Решение № 3273 от 19.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3273 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330116025 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД твърди, че е предоставил на ответницата кредит от разстояние в размер на 1300 лв., платим на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 154,83 лв., от които 130 лв. главница и 24,83 лв. договорна лихва. Падежът на първата вноска бил настъпил на 01.07.2021 г., като липсвало изпълнение на задължението. Предвид това дружеството било завело срещу ответницата заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение за горната сума, както и за разноски в заповедното производство. Тъй като ответницата възразила, се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответницата Д. Р. И. оспорва сключването на договора, като твърди, че не е изявила съгласие за това. Основава това на обстоятелството, че договорът е сключен от разстояние, без да е подписан от нея с квалифициран електронен подпис. Освен това навежда представител навежда доводи за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК поради противоречието му с чл. 11, ал. 1 и т. 9, т. 10 ЗПК. Моли да се отхвърли иска.

Съдът намери за установено следното:

На **** г. между ответницата Д. И. и „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит ** №**** по силата на който дружеството предоставило сумата 1300 лв. Определен бил лихвен процент от 39,73 1 пункта и годишен процент на разходите от 47,73 пункта /лист 7/ . Срокът за връщане на кредита бил определен на 10 месеца. Според чл.1, ал.2 и 3 от договора кредитополучателят се задължавал да заплати такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на кредита в размер на 1051,70 лв., която следвало да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като всяка от месечните вноски по това перо възлизала на 105,70 лв. Общата сума по кредита била определена на 2600 лв., която следвало да бъде върната на 10 месечни вноски от по 260 лв. всяка.

Договорът за кредит бил сключен в електронна форма при условията на чл.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чрез използване на електронни средства за комуникация – електронна страница в интернет, съгласно общите условия на кредитодателя - чл.ІІІ от общите условия към договора /лист 15/.

Според отбелязването в договора за кредит той е подписан с електронен подпис на **** г. в 13:37:37ч., посредством S M S персонален идентификационен код за потвърждение ***** получен на тел. номер ********** / лист 11/.

Установява се, че на 22.07.2021г. дружеството ищец подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми:

130 лева - главница; 24,83 лв. – договорна /възнаградителна / лихва за периода от 01.07.2021г. до 01.07.2021г., дължими по договор за кредит ** №***/**** г., ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението – 22.07.2021г., както и съдебни разноски. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №12171/2021г. и издадена заповед за изпълнение. На **** г. ответницата подала в срок възражение за недължимост.

Според заключението на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза в ГПР по договора за кредит в размер на 47,73 пункта са включени само разходите за възнаградителната лихва по кредита. Ако при изчислението на общите разходи се включат и разходите за възнаграждение за експресно разглеждане размерът на ГПР ще бъде 131,71 % / лист 67/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ответницата и „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Последното се установява от представеното платежно нареждане, удостоверяващо превод на сумата 1300 лв. по сметка на И. / лист 29/.

Неоснователни са доводите на пълномощника на ответницата, че липсва съгласие за сключване на договора, защото той не е подписан с квалифициран електронен подпис. Установи се от представените писмени доказателства, че договорът е бил сключен от разстояние, като чрез използване на интернет платформа и по заявление подадено от ответницата. За подписване на договора е използван 2 изпратен чрез SMS код за потвърждение. Това означава, че договорът е подписан с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ доколкото съгласието за обвързване с договора е удостоверено чрез данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Тоест в случая страните по правоотношението са възприели в отношенията си, че удостоверяването на съгласието ще става чрез обикновен електронен подпис, а не чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и 3 от ЗЕДЕУУ. Следва да се има предвид обстоятелството, че Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не предвижда изискване за използване единствено на квалифициран електронен подпис за удостоверяване на съгласието на страните при сключване на сделки попадащи в приложното му поле.

Следва също така да се има предвид и обстоятелството, че приемането на сумата по договора за заем, който е реален по характер, представлява действие доказващо сключването на договора – арг. от чл.240, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Основателен е доводът на ответницата за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от кредитополучателката такса за експресно разглеждане на документи, като тя е включена в погасителния план. Таксата не съставлява разход по чл.19, ал.3 ЗПК, поради което следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита, което в настоящия случай не е сторено, видно от заключението на експертизата. Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

С оглед това съдът намира, че сключения договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Според чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От това следва, че предявеният иск е основателен за сумата 130 лв. представляваща предявената чрез заповедта за изпълнение част от главницата и законната лихва върху нея и неоснователен за размера на вземането за лихва в размер на 24,83 лв.

По разноските:

3

В исковото производство ищецът е направил разноски за 75 лв. държавна такса /л.6 и 38/ . Представляван е от адвокат комуто е заплатил възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът намира, че така определеното възнаграждение за представител е прекомерно, поради което не следва при определяне на размера на разноските да се прибавя изцяло. Това е така, защото то надвишава повече от два пъти / 2,32/ цената на предявения иск. От друга страна производството по делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност. Предвид това съдът счита, че следва да присъди разноски за адвокат в размер на 100 лв. за исковото производство. Така общият размер на разноските за исковото производство следва да се определи на 175 лв., като от тях, съобразно уважената част от иска / 84% / следва да се присъдят 147 лв.

В заповедното производство ищецът е направил са направени разноски от 385 лв. от които 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Относно размера на адвокатското възнаграждение са валидни горепосочените съждения относно прекомерността му съобразно цената на претенцията в заповедното производство. Освен това следва да се има предвид и това, че заповедното производство цели установяване на това дали твърдяното вземане е спорно, като във връзка с това е уредено с попълване на установени в нарочен нормативен акт образци.

Предвид това, обемът на предоставената правна помощ е значително по-малък от тази по общото исково производство и не изисква разход на значителни време и усилия, като това важи не само за процесуалния представител, но и за решаващия орган. Ето защо съдът намира, че съобразно цената на иска и характера на производството възнаграждение от 50 лв. е адекватно и справедливо. С оглед това и съобразно чл.78, ал.1 ГПК за заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 63 лв.

Ответницата И. е направила разноски за исковото производство в размер на 100 лв. за експертиза /л. 50/. Представлявана е от адвокат комуто е заплатила възнаграждение в размер на 500лв. Съдът намира, че така определеното възнаграждение за представител е прекомерно, поради което не следва при определяне на размера на разноските да се прибавя изцяло. Това е така, защото то надвишава 3,23 цената на иска срещу който се осъществява защитата. От друга страна производството по делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност. Предвид това съдът счита, че следва да присъди разноски за адвокат в размер на 100 лв. за исковото производство. Така общият размер на разноските за исковото производство следва да се определи на 200 лв., като от тях, съобразно отхвърлената част от иска / 16% / следва да се присъдят 32 лв.

В заповедното производство ответницата е заплатила 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Относно размера на адвокатското възнаграждение са валидни горепосочените съждения относно прекомерността му съобразно цената на 4 претенцията в заповедното производство. Освен това следва да се има предвид и това, че защитата на длъжника в заповедното производство се състои в подаване единствено на възражение в определения за това срок. Предвид това, обемът на предоставената правна помощ е минимален и не може да се сравнява със защитата по исковото производство за вземането. Ето защо съдът намира, че съобразно цената на иска и характера на производството възнаграждение от 50 лв. е адекватно и справедливо. С оглед това и съобразно чл.78, ал.1 ГПК за заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 8лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 9, бл. №963, ет.1 против Д. Р. И. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Н. Г. №** за сумата: 130 лв. /сто и тридесет лева /представляваща чиста стойност на първа вноска от главница по договор за потребителски кредит **№****/****г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.07.2021г. да окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №6643 по ч. гр. д. №12171/2021г. по описа на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 24,83 лв. претендирани като договорна лихва с падеж 01.07.2021г.

ОСЪЖДА Д. Р. И. ЕГН ********** да заплати на „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, ЕИК 200604885, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 147 лв./сто четиридесет и седем лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 63лв./ шестдесет и три лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №12171/2021г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА „Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, ЕИК 200604885 да заплати на Д. Р. И. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 32лв./ тридесет и два лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 8лв. /осем лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №12171/2021г. по описа на Пловдивския районен съд.