Решение № 19512 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19512 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110162858 по описа за 2023 година

Предявен е от „Д З“АД срещу Е. К. С. ,ЕГН : ********** , положителен установителен иск , по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за признаване на установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата в размер н а 3 358,89 лева ,представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ....,ведно с разноските за определянето й , ведно със законна лихва от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 18700/28.06.2023год. по ч.гр.д.№ 33457/2023год. по описа на СРС,65 състав.

Ищецът „Д З“АД, твърди, че на 27.11.2017 год. в гр. София, на бул. „Б“, на около 200 м. преди кръстовището на ул. „д-р Стефан Сарафов“ е настъпило ПТП, причинено по вина на ответника Е. К. С., който управлявайки МПС „Фиат Браво“ с рег. № СВ .... ВК изменил посоката си на движение и навлязъл в успоредната лява лента на движение, която била заета от движещия с в нея водач на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ............ и ударил същия в предната дясна част, след което незабавно напуснал мястото на ПТП. Настъпилото ПТП било обективирано в Протокол за ПТП № 1701502/27.11.2017 г., като във връзка с нарушението на ответника било издадено и Наказателно постановление № 18-4332003500/04.04.2018 г., което било отменено поради липса на прецизност при възпроизвеждане на мястото на ПТП, както и поради липса на прецизност в посочване на конкретно нарушение по чл. 123 от ЗДвП.

Ищецът посочва, че между страните е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/08/117001825041 с период на действие 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. С оглед последното ищецът бил призован като ответник по суброгационен иск по чл. 411 КЗ, като на основание на влязло в сила решение № 1661/06.02.2023 г. по гр. д. № 64654/2021 на СРС, 61-ви състав същият заплатил на собственика на увредения автомобил „Фолксваген“ с ДК № ............ сума в общ размер на 3358,89 лева, от които: 2313,30 лева - главница за застрахователно обезщетение, 268,60 лева – мораторна лихва за периода 21.09.2020 г. – 12.11.2021 г. и 776,99 лева – съдебни разноски.

Виновният водач не предприел плащане на посочените суми, поради което и на 1 основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за вземането си в общ размер на сумата от 3358,89 лева, за която сума била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33457/2023 год. по описа на СРС, 65 състав, срещу която е постъпило възражение.

Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 3358,89 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва от 15.06.2023 год. до изплащането на вземането, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33457/2023 год. по описа на СРС, 65 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. К. С. не е подал отговор на исковата молба.

В заповедното производство, чрез адв. Диана Димитрова Павлова от САК, е депозирано в срок възражение, в което е оспорена дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33457/2023 год. по описа на СРС, 65 състав, по следните аргументи: не е бил участник в процесното ПТП, като МПС „Фиат Браво“ с рег. № СВ .... ВК му е било противозаконно отнето, без неговото знанието, от лице, което не е притежавало свидетелство за управление на МПС; налице била първична нищожност на протокола за ПТП, на което основание било отменено и наказателното постановление (н.а.х.д. № 15469/18 на СРС); водачът в процесното ПТП бил починал; извършен бил отказ от наследство; МПС „Фиат Браво“ с рег. № СВ .... ВК било в СИО.

В с.з. ,редовно призован се явява лично и се представлява от адв.Павлова ,като поддържа възраженията си и моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление от 15.06.2023год.,подадено от „Д З“АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 18700/28.06.2023год. по ч.гр.д.№ 33457/2023год. по описа на СРС,65 състав ,срещу длъжника Е. К. С..

Така издадената Заповед е редовно връчена на длъжника ,който в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение.Ето защо съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си,което разпореждане е връчено на страната на 18.10.2023год.В срок на 16.11.2023год. е постъпило доказателство,че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова молба до СРС ,въз основа на която е образувано настоящото производство,което предвид изложеното се явява допустимо.

Правната квалификация на предявения по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск е чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования. Ищецът следва да установи възникването на вредите от процесното увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение.

Ищецът следва да установи, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 2 застрахователят/ по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" / има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач Установява се безспорно по делото наличие на застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което „Д З“АД е бил задължен да покрива отговорността на водача на МПС „Фиат Браво“ с рег. № СВ....ВК.Съгласно представената полица № BG/08/117001825041 ,договора е с период на действие 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г.

В процесния случай се установява от събраните доказателства –Протокол за ПТП № 1701502 от 27.11.2017год.,съставен от служител на ОПП-СДВР ,уведомление до застраховател ,че на 27.11.2017год. е настъпило застрахователно събитие ,ПТП при което на автомобил на трето по делото лице са причинени щети. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него.В тази връзка е отразено ,че водача причинил произшествието е напуснал същото.

С решение № 1661/06.02.2023год. постановено по гр.д.№ 64654/2021год. по описа на СРС , 61 състав , ищецът „Д З” АД с ЕИК .................., е осъден да заплати на ЗАД „А Б” АД с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С” № 16, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2313,30 лева , представляваща заплатено обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Фолксваген” с peг. № ............, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 27.11.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 268,60 лева , представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2020г. до 12.11.2021г.,както и деловодни разноски в размер на 776,99 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Е. К. С. и е влязло в законна сила на 21.06.2023год.

В мотивите са съдебното решение е прието ,че виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Фиат” ,което се установява и от приетата по делото АТЕ, която сочи механизъм на настъпване на ПТП, обективиран и от свидетеля Н. – загуба на напречната устойчивост на превозното средство поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия – заснежена пътна настилка, което е довело до отклоняване наляво и реализиране на ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Фолксваген” с рег. № .............

Причина за настъпване на ПТП е поведението но водача на лек автомобил „Фиат Браво” с рег. № СВ .... ВК, който поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /заснежена пътна настилка/, губи контрол върху превозното средство, което занася и се 3 отклонява наляво.Обсъдено е и възражение на ответника за липса на вина у водача, управлявал МПС „Фиат” поради липса на обозначение за опасен участък и липса на опесъчаване, което е отхвърлено ,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо 3 препятствие”. Прието е ,че в случая е била нарушена именно посочената разпоредба, доколкото виновният водач не се е съобразил с атмосферните условия – наличие на сняг, което явно е довело до мокра и хлъзгава настилка, довела до поднасянето на автомобила и настъпване на ПТП.

Поради участието на ответника Е. К. С. ,в качеството на подпомагаща ответника страна, в производството по предявения иск по чл.411 от КЗ срещу застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомибилистите, постановеното и влязло в сила решение в производството по гр. д. № 64654/2021год. по описа на СРС , 61 състав , има установително действие по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца и ответника в настоящото производство, като обвързва настоящият ответник с установеното в мотивите на решението досежно наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, претърпените вреди от увреденото лице, и размера на дължимото обезщетение за тях. Ето защо, релевираните възражения от ответника, че той не е бил водач на застрахования автомобил към момента на настъпването на процесното ПТП, и не той виновно го е причинил, , са преклудирани, на осн. чл. 223, ал. 1 от ГПК.

В тази връзка ,съдът счита че не следва да обсъжда показанията на св.Илиян Стоев ,сочещи на евентуална невъзможност на ответника да се намира на мястото на произшествието на дата 27.11.2017год.

От показанията на св. С. Харалампиев Н.,водач на л.а. „Фолксваген” с peг. № ............

,се установява ,че след настъпване на процесното ПТП ,другия водач спрял ,излязъл от автомобила ,но след като свидетеля предложил да извикат полиция ,отново се качил и потеглил.

Показанията на свидетеля са логични и последователни ,а и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства ,като действително в Протокол за ПТП № 1701502 от 27.11.2017год.,съставен от служител на ОПП-СДВР е посочено ,че виновния водач е напуснал ПТП.