Определение № 804 от 12.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Кюстендил, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500568 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Е.К. срещу постановеното разпореждане №2222/20.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1768/2024 г., по описа на РС - Дупница, в частта с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Р.Б.П.,ЕГН ********** и В.Г.А., ЕГН **********, за сумите, както следва: за разликата над 2 201.53 лв до пълния предявен размер 2955.71 лв- Главница по Договор за потребителски кредит №40002778178 от 18.01.2021г. , за разликата над 232.99 лв. до пълния предявен размер 638.96 лв- договорна( възнаградителна ) лихва за периода 25.11.2022г. до 06.07.2023г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Жалбоподателят счита, че преценка по законосъобразността на фактите, от които произтича вземане по чл.410 ГПК т.е за валидността на сделката, от която заявителят черпи права е извън пределите на произтичащото от разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК задължение, по преценка за противоречие със закона и с добрите нрави и сочи за пример определение №14 от 03.01.2019г. по в.ч.т.д.№1917/2018г., І състав на Окръжен съд – Варна,според което противоречие със закона се свързва с искания за предаване на вещи, извадени от гражданския оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен режим, като наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси , движими вещи, които са паметници на културата.В хода на производството по подаденото заявление по чл.410 ГПК, съдът според жалбоподателя не може да проверява валидността на атакуваната сделка – както е прието в определение от 09.05.2019г., ч.гр.д.№145/2019г. Окръжен съдГаброво, определение от 21.05.2019г. по ч.гр.д.№171/2019г. – Окръжен съд Габрово. Обстоятелството, че с промените на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК, обн.ДВ бр.100 от 2019г. е установено правомощие, за служебна преценка от съда за неравноправност на клауза от договор с потребител или вероятност, клаузата да е неравноправно, не означава според въззивника, че съдът дължи преценка за валидност на Договора за потребителски кредит , или отделни негови 1 клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави.Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на Договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави.По повод възможността за преценка за неравноправна клауза, въззивникът се позовава на съдържащото се в чл.143 ЗЗП – определение за неравноправна клауза, като уговорка, във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, разкриваща два критерия за неравноправна клауза- клауза, сключена във вреда на потребителя, чрез която се злепоставят интересите на потребителя и клауза, която не отговора на изискването за добросъвестност присъщи за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеност на съконтрагентите , водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Допълва, че отделни хипотези за неравноправна клауза са посочени в чл.143 от т.1 до т.20 от ЗЗП и заключава, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ досежно наличието на такива обстоятелства, като дори счита, че предвид същността на производството, то не е надлежния ред по който може да бъде обявена за неравноправна клауза.Позовава се на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП съгласно която преценяването на неравноправна клауза в договора, не включва определянето на основания му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна от друга страна при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, като твърди, че в разглеждания случай районният съд е процедирал в нарушение на предвиденото в посочената законово норма.По повод неуважаване на искането за присъждане на посочените суми, подчертава, че преди сключването на договора, на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за основното съдържание на Договора, този формуляр е получен от ответника, който е подписал документа.Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера , броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски , който също е връчен на ответника , ведно с Договора за потребителски кредит , отговарящ на всички законови изисквания, с подробно описание на всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език.Жалбоподателят счита, че в хода на договарянето потребителят е следвало да прояви необходимата грижа за своите интереси, определяйки я,като грижа на добрия стопанин, и да поиска разяснения ако не е разбрал съдържанието на договора и следващите се от този договор правни последици.Жалбоподателят поддържа, че посоченият в Договора,Годишен процент на разходите удовлетворява законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, отражение на свободната воля на автономни субекти.Постигнатите договорености, според същия не са в противоречие на добрите нрави.С оглед въведените с изменение на ЗПК, обн.

ДВ бр.35 от 22.04.2014г. , в сила от 23.07.2014г., с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПКограничение за максималния размер на годишния процент на разходите , не по – висок от 5 пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, счита, че извън правомощията на съда е да поставя ограничение за размера на възнаградителната лихва,за размери по – ниски,от така посочените, тъй като по този начин би бил ограничен и размера на годишния процент на разходите, каквото правомощия не може да се изведе от законовите разпоредби в тази връзка и сочи съдебна практика.Отбелязва, че с изменението на посочената законова норма на практика е изоставено възприетото в по- старата практика на ВКС разбиране, че възнаградителната лихва не може да надхвърля трикратния размер на законната лихва.Жалбоподателят счита, че няма задължение за посочване на методиката за формиране на годишния процент на разходите, каквото изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. чл.11, ал.1 2 т.10 ЗПК.Спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК , ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерски съвет на Република България.В договора ясно е посочен процент на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите от длъжника суми.Счита, че постигнатите договорености са в съответствие с предвиденото, с императивни правни норми и поради това не може да се квалифицира, като противоречащо на добрите нрави.Уговорения размер на дължимата възнаградителна лихва, е в съответствие с принципите за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.Жалбоподателят твърди незаконосъобразност в дейността на решаващия първоинстанционен съд, който е направил прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница.Счита, че това води до противоречие с разпоредбата на чл.26 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части, не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната й част.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, в която се отхвърля подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжниците Р.Б.П. и В.Г.А., като вместо това бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за главница 754.18 лв и договорно възнаграждение ( възнаградителна лихва) за периода от 25.11.2022г. до 06.07.2023г. 405.97 лв, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок, от активнолегитимиран правен субект.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление образец съгласно чл. 410 ГПК , подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, за парично вземане за следните , дължими от Р.Б.П., ЕГН ********** и В.Г.А., ЕГН ********** суми,поле 9 от заявлението, парично вземане: 2955.71 лв дължима неплатена главница, 638.96 лв- договорено възнаграждение, начислено за периода от 25.11.2022г. до 06.07.2023г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 520.88 лв, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 416.62 лв, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лева, начислени на 12.03.2021г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по Договора за кредит , в размер на 500.00 лв, начислени на 24.10.2021г., 0 лева лихва забава 26.02.2021г. дата на изпадане на длъжника в забава до 06.07.2023г. , законна лихва в размер на 712.56 лв, дължима от 06.07.2023г. дата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024г. и от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Вземанията се основават на Договор за потребителски кредит №40002778178/18.01.2021г. , погасителен план и Общи условия към същия.Съгласно посочения Договор за кредит, в параметри, : сума на кредита:5000.00 лв, срок на кредита - 36 месеца, размер на вноска по кредита 243.48 лв, ГПР 48.98%, ГЛП 41.00%, лихвен процент на ден:0.11%, дължима сума по кредита 8765.02 лв.Общо задължение по кредита по закупена допълнителна услуга 11 015.02 лв, общ размер на вноска 305.98 лв, дата на погасяване 25 ден от месеца.Представен е и погасителен план.Сумите се претендиран в условията на обявена предсрочна изискуемост на кредита.

3

С обжалваното разпореждане, заявлението е отхвърлено, в частта му относно претендираната главница за сумата от 2 201.53 лв до пълния предявен размер 2 955.71 лв, главница по Договор за потребителски кредит с №40002778178 от 18.01.2021г., за разликата от 232.99 лв до пълния предявен размер от 638.96 лв – договорна ( възнаградителна) лихва за периода от 25.11.2022г. до 06.07.2023г., изцяло за сумата 520.88 лв- възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ , изцяло за сумата 416.62 лв- възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, изцяло за сумата 500.00 лв- такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислена на 24.10.2021г. , за разликата над сумата 355.28 лв до пълния предявен размер от 712.56 лв- законна лихва за забава за периода от 06.07.2023г. до 29.07.2024., както и в частта за претендираните разноски, а именно – за разликата на сумата от 47.43 лв – за държавна такса и над 24.28 лв – юрисконсултско възнаграждение.

Решението си съдът основава на следните обстоятелства – представения Договор кредит, в частта, за заплащане възнаграждение за допълнителни услуги „Флекси „ и „Фаст“ за суми съответно 1250.00 лв и 1000.00 лв, е в противоречие с предвиденото в чл.10, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, посочените клаузи са нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК.Клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ касае евентуални бъдещи отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството на търговско дружество цели да извлече печалба.Тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и въвежда потребителя в заблуждение, че „едностранно“ може да измени условията на погасителен план, тъй като съгласно т.15.2 от Общи условия, промяна е възможна единствено и след подписване на анекс между страните, след доказване чрез представяне на „съответните документи“ т.15.2.1.1 от ОУ, че отговаря на съответните специфични изисквания, изчерпателно посочени в чл.15.2.1 и чл.15.2.2 и чл.15.2.3 от ОУ.Размерът на дължимото възнаграждение за тези услуги 2250.00 лв, възлиза на 50% от размера на главницата, предоставена по кредита и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение ( печалба) за предоставения на кредитора заем.Тези уговорки са в противоречие с добрите нрави.Сумата, предвидена, като възнаграждение за възможността длъжникът да ползва т.нар допълнителни услуги, не е включена в ГПР, определен в размер на 48.98 %близък до максимално предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, а включването й би довело до определяне на ГПР надвишаващ многократно предвидения в закона, което води до заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.Така тази клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна на основание чл.21, ал.1 от същия закон.Що се отнася до претендираната сума за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“ в размер на 500.00 лв, съдът е приел, че това плащане по същество представлява неустойка и не е допустимо, с оглед разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя, кредиторът има право на само на лихва върху неплатената в срок сума, за времето на забавата.В изпълнение на предвидените в Директива 93/13 указания, елиминирайки прилагането на неравноправни клаузи и след прихващане на недължимо платени, уточнени 20 вноски по 305.98 лв, в това число включените суми за допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“, определя, като дължими главница за сума до 2201.53 лв и възнаградителна лихва за сума до 232.99 лв, отхвърляйки подаденото заявление, в частта му освен други и за сумите над 2201.53 лв до 2955.71 лв и за сумата над 232.99 лв до пълния предявен размер 638.96 лв.