбрал как е приключило наказателното дело. Свидетелката общува с С. Т. и след напускането й от КЕВР и посочва, че тя е по-затворена, по-депресивна и порязка.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което образуваното наказателното производство е било прекратено, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че образуваното срещу ищеца наказателно производство, е било прекратено, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че действително ищцата е претърпялa претендираните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение, изразяващи се в накърнени чест и достойнство, унижение, тревоги, уплаха, негативни усещания, причинени от широко медийно отразяване на повдигнатото обвинение, следвало да обяснява, че не е извършила престъпление, влошили се отношенията с колегите й, изпитвала стрес и се влошило здравословното й състояние.

Независимо, че няма данни засиления стрес да е причинил възникването на онкологично заболяване при ищцата, медицинските проучвания на заболяването сочат, че емоционалният стрес може да потисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу рака и други болести. Ищцата е изпитвала стрес от воденото спрямо нея досъдебно производство в продължение на две години преди да бъде диагностицирана с онкологично заболяване, поради което следва да се приеме, че състоянието й представлява фактор, отразил се негативно на състоянието на имунната система на ищцата. От свидетелските показания на св.С. е видно, че общото здравословно състояние на ищцата се е влошило във времето на воденото досъдебно производство, като съобщава конкретно за появили се хипертонични пристъпи, но доколкото по делото не са представени доказателства за състоянието на ищцата, предшестващо повдигането на обвинение, не може да се приеме, че високото кръвно е причинено само от стреса при ДП.

С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, като от свидетелските показания се установяват всички вреди, посочени в исковата молба.

Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай 3 съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.