Решение № 5912 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5912 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100503643 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20002238 /без посочена дата/ СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 26372/20 г. е отхвърлил предявения от М. Г. Ч. срещу „П.М.“ ЕООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 2 594,10 лв., платена стойност на коригирана потребена електрическа енергия по фактура №

0081389501/12.05.2011 г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с получаването на която сума в изпълнителното производство №

20197180400390 по описа на ЧСИ С.Д. без да е кредитор по вземането „П.М.“ ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на М. Ч..

Срещу решението от 11.04.16 г. е постъпила въззивна жалба от ищцата М. Г. Ч..Въззивницата твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон.Твърди, че предмет на иска не е редовността и добросъвестността на длъжника при погасяване на цедираното вземане, а въпросът дали ответникът е овластен да получи процесната сума, респ. дали с получаването й от съдебния изпълнител не се е обогатил неоснователно за нейна сметка.Изразява становище, че при разрешаването на този въпрос обстоятелството за коя цесия е бил уведомен цедентът, е без значение.Поддържа, че уведомлението има единствено защитен характер по отношение на цедирания длъжник и не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, тъй като договорът поражда ефект дори и да няма уведомление.Твърди, че след като е придобила на валидно правно основание 1 процесното вземане, ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка и на основание чл.75, ал.2 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД следва да й заплати процесната сума, тъй като същият е мним кредитор.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.

Ответникът по въззивната жалба-„П.М.“ ЕООД заявява, че на основание чл.237, ал.1 ГПК признава иска, както и фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.Ищцата- М. Г. Ч. твърди, че на 28.07.2014 г. частният й праводател „КНМ Г.“ ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Енерго-ПроПродажби“ АД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 2 594,10 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от енергийното дружество фактура № 0081389501/12.05.2011 г., по която е образувано гр.д.№ 9774/14 г. на РС-Варна.В хода на производството по делото „КНМ Г.“ ЕООД й е прехвърлил вземането си, предмет на правния спор, като делото е продължило между първоначалните страни съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК.С постановеното по делото решение искът е уважен и е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца за сумата от 2 594,10 лв.Твърди, че „КНМ Г.“ ЕООД отказва да й предаде издадения изпълнителен лист, както и че е образувано изп.д.№ 20197180400390 по описа на ЧСИ Ст.Данова с район на действие-ОС-Варна за принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист с взискател „П.М.“ ЕООД, което се легитимира като титуляр на вземането също по силата на договор за цесия от 21.10.2014 г.Ищцата твърди, че датата на тази цесия е недостоверна и може да ползва единствено страните по договора.Процесната сума е събрана по принудителен ред и е изплатена в полза на взискателя-„П.М.“ ЕООД, който се явява путативен кредитор.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 594,10 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по фактура № 0081389501/12.05.2011 г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, с получаването на която сума в изпълнителното производство № 20197180400390 по описа на ЧСИ С.Д. без да е кредитор по вземането „П.М.“ 2

ЕООД се е обогатил неоснователно за нейна сметка.

С отговора на исковата молба ответникът-„П.М.“ ЕООД е оспорил иска с твърдения, че същият е недопустим, тъй като с влязло в сила решение на ВРС по гр.д.№ 9774/2014 г. вземането е признато в полза на кредитора „КНМ Г.“ ЕООД и изпълнителната му сила се е разпростряла и срещу лицата, придобили спорното право в хода на процеса.Твърди, че на основание чл.226, ал.3 ГПК съдебното решение следва да бъде зачетено и ищцата няма качеството на кредитор.Излага твърдения, че дружеството ответник не е лице, на което по подразбиране може да се престира валидно, а е лице със собствени права съгласно сключен договор.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., подписан между „КНМ Г.“ ЕООД-цедент и „П.М.“ ЕООДцесионер за прехвърляне на вземане за сумата от 2 594,10 лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от 13.10.2010 г. до 29.03.2011 г. за обект с абонатен № 0100930180 и клиентски № 1200038866 с титуляр на партидата Н.Н.Х., за което е издадено дебитно известие № 0081389501/12.05.2011 г. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД срещу цена от 2 494 лв., платима в срок от 3 месеца, считано от датата на успешно събиране на вземането от длъжника срещу цена от 2 544,10 лв., платима в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора.

С договор от 22.10.2014 г., сключен между „КНМ Г.“ ЕООД-цедент и М. Г. Ч.-цесионер страните са се уговорили, че цедентът прехвърля на цесионера описаното по-горе вземане.Цедентът се е задължил да съобщи в най-кратък срок писмено на длъжника за прехвърлянето на вземането и да предостави на цесионера документите, доказващи получаването на съобщението от длъжника.

Видно от удостоверение по изп.д.№ 20197180400390 от 08.06.2020 г. на ЧСИ Ст.Костова-Данова с район на действие-Варна изпълнителното дело е образувано по молба на „П.М.“ ЕООД въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземане с кредитора „КНМ Г.“ ЕООД и изпълнителен лист от 12.06.2019 г. по гр.д.№ 9774/2014 г. по описа на РС-Варна, с който длъжникът „Е.П.П.“ АД е осъден да заплати на „КНМ Г.“ ЕООД сумата от 2 594,10 лв. със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-28.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.По делото са постъпили, разплатени и 3 удържани за такси по ТТРЗЧСИ държавни такси и банкови такси общо 6 128,89 лв., от които преведени на взискателя-„П.М.“ ЕООД-4 349,99 лв., преведени към взискателя „СМ БГ“ ЕООД-1 181,77 лв., удържана банкова такса-1 лв. и удържани суми за такси по ТТРЗЧСИ-597,12 лв.На 26.11.2019 г. на основание чл.433, ал.2 ГПК с постановление изпълнителното дело е приключило.

Не се спори, че договорите за цесия са сключени в хода на производството по гр.д.№ 9774/2014 г. по описа на ВРС, като същото е продължил между първоначалните страни-ищеца-„КНМ Г.“ ЕООД и ответника- „Е.П.П.“ АД.

На основание чл.155 ГПК въззивният съд е обявил на страните, че му е служебно известно обстоятелството, че обжалваното решение на СРС е постановено на 10.01.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е ангажирала доказателства за уведомяване на длъжника от нея като упълномощен цесионер или от цедента за извършената с договора от 21.10.2014 г. цесия, поради което договорът не е породил действие спрямо длъжника- „Е.П.П.“ АД.Приел е, че изпълнителното дело е образувано от ответника в качеството му на цесионер, като е наложен запор върху сметките на длъжника и е преведена сумата на взискателя, поради което длъжникът е уведомен за извършената цесия от 21.10.2014 г. и спрямо него договорът за цесия е произвел действие и извършеното плащане в полза на цесионера има погасителен ефект.Съдът е изложил и мотиви, че не е налице сила на пресъдено нещо на решението между страните по делото, която да води до недопустимост на производството, тъй като не се пререшава спорът за дължимостта на вземането от длъжника „Е.П.П.“ АД, а се касае за спор между цесионери по сключените договори за цесия с КНМ Г.“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен орган в рамките на неговите 4 правомощия, в предписаната от закона форма и в рамките, в които съдът е бил сезиран.Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.При липса на надлежно уведомяване на длъжника прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него.От съществено значение при разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници и кредитори на страните по цесията е моментът на съобщаване на цесията на длъжника, от който момент титуляр на вземането спрямо третите лица е цесионерът /в този смисъл е константната съдебна практика-решение № 50 от 26.06.2020 г. по т. д. № 489/2019 г., I ТО на ВКС; решение № 50013 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 1026/2022 г., III ГО на ВКС и др./. След като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект.Поради изложеното несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че е без значение обстоятелството за коя цесия цедентът е уведомил длъжника.

По делото липсват твърдения, а и доказателства за извършено уведомяване на длъжника от цедента, респ. от ищцата по силата на изрично упълномощаване от цедента за сключения договор за цесия от 22.10.2014 г., поради което същата няма качеството на кредитор на вземането по отношение на длъжника „Е.П.П.“ АД и той не й дължи изпълнение, тъй като договорът за цесия от 21.10.2014 г. не е породил действие спрямо третите лица и длъжника.Обстоятелството, че договорът има действие между ищцата и цедента не я прави кредитор да длъжника до момента на уведомяването на последния за прехвърлянето на вземането, поради което не е доказано твърдението, че ответникът се е обогатил за нейна сметка.

Настоящият съдебен състав счита, че направеното от въззиваемия пред настоящата инстанция признание на иска е ирелевантно за изхода на 5 спора.Същото не обвързва съда доколкото пред въззивния съд е неприложима хипотезата на чл.237, ал.1 ГПК и признанието следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото.Пред първата инстанция с отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на предявения иск и е поискал производството да бъде прекратено, съответно искът да бъде отхвърлен като неоснователен.С оглед липсата на уведомяване на длъжника без значение е обстоятелството на коя дата е сключен договора за цесия между ответника и цедента.Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД е императивна и за приложението й съдът следи служебно.

Други конкретни оплаквания не са направени с въззивната жалба, а съгласно чл.269, изр. посл. ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Разноски не се претендират от въззиваемия, поради което такива не следва да му се присъждат.