Решение № 1057 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100107550 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл. 432 от КЗ — за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗК

–

ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД да плати на ищеца П. З. М. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2022 г., причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Ищецът твърди, че на посочената дата 21.01.2022 г. претърпял ПТП, след като управляваният от него лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* СТ бил блъснат от лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, управляван от К. В. Д.. След процесното ПТП ищецът бил транспортиран в ЦСМП в гр. Дупница, където били направени рентгенови снимки, зашит бил палеца на дясната ръка и бил поставен гипс. Ищецът бил временно неработоспособен за 14 дни за периода от 24.01.2022 г. до 06.02.2022 г., продължен за нов период от 10 дни от 07.02.2022 г. до 16.02.2022 г. Поради нестихващи болки и нужда от допълнителни манипулации, на 16.02.2022 г. бил насочен за домашно лечение за период от още 20 дни – до 08.03.2022 г. Твърди, че дълго време след инцидента изпитвал силни болки от получената травма, имал затруднения при хващането на предмети и дълготрайни болки при влошени метрологични условия и промяна в 1 климата. Твърди, че освен чисто физическа болка изпитва и негативни психологически емоции – депресия, липса на концентрация, невъзможност за адаптация и справяне с различни ситуации. Изпитвал страх при движение на открито, пътуване в автомобил. Иска обезщетение за претърпените негативни емоции в размер на 30 000 лева. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което свързва с движение с превишена скорост и с пътуване без поставен предпазен колан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 21.01.2022 г. около 11:50 часа в района на гр. Сапарева баня, област Кюстендил, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, управляван от К. В. Д., движейки се по път КНЛ 3190, на кръстовището с път II-62 нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството на движещия се по път II-62 в посока от град Дупница към град Самоков лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******* СТ, управляван от ищеца П. З. М., и предизвика ПТП с последния, при което същият пострадал.

По случая било образувано досъдебно производство. С влязло в сила Решение по АНД № 344/2023 г. на РС-Дупница, НО, Четвърти състав, К. В. Д. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „В“, във вр. с чл. 343, ал.

3, б. „А“, вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – за това, че на 21.01.2022 г. около 11:50 часа в района на град Сапарева баня, област Кюстендил, на кръстовището на път II-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от град Сапарева баня за град Дупница, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* по път КНЛ 3190, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, като по непредпазливост, причинил телесна повреда на П.

З. Мержданов, изразяваща се в луксация на метакарпофалангиалната става на палеца на дяснята ръка, довела до затруднение на движението на горен десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

След инцидента ищецът постъпил в Центъра за спешна медицинска помощ гр. Дупница, а съгласно съдебномедицинско удостоверение от 24.01.2022 г. при него били налице луксация на метакарпофалангиалната става на палеца на дясната 2 ръка, разкъсно-контузна рана на палеца на дясната ръка и кръвонасядане в областта на лявата ключица. По делото са представени болнични листове, видно от които пострадалият е бил нетрудоспособен за общ период от 44 дни след инцидента.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по делото се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания – травматична луксация на мекарпо-фалангеалната става на палеца на дясната ръка, разкъсно-контузна рана в основата на палеца на дясната ръка с размери 4/0,50 см и контузия с хематом в областта на лявата ключица. Вещото лице пояснява, че при първото увреждане става дума за изкълчване на ставните повърхности една спрямо друга с разкъсване на ставната капсула и част от лигаментарния апарат, нарушена функция, наличие на деформация и силна болка, а от медико биологична гледна точка се касае за трайно нарушена функция на дясната ръка за период, по-голям от 30 дни. Разкъсно-контузната рана в основата на палеца се характеризира като временно разстройство на здравето, довело до болки и страдания, а контузията с хематом в областта на лявата ключица – временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Вещото лице приема, че описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че проведеното лечение включва хирургична обработка на раната, дренаж, кожен шев, наместване на луксираната става и поставяне на гипсова имобилизация за период от 21-25 дни, при което се наблюдавала нарушена функция на десния горен крайник, като найзасегната била опозицията на палеца и участието му в захвата на ръката. В острия период болките са били много силни във връзка с нарушената цялост на кожата и на подкожните тъкани, изкълчената става и развиващия се посттравматичен оток.

Възникналата деформация с пружиниращо съпротивление при опит за активни движения са довели до изразен болков синдром. В периода на рехабилитация болките са били силни и неприятни за възстановяване на активната функция на палеца и на мускулната маса. Вещото лице смята, че активните движения и мускулната сила ще се възстановят в пълен обем, като няма данни за възникнали усложнения в хода на лечението. Въз основа на наличните данни вещото лице приема, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Вещото лице посочва, че при този тип травматично увреждане на палеца функцията му се възстановява напълно за период от 60-75 дни.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), от която се установява механизма на настъпване на процесното ПТП. Установява се освен това, че основната причина за настъпване на 3 произшествието е в действията на водача Д., който при покрита със сняг пътна настилка и приближаване на път с предимство не предприел своевременно спиране по-рано от обичайното и не намалил достатъчно скоростта си преди да достигне стоп линията си, с което поставил себе си и другия водач в невъзможност от предотвратяване на произшествието. Ищецът не е имал техническа възможност да предотврати удара, а съпътстваща причина е непочистения, а вероятно и неопесъчен път КНЛ 3190. При съобразяване със зимните пътни условия и предприемане на своевременни действия за намаляване на скоростта си, водачът на лек автомобил „Ауди А6“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

От показанията на свидетеля К. Д. – участник в процесното ПТП,се установяват факти, свързани с време, място и начин на настъпване на произшествието и доколкото същите не са опровергани от останалите, събрани по делото доказателства, съдът ги възприема изцяло.

От показанията на свидетелката С.В., които, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът не намира основание да не цени, се установява, че при инцидента пръстът на ищеца бил обърнат на другата страна, той треперел целия, бил разстроен. Претърпял операция и бил шиниран, като носел гипс месец и половина след инцидента, изпитвал болки и страдания. Случилото се му се отразило и психически – не можел да спи, будел се, вечер бил постоянно притеснен, мислил непрекъснато за случката, бил нестабилен и стресиран. Твърди, че в момента ищецът бил добре, като нямал болки.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са:

1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното 4 събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлото в сила Решение по АНД № 344/2023 г. на РС-Дупница, НО, Четвърти състав, се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, предвид наличието на влязло в сила решение на наказателен съд, съдът отхвърля като неоснователни.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени / задължителна за съда сила на влязлото в сила решение, съгласно чл. 300 от ГПК / причинено на 21.01.2022 г. от К. В. Д. - водач на застрахованото при ответника МПС лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с per. № *******, пътно-транспортно произшествие, при което същият, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост по непочистен от сняг и частично заледен асфалтов пътен участък и по път без предимство, като не могъл да спре на пътен знак Б2 – „Стоп“, поради което отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******* СТ, управляван от ищеца П. З. М., при което настъпва удар между двата автомобила, с което виновно причинил на ищеца, управлявал последния автомобил, телесни увреждания.

Безспорно е установено по делото и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с per. № *******, с който виновно е реализирано пътно-транспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и 5 причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на вещите лица и влязлото в сила решение по чл. 300 от ГПК/.

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.