Решение № 73 от 05.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Русе, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Александър И.

П. Дочев при участието на секретаря Маня Пейнова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600060 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 123, постановена на 28.10.2022г., по НОХД № 686/2022г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия С. Д. Ц. за виновен в това, че на 25.02.2021г. в Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у П. Д. И. заблуждение, че ще започне веднага работа в ТД „Р.т.” ЕООД - с.Б. на длъжността „ш.”, ако получи аванс от първата си заплата и с това му причинил имотна вреда в размер 500 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.209 ал.3, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години при периодичност два пъти седмично 2.Задължителни срещи с пробационен служител за срок от три години и Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три поредни години по 250 часа годишно.

С присъдата си, Районен съд - Русе осъдил подсъдимия С. Д. Ц. да заплати на П. Д. И. 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021г. и още 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а също така и 50 лв., 1 представляващи д.т. върху уважената част на гражданския иск.

Недоволна от присъдата останала адв.М. Н. от АК - Варна, упълномощен защитник на подсъдимия, която я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен. Доводите в жалбата могат да се свържат с необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Съдържа оплаквания, за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подс.С. Ц. и неговият защитник поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.

Гражданският ищец и частен обвинител П. И., както и неговият повереник адв.Г. С. от АК - Русе, редовно призовани, не се явяват и не вземат становища по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фак тически положения:

Подсъдимият С. Ц. е български гражданин, роден на

04.11.1982г. в гр.Полски Тръмбеш, Област - Велико Търново. Завършил е основно образование. Не е женен и не работи. Не е осъждан. Освобождаван е от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.343„в” ал.2 от НК. От началото на 2021г. се е установил да живее във Варна. Притежава квалификация за управление на товарни автомобили, но в началото на 2022г. не работел. Решил да набави средства възползвайки се от притежаваната правоспособност и нарастващите нужди на транспортните фирми от ш.и. На 22.01.2021г. сключил договор с транспортна фирма от София, но започнал работа. На 01.02.21г. сключил друг трудов договор с транспортна фирма от Велико Търново, където също не постъпил.

На 05.02.21г. сключил договор с друга транспортна фирма от същия град.

На 25.02.2021г. подсъдимият решил да обиколи страната в 2 търсене на транспортни фирми предлагащи работа за ш.и. Пътувал с л.а. БМВ 320 с рег.№ ***, собственост на свид.Митева, с която живеел. От Варна пристигнал в гр.Дряново където престоял около час и половина. В 12:46ч. потеглил към Русе. По пътя, подсъдимият набрал телефонния номер, посочен в обява на ТД Р.т. ЕООД и разговарял със свид.Й. И. - син на управителя.

Обяснил, че пътува към Русе с намерение да кандидатства за обявеното вакантно място и поискал напътствия. Като наближил Русе, се обадил отново и следвайки напътствията, около 18:00ч., пристигнал в базата на фирмата в местността Хаджигенова чешма, край Русе. Подсъдимият паркирал пред входа и разговарял със свид.Й. И. и баща му. Последният седял на маса в беседка, намираща се на около девет метра от паркирания автомобил. С него били свидителите: П., Д. и Д.. Първият бил съсед, а останалите - ш.и.

Подсъдимият се представил като ш. със стаж с последна месторабота в Германия. Обяснил, че се е завърнал в България заради приятелка, с която ще живее в Русе. За по-голяма убедителност поглеждал към колата, което създало убеждение, че говори за жената в нея. Представил документите си на свид.Й. И., който влязъл в офиса и ги копирал. Свид.П. И. обяснил какво е заплащането. Той останал видимо доволен и проявил желание веднага да започне работа. Тогава свид.И. му казал, че има натоварен камион, който щял да управлява сам, но след като подсъдимият проявил интерес, му предложил да потегли още същата нощ за Румъния. Подсъдимият се съгласил, но поставил условие да получи аванс, за да може да си наеме квартира, тъй като заедно с приятелката си нямали къде да отседнат и нямало къде да я остави като тръгне на път. Поискал 400 - 500 лв. Свид.И. веднага се съгласил и му дал 500 лв. Уговорили се в 2:50 часа подсъдимият да дойде в базата и да направи курса.

Подсъдимият взел парите и с колата веднага потеглил за Варна.

Знаейки,че ще го търсят на телефона, от който е звънял за обявата го изключил.

Тъй като сутринта подсъдимият не се явил и не отговарял на телефонните повиквания, свид.И. сам извършил курса.

До настоящия момент сумата 500 лв. не е възстановена. В хода на предварителното производство, подсъдимият предложил да върне 200 лв., колкото твърдял, че е получил но и тази сума не е възстановил.

3

В следващите пет месеца подсъдимият сключил още осем трудови договора с различни фирми от имената за които може да се направи извода,че са транспортни. Всички договори са прекратени след няколко дни без по делото да са събирани доказателства дали подсъдимият е полагал труд по някой от тях, както и дали е получавал аванси.

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава по чл.209 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2021г. в Русе, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у П. Д.

И. заблуждение, че ще започне веднага работа в ТД „Р.т.” ЕООД - с.Б. на длъжността „ш.”, ако получи аванс от първата си заплата и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лв., като случаят е маловажен.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк уми съл.

В жалбата се твърди, че не е доказано подсъдимият да е имал предварително намерение да не изпълни задълженията си по договора.

Налице били само облигационни отношения, а множеството сключени договори не го уличавало в извършване на престъпление. Като аргумент се посочва, че против него няма други жалби и наказателни производства.

Твърди се, че неправилно съдът кредитирал показанията на пострадалия относно размера на получената сума, за която нямало създаден отчетен документ. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание.

Тези доводи са релевирани още пред първата инстанция. В мотивите първоинстанционният съд аргументирано е обяснил защо възприема обясненията на подсъдимия единствено като защитна теза, а показанията на посочената от него свидетелка като неубедителни и тенденциозни. Без да е необходимо да бъдат повтаряни, Окръжният съд ще посочи отново, че освен нелогични и вътрешно противоречиви, тези гласни доказателствени средства драстично противоречат на данните за движение на автомобила. Несериозно е твърдението на подсъдимия, че силно желаел да постъпи на работа в ТД „Р.т.” ЕООД - с.Басарбово, след пристигнал от Варна през Дряново, а след като получил аванса, по най-бързия начин потеглил обратно. В същото време показанията на останалите свидетели кореспондират отлично помежду си и обосновано са кредитирани от съда.

4

При тези данни, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия С. Ц. са правилно установени.

Неоснователни са възраженията на защитника срещу вида и размера на наложеното наказание. От една страна отегчаващи вината обстоятелства има - в резултат от престъплението са причинени вреди, които до момента не са възстановени и отрицателни характеристични данни, вследствие от предходното му осъждане. Освен това, при наличието на алтернативни санкции съдът е наложил по-лекото от наказанията - пробация.

Неговият размер съответства на обществената опасност на деянието и найвече на подсъдимия.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.С. Ц. са доказани по несъмнен начин, като извършеното от него престъпно деяние е правилно квалифицирано, а наложеното наказание - справедливо.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐ дът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 123, постановена по НОХД №

686/2022г., на 28.10.2022г. от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5