Решение № 1812 от 01.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110128772 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *************** срещу С. К. Р. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 28772/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими 1 суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ***************, а в последствие с *************** Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 3 397,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 608,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата от 31,73 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения писмен отговор от особения представител на ответника предявените искове се оспорват като недопустими, тъй като последния е собственик единствено на ½ ид.ч. от недвижимия имот, до който се твърди да е доставяна топлинна енергия. На следващо място се излагат доводи за недопустимост поради липса на доказателства, че ответника е живял в имота. С оглед предходното се поддържа становище за липса на предпоставките ответникът да е собственик на имота и реално да е ползвал доставена топлинна енергия. В условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на предявените искове по изложените съображения за недопустимост. Поддържа се липса на валидно облигационно 2 правоотношение между страните, както и недоказаност на вземането по основание и размер. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност. Възразява се по доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, както и относно искането за привличане на трето лице-помагач. Оспорват се представените към исковата молба документи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – *************** не изразява становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 70730/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на заявителя – настоящ ищец сумата от 3 397,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 608,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата от 31,73 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Тъй като издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, с разпореждане от 15.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 70730/2022 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложено влязло в сила решение от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 56924/2010 г. по описа на СРС, постановено по първа фаза на съдебна делба, от което се установява, че процесния недвижим имот е бил съсобствен между ищеца и трето за делото лице, при равни права – по ½ ид.ч.

На съда е служебно известно, че с решение № ІІ-78-229/15.10.2012г. по гр.д. № 56924/2010г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, влязло в сила на 11.12.2012г., постановено във втора фаза на съдебната делба процесният недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "Люлин", бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, след извършената делба е поставен в дял и изключителна собственост на лицето С. К. Р.. На съда е служебно известно, с оглед 3 други разглеждани дела с ищец топлофикационното дружество, че препис от решението по втора фаза на делбата е приложено в производството по гр.д.№ 12950/2022 г. по описа на СРС, 173-ти състав, образувано и водено срещу наследниците на другия съделител в производството по делба. С оглед предходното и съгласно чл.155 ГПК обстоятелството, че ответникът се легитимира като единствен собственик на процесния топлоснабден имот, не подлежи на доказване. В подкрепа на предходното е и приложеното по делото искане за вписване на възбрана върху имота, в което е посоченото решението по допускане на делба.

По делото е приложен протокол от проведено на 09.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с Техем Сървисис ЕООД. По делото е приложен договор от 16.09.2022 г. сключен в изпълнение на взетото решение.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е относим само за част от исковия период.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през исковия период, съвпадащ с два отчетни периода – 2019/2020 г. и 2020/2021 г., ФДР е разпределяла ТЕ за отопление на ап.71 от два радиатора без топлинни разпределители по МСРС, а ТЕ за БГВ – според наличието и липсата на изправни водомери. Съгласно заключението, технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер. Вещото лице е констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, 4 от което се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на сумата от общо 3428,79 лева, в т.ч. сумата от 31,73 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 615,26 лева, в т.ч.

6,92 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.