Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 26.02.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2792/2023
Вид
Решение № 131
Подписан
26.02.2025
В сила
10.04.2025
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Благоевград, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102792 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№2792/2023г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба на Н. И. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б със седалище и адрес на управление гр.С представлявано от Ивет Веселинова Д. и Д

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1078224, сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „Ф предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника, както и да бъде осъден на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ответника „Фе да заплати на Н. И. Б. сумата в размер на 47.64 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №1078224, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.10. 2021г. между „Фекато кредитор и Н.

И. Б. като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1078224, по реда на ЗПФУР, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит е размер на 1000 лв., който е следвало да бъде погасен в срок от 45 дни, при уговорена лихва от 5.12% или 51.20 лв., или общо дължима сума по кредита в размер на 1051.20 лв. ГПР бил договорен в размер на 49.93%.

Сочи се, че в чл.5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на 1 възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 1000 лв., ищецът Н. Б. установил, че освен заемната сума от 1000 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 428.80 лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска ищецът Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Навеждат се доводи, че процесният договор за предоставяне на кредит е недействителен поради липса на съгласие, поради липса на предписА. от закона форма, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не бил посочен начина на изчисляване на ГПР и поради погрешно посочен ГПР, в който не било включено възнаграждението за поръчителя. Последното представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Клаузата от чл.5 от Договора за кредит се оспорва и като неравноправна.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Фератум България“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва се твърдението на ищеца, че предоставянето на поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/ е условие за сключване на договора за кредит. Твърди се, че при кандидатстване всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Твърди се, че уговорката в чл.5 от Договора за кредит, е индивидуално уговорена между страните.

Твърди се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от „Фе) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно се сочи, че потребителят получава по електронна поща и цялата документация от „Фератум Банк“ (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил „Фератум Банк“ (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. По никакъв начин и с нито едно от действията си ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „Фератум Банк“ (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.

Според ответника възнаграждението по договора за гаранция не влиза в общия разход за кредита и не е част от ГПР, доколкото договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя, която е с незадължителен характер. Настоява се, че посоченият ГПР в Договора за 2 кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага се, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършвА.та от него оценка на кредитоспособността на потребителя по чл.16 от ЗПК.

На последно мястo се сочи, че дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит /въпреки неколкократно предоставяната информация/, че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, то той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора, без да дължи обезщетения или неустойки, съгласно чл.29 от ЗПК и чл.9 от Договора за кредит. Сочи се, че той не е упражнил това свое право, поради което се приема, че той е разбрал и приел клаузата на чл.5 от Договора за кредит.

Предвид гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпращат свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.10.2021г. между „Фератум България“ ЕООД като заемодател и Н. И.

Б. като заемател е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1078224 при следните параметри на отпуснатия заем: размер на заема 1000 лв. /чл.1/; срок на заема – 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата; падежна дата на заема – 06.12.2021г. /чл.2/; обща сума, подлежаща на връщане от заемателя на падежната дата - 1051.20 лв., представляваща сбор от: - сумата на отпуснатия заем; - лихва в размер на 51.20 лв.; - лихвен процент 5.12%; ГПР – в размер 0 /чл.4/. Съгласно чл.5 от Договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

Съдът е задължил ищцовото дружество да представи сключен Договор за поръчителство между ищеца и Multitude bank, но такъв не е предоставен.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. се установява следното: Н. И. Б. е усвоил сумата от 1000 лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №1078224/22.10.2021г. /за усвояването на кредита е представена

Разписка

№0500014173275203/26.10.2021г./. В Справка №1 е посочено съдържанието на Погасителния план към Договора за кредит – падежна дата 06.12.2021г., на която се дължи сума в общ размер от 1098.64 лв., включваща 1000 лв. – главница; 51.20 лв. – договорна лихва; 47.64 лв. – вноска за гаранция.

По договора за кредит Н. И. Б. е заплатил сумата от 1 053.33 лв., която е отнесена за погасяване на следните задължения: 1000 лв. – главница; 5.69 лв. – договорна лихва; 47.64 лв. – за допълнително избрА. незадължителна услуга „гаранция за обезпечаване на кредита“.

По счетоводни книги на „Фератум България“ ЕООД сумата от 47.64 лв. за допълнителна незадължителна услуга се дължи към Фератум Банк. Не е 3 извършено заплащане от „Фератум България“ ЕООД към „Фератум Банк“ на сумата за възнаграждение за гаранция в размер на 47.64 лв.

Вещото лице е изчисло ГПР по кредита в два варианта – 1) при оскъпяване на кредита с 51.20 лв. договорна лихва, ГПР се равнява на 49.93%; 2) при оскъпяване на кредита с 98.84 лв. /51.20 лв. договорна лихва + 47.64 лв. такса гарант/, ГПР е в размер на 115.79%, който надвишава 2.30 пъти петкратния размер на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересовА.та стрА., ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната стрА. /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.

Горните законови изисквания не са спазени.

На първо място, видно от договора за кредит, в него е посочен ГПР – 0, т.е. в договора изобщо не е посочено оскъпяването на кредита.

От заключението на вещото лице се установи, че процесният договор за 4 кредит по счетоводни записвания е с ГПР от 49.93%, изчислен при оскъпяване на кредита с 51.20 лв. договорна лихва. В така посочения ГПР не е включена предвидената по погасителен план „такса гарант“. Според съда обаче възнаграждението за гаранта представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на възнаграждението за гаранта, включено изначално в размера на погасителната вноска по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на вещото лице възлиза на 114.49%, който надвишава над 2.3 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.