Определение № 690 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. София, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500558 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 8269/22.01.2026 година от „Тимак бг“ ЕООД, ЕИК-207185074 против определение № 171 от 13.01.2026 година, постановено по т.д.№744/2024 г. по описа на Софийски градски съ д , Т О , VI-7-ми състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като неправилно и необосновано е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявения осъдителен иск срещу Главна Дирекция пожарна безопасност и защита на населението-МВР /ГДПБЗН-МВР/ за реално изпълнение на договора и получаване от тяхна страна на доставените 8000 броя устройства/детектори за откриване и сигнализиране за дим и въглероден монооксид, предмет на договор №198ЗОПД-21/03.08.2023 година. Съгласно чл.200, ал.1, предл.второ от ЗЗД купувачът е длъжен да получи вещта, предмет на продажбата, като това задължение е равнопоставено на задължението за плащане на цената и е основно задължение на купувача по договора за продажба. Неполучаването на стоката от купувача представлява нарушение на договорно задължение, което няма пречка да бъде предмет на осъдителен иск.

Задължението за получаване на стоката е негово задължение, което носи негативни последици, като напр.разходи за съхранение, риск от погиване или 1 повреда на стоката, както и невъзможност да се освободи от задълженията си по договора. Изпълнението на това задължение е от съществено значение за продавача, тъй като то освобождава продавача от риска и отговорността за стоката и му позволява да финансира търговската сделка, като получи цената по нея. Определението лишава ищеца от възможността да защити своите договорни права и интереси, което е в нарушение на принципите на справедлив процес. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Главна Дирекция пожарна безопасност и защита на населението-МВР /ГДПБЗН-МВР/ е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.№744/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Т О , VI-7-ми състав, с което е прекратено производството по делото е образувано по

Съдът, с определение от 09.12.2024 година е прекратил производството по делото като в мотивите е посочил, че в исковата молба не е описано правонарушение, за евентуалните вреди, от което да би му се дължало обезщетение, поради което няма правен интерес от предявения иск.

Съгласно разрешението, дадено с ТР 6/2017 година на ОСГТК на ВКС производството е пълно въззивно, а съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора,както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 41764/10.04.2024 г. на „ТИМАК БГ“ ЕООД, в която ищецът излага, че с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението2 МВР, са сключили договор № 198ЗОПД21/03.08.2023 г., на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с предмет „Доставка на устройства/детектори за откриване и сигнализиране за дим и въглероден монооксид в домашни помещения“. Ищецът се е задължил, в качеството си на продавач да достави и прехвърли на възложителя ГДПБЗН - МВР собствеността на 8 000,00 броя устройства/детектори за откриване и сигнализиране за дим и въглероден монооксид в домашни помещения, срещу насрещното задължение за заплащане на тяхната цена от 228 000.00 лева без ДДС или съответно 273 600.00 лева с включен ДДС.

На 07.11.2023 г. ищецът доставя уговореното количество устройства, за което е съставен Протокол за отговорно пазене с peг. № 1983р-19085 от 07.11.2023 година, подписан от двете страни . На 10.01.2024 г. ищецът е поканен с имейл от ответника да се яви в склада, за да получи обратно доставените устройства/детектори. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да изпълни реално задълженията си, като приеме доставените устройства/детектори, както и да заплати направените разноски по делото.

В отговора на исковата молба от 29.04.2024 година ответникът Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението-МВР оспорва предявения иск като твърди, че съгласно чл.9, ал.4 от договора след приемането на стоките за отговорно пазене с протокол се извършва проверка на съответствието на доставените стоки с техническото предложение на изпълнителя, включваща проверка по вид, количество, качество , компоненти и окомплектовка, тестване и други приложими действия, като ако се установи съответствие се подписва протокол за съответствие по ал.6 на същия член.

Окончателното приемане на изпълнението по договора се извършва с подписването на приемо-предавателния протокол по ал.8 от същия член, а плащането по договора се извършва след подписването на приемопредавателния протокол. На 23.11.2023 година, чрез Констативен протокол, подписан от представители на страните по договора, комисията е описала констатираните несъответствия по представените документи, като с протокола изпълнителя е уведомен, че към 23.11.2023 година не е изпълнил изискванията на чл.5, ал.4 от договора, като след това не е постъпило изпълнение, тъй като представените документи отново не изпълняват изискванията по договора, поради което е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с протокол 3 за неустойка. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск.

Видно от изложеното в исковата молба и от отговора на исковата молба е, че страните се намират в облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на движими вещи, като продавачът е поел задължението да достави 8 000,00 броя устройства/детектори за откриване и сигнализиране за дим и въглероден монооксид в домашни помещения, срещу насрещното задължение за заплащане на тяхната цена от 228 000.00 лева без ДДС или съответно 273 600.00 лева с включен ДДС. Безспорно е по съвпадащите волеизявления на двете страни, че доставката е извършена, като вещите, предмет на договора са оставени на отговорно пазене у купувача. Видно от отговора на исковата молба е, че ответникът оспорва изпълнението на задължението на продавача по договора, поради което оспорва и възникналото за него задължение да заплати цената, с твърдения, че по договор окончателното приемане на стоката се извършва след установяване на съответствие, като между страните е налице спор по този факт.

Страната твърди, че предявява осъдителен иск за изпълнение на задължение на ответника по договор за покупко-продажба.

Осъдителния иск е предоставен като средство за защита на страната, която твърди, че в нейна полза срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание, като с него се разрешава със сила на пресъдено нещо наличността на това неудовлетворено признание, както и се допуска принудително изпълнение на притезанието.

Тъй като се касае за договор за покупко-продажба отношенията между страните следва да се уредят от правилата за продажбата, при съобразяване особеностите на ЗОП. Касае се за двустранен, възмезден договор, при който продавачът е длъжен да предаде вещта, а купувачът да заплати цената и получи вещта. Тъй като са налице твърдения, че продавачът е изпълнил своето задължение, то осъдителният иск следва да защитава неудовлетвореното му притезание, което е задължението на купувача да плати цената. Иск с такъв петитум не е предявен.

Не може да се приеме, че страната разполага с осъдителен иск за защита на материалното право на продавача да се задължи купувача да приеме вещта, както и същото да подлежи на принудително изпълнение, тъй като 4 неизпълнението на това задължение влече след себе си правни последици, които могат да бъдат предмет на иск - право да му бъдат заплатени от купувача необходими разноски в резултата на тази забава (чл. 96, ал. 2, чл. 98 ЗЗД). Съответно продавачът има интерес да защити правото си да му се заплатят направените разноски чрез предявяване на осъдителен иск срещу купувача за заплащането им, както и да се позове на настъпила кредиторова забава.

От изложеното в исковата молба е видно, че предмет на иска не е фактическото получаване на стоката, а се претендира от съда, чрез осъждане да се замести волеизявлението на купувача по договора, че стоката се приема като предадена, в изпълнение на договора и, че е налице точно изпълнение.

Това изявление на купувача не може да бъде замествано от решение на съда, нито може да бъде предмет на принудително изпълнение. По съществото си, това е предявяване на установителен иск, че изпълнението по договора е точно и в съответствие с клаузите на договора, който е недопустим, когато страната, при липса на доброволно изпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената има интерес да защити правото си да получи цената чрез предявяване на осъдителен иск срещу купувача за нейното заплащане.

Липсата на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното възникване и упражняване на правото на иск води до недопустимост на производството, което следва да бъде прекратено.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което, с оглед изхода на спора следва да бъде присъдено такова в размер на 230.08 евро.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 171 от 13.01.2026 година , постановено по гр.д.№744/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7-ми състав, с което е прекратено производството по делото.

5

ОСЪЖДА „Тимак бг“ ЕООД, ЕИК-207185074, съдебен адрес: гр.София, ул."Хан Аспарух", 54, партер да заплати на Главна Дирекция пожарна безопасност и защита на населението-МВР /ГДПБЗН-МВР/, код по Булстат129010164, седалище и адрес:гр.София, ул."Пиротска", 171А сумата от 230.08 евро /двеста и тридесет евро и осем евроцента/. на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6