Решение № 266 от 07.07.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 387/2026
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- Николинка Чокоева, Антоанета Атанасова, Йордан Дамаскинов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Р., 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове:
Йордан Дамаскинов
Антоанета А. при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело № 20264500500387 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Орхидея- Р.“ ЕООД чрез адв. Н. Б. АК Пловдив против Решение № 1635/13.11.2025 г., постановено пo гр. д. 2454/2024 пo oпиca на РPC, с което е уважен предявеният против дружеството иск от Г. Г. Н. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят намира решението за неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че дружеството действително придобило от ищцата процесния имот на 16.06.2020 г., но възразява, че на 04.04.2024 г. се разпоредило с него в полза на трето за спора лице. Поради това заема позиция, че е било собственик само през този период и само за него е следвало да погаси общо 46 вноски по кредита на ищцата към Банка ДСК. ЕАД. Твърди, че с представените по делото писмени доказателства и ССчЕ е установило, че е заплатило 32 вноски по банков път на ищцата, част от тях по разплащателната й сметка, а друга част по сметката на ипотечния кредит. Поддържа, че останалата част от вноските управителката на дружеството плащала на ръка на ищцата лично или чрез трети лица.
Жалбоподателят заявява още, че изпълнявал и поетото задължение за плащане на 1 дължимите във връзка с имота разходи. Оспорва обаче да е поемано задължение за плащане на консумираните от ищцата ток и вода. Поддържа, че дори и да се приеме неизпълнение, но поради недоказаност, а не поради неизвършване на част от плащанията, то неговата част е незначителна. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Иска присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г. Г. Н. чрез адв. М. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата, за което излага подробни съображения. Иска решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от адв. М. М. като пълномощник на ищцата Г. Г. Н. против Определение № 759/19.02.2026 г., с което РРС по негова молба с правно основание чл. 248 ГПК не е присъдил целия размер на претендираните от него по списък по чл. 80 ГПК разноски, приемайки неправилно според жалбоподателя, че той не е депозиран в законоустановния срок. Излага подробни съображения, че е бил в невъзможност да узнае за насроченото на 17.07.2025 г о. с. з. Настоява обаче, че съдът е следвало, след като е бил надлежно сезиран от него, да отмени хода по същество и да му даде възможност да депозира надлежно списъка си по чл. 80 ГПК. Претендира от въззивния съд да допълни постановеното решение в частта за разноските и осъди ответника да заплати на ищцата и реално направените от нея разноски в размер на 39,91 евро.
По реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба.
В о. с. з. от 23.06.2026 г. и двете страни поддържат подадените от тях жалби.
В производството пред въззивната инстанция са приети писмени доказателствапреписи и оригинали на 4 бр. вносни бележки, с които управителката на ответното дружество С. М. е направила 4 месечни вноски по жилищния кредит на ищцата за период след постановяване на първоинстанционното решение.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. Г. Н. против „Орхидея- Р.“ ЕООД иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 16.06.2020 г. с договор за продажба прехвърлила собствеността на собоствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 2 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* в гр. Р. на ответното дружество, което вместо заплащане на продажната цена се задължило да изплаща дължимите от продавача суми към Банка ДСК АД, представляващи погасителни вноски по отпуснат кредит, както и да заплаща всички консумативи по поддръжката на процесния имот. С исковата молба се твърди неизпълнение на сключения между страните договор, поради което се претендира неговото разваляне и присъждане на разноски.
2
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Орхидея- Р.“ ЕООД взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва въведените от ищцата с исковата молба твърдения. Заема позиция, че дружеството е извършвало плащания на вноските към банката, в т. ч. част от тях в брой директно на ищцата, а в някои случаи и чрез преводи по личната й сметка. Твърди, че е заплатил всички местни данъци и такси за имота, но не е поемал задължение за плащане на ползваните от ищцата битови и комунални услуги. Заявява, че след многократни жалби от нея до прокуратурата на 04.04.2024 г. дружеството продало имота на трето лице.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд уважил предявения иск, като приел, че в случая е налице съществено неизпълнение.
До този извод съдът достигнал съпоставяйки заплатените от ищцата суми и тези заплатени от ответника. Преценил, че неизпълнената част от задължението не е назначителна, за да намери приложение нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД като се позовал и на относима съдебна практика.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Първоинстанционният съд е изградил преценката си за основателност на претенцията въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:
Правилен и съответстващ на надлежно събраните по делото доказателства е изводът на районния съд, че в случая допуснатото от ответното дружество 3 неизпълнение не е незначително. Установено е по делото, че остатъкът от кредита, който то е поело да заплаща с процесния договор за покупко-продажба, е 30 500 лв. към 16.06.2020 г. От приетата по делото СИЕ, изготвена въз основа на извлечения от банковите сметки на ищцата, се установява, че платените от ищцата вноски надвишават по размер тези платени от ответното дружество за обслужване на ипотечния кредит. При този резултат безспорно се налага изводът, че неизпълнението е над 20% или 1/5 от престацията, което неизпълнение съдебната практика третира като съществено Дори и към тях да се прибавят 4-те платени след постановяване на първоинстанционното решение вноски, резултатът не би се променил в полза на ответника.
Действително, константната съдебна практика на ВКС приема, че преценката за незначителност не се прави единствено на базата на аритметичното съотношение между изпълненото и неизпълненото, а се извежда от конкретния интерес на кредитора и дали изпълнената част го удовлетворява в достатъчна степен. Предвид естеството на поетото от ответника задължение и запазеното право на ползване върху имота на ищцата, очевидно е че неплащането на която и да било от вноските по ипотечния кредит накърнява нейния субективен интерес, с оглед на който е сключила договора. Ирелевантно е, че до изнасяне на публична продан на имота в действителност не се е стигнало. И това очевидно е така, тъй като ищцата е била принудена да погасява пропуснатите вноски от ответника именно, за да избегне продажбата на имота с оглед учредената върху него ипотека.
Правилно районният съд е посочил също така, че независимо, че с договора страните са учредили право на ползване на продавача върху имота, е налице изрично съглашение между тях за заплащане на консумативите за него. Тази договорка се налага при тълкуване на съответната клауза, в която е посочено че „купувачът поема задължението да заплаща всички консумативи за ползвания недв. имот, включително местния данък и такса смет.“ Заетата от ответното дружество позиция досежно поетото задължение за плащане на консумативите за имота освен неоснователна е и непоследователна. От една страна се твърди, че такова задължение не е поемано от него, от друга са направени макар и малки по размер плащане и на ел. енергия и ВиК услуги за имота. Непоследователна е и позицията му досежно обема на задълженията му по процесния договор. От една страна се твърди, че след разпоредителната сделка от 04.04.2024 г., когато дружеството прехвърлило имота на трето лице, не дължи повече вноски по ипотечния кредит в изпълнение на задължението си към ищцата. От друга страна представя доказателства за плащане и след този период, в т. ч. пред настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че ищцата не е страна по сключения от ответното дружество с трето лице договор, поради което няма как да й се противопоставя. Предмет на настоящото производство е единствено сключеният на 16.06.2020 г. договор за продажба между нея и „Орхидея- Р.“ ЕООД. Неоснователни са 4 и оплакванията във въззивната жалба относно недопускане на свидетелски показания относно обстоятелството, че на ищцата са били давани пари на ръка. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК изрично забранява свидетелски показания за установяване на погасяване на парични задължения, които са поети с писмен акт. В обобщение, решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По частната жалба против определението по чл. 248 ГПК
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в чл. 275, ал.1 ГПК срок и е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно и законосъобразно, доколкото изобщо е пропуснал с постановеното от него решение да се произнесе по дължимите в полза на ищцата разноски, съдът /и без да е представен списък по чл. 80 ГПК/ се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 248 ГПК като е присъдил своевременно претендираните, още с исковата молба, разноски за адв. възнаграждение. Правилно и законосъобразно също така съдът не е допълнил решението в частта за разноските, присъждайки в полза на ищцата и 39,91 евро, доколкото същите са претендирани едва след приключване на съдебното дирене по делото. От данните по делото се установява, че преди насроченото за 24.06.2025 г. открито съдебно заседание по делото адв. М. е депозирал молба, с която заявява, че отива в Спешна помощ поради свои здравословни проблеми и доколкото и вещото лице по назначената СИЕ не е представило такава, иска от съда да определи дата и час за следващото съдебно заседание. На 24.06.2025 г., съдът дори и без представени от адвоката медицински документи, се съобразил с молбата му, не е дал ход на делото, а го е отложил за 17.07.2025 г. от 15 ч, като правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК приел, че за тази дата страните следва да се считат за редовно уведомени. Ирелевантни са доводите за различните интервали, в които районният съд е провел предходното заседание /13.05.2025 г./, следващото и последващото. Адвокатът е бил наясно, че предстои делото да се отложи и е следвало да се информира за следващата дата, в т. ч. и по телефона. Преди нея е можел да информира съда, че е в болнични, да поиска отлагане на делото, а така също и да изпрати по пощата списъка си с разноски. Постановеното от ОС Р. по в. гр. д. № 666/2025 г. изобщо не касае подобен случай и черпените от начина на процедиране от въззивния състав по него доводи е некоректно. Само за пълнота следва да се отбележи, че впоследствие по гр. д. № 2454/2024 г. е налице и определение от 16.03.2026 г., с което молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане на процесните 39,91 евро е оставена без разглеждане, което не е обжалвано. При така изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.