Решение № 572 от 03.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20261210100121 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото гр.д. № 121/2026г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба на Д. И. К., ЕГН **********, гр.Б, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Лозарска“ 12, представлявано от В. Ми.в Ин. - Управител.

В исковата молба се твърди, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател, и „Креди Йес“ ООД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем № 891768, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави заемни средства в размер на 700,00 лв. на кредотополучателя, който се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница, при уговорен месечен лихвен процент по заема от 3,330% и годишен процент на разходите от 48.262%. Твърди се, че договорът е изцяло погасен. Твърди се, че Договорът за паричен заем № 891768 е сключен, за да рефинансира друг сключен между страните договор - Договор за паричен заем № 671098, а Договор № 671098 от 18.09.2023г. също е погасен чрез рефинансиране, но чрез отпускане на трети договор за паричен заем между страните - Договор за паричен заем № 566295 от 19.01.2024г., с главница от 1500,00 лв. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като посоченият в същия ГПР не съответства на реалния такъв. Сочи се, че съгласно договора се дължи неустойка, посочена в чл.8 в случай на непредставяне в тридневен срок от подписване на съглашението на поръчител или банкова гаранция. Освен неустойката, съгласно чл.15 от ОУ към договора за кредит, кредитополучателят имал право да сключил застраховка „живот“. Твърди се, че уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ са разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР и поради невключването на тези възнаграждения в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално приложимият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Навежда се, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.20 от ЗПК. Клаузата за договорна лихва е оспорена като нищожна, тъй като 1 надвишавала трикратния размер на законната лихва, противоречала на добрите нрави, като посоченият размер от 3.330% не отговарял на действителния, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Клаузата за неустойка по чл.8 е оспорена като нищожна, като излизала извън присъщите й функции и със същата се целяла свръхпечалба за кредитодателя; същата имала неравноправен характер и заобикаляла императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК. Поради нищожността на договора за кредит, се навежда, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредит, поради което платените от него суми по договора над главницата - за възнаградителна лихва, неустойка, застраховка, такси, били платени без основание и подлежали на връщане от ответника. С оглед на изложеното, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 891768, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

На основание чл.131 от ГПК на ответника „Креди Йес“ ООД е изпратено копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са надлежно връчени чрез ССЕВ на 09.03.2026г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл на 09.04.2026г., ответникът е подал в съда писмен отговор на исковата молба.

Не се оспорва, че на 02.05.2023г. между страните Д. И. К., в качеството на заемател, и „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 891768, с посочени в чл.3 параметри на същия. Твърди се, че съгласно чл.8 от договора, в случай, че заемателят не предостави договореното по чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи условия по договора, с които заемателят се бил запознал и съгласил. Твърди се, че договорът е валидно сключен, като заемателят се е запознал изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, като бил получил заемната сума от заемодателя. По отношение на ГПР се твърди, че същият е изцяло в императивно установения размер. Твърди се, че клаузата на чл.8 е индивидуално уговорена. Изложени са съображения, че при изчисляване на ГПР не следва да се сключва неустойката, както и че същата съответства на присъщите й функции. Твърди се, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок, но кредитополучателят не се отказал, а продължил да ползва сумата по кредита.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2026г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, като същият е изменен в посока неговото увеличаване от 50,00 лева, еврова равностойност 25,56 евро на сумата от 616,74 лв., еврова равностойст равняващи се на 315,33 евро.

В съдебно заседание ищецът, редовно призована не се явява, не се явява и упълномощения процесуален представител-адвокат М., който в писмено становище поддържа предявения изменен иск, по същество изразява становище за основателност на искова. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител. В депозирана молба пледира за отхвърляне на предявените искове, като поддържа подадените отговори. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

2

На 02.08.2023г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и Д. И. К. като заемател е сключен Договор за паричен заем № 891768 към Искане № 891768 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем – 700,00 лв.; размер на погасителна вноска – 91,29лв.; вид на вноската - месечна; ГПР – 47,674%; брой вноски - 9; месечен лихвен процент - 3.330%; дата на първо плащане – 02.06.2023г.; дата на последно плащане – 02.02.2024т.; обща сума за плащане – 821,64 лв. Съгласно чл.4 с полагане на подписа си под договора кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума от 700,00 лв. По делото не е спорно, че кредитът е усвоен.

Съгласно чл.6 от Договора за паричен заем страните се споразумяват договора да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения - (1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; (2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; (3) Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; (4) Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. По силата на чл.8 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 618,36 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 618,36 лв. за непредставяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка възлиза на 160,00 лв.

По делото са представени Общи условия, а от страна на ищеца и платежни документи установяващи плащането по договора за кредит.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентно изготвена.

Съгласно заключението на вещото лице договор за паричен заем № 891768 от 02.05.2023 г. е за 700,00 лв., при девет месечни вноски от по 91,29 лв. (последна 91,32 лв.), месечен лихвен процент 3,330 % и посочен ГПР 47,674 %. Посоченият в договора ГПР включва главница и възнаградителна лихва и е аритметически потвърден от в.л. в размер на 47,72 %. Неустойката по чл. 8 в размер на 618,36 лв. е разсрочена в погасителния план от датата на сключване на договора, при обща месечна вноска 160,00 лв., и е реално начислявана и събирана с всяка платена вноска. Според вещото лице с включена неустойката по чл. 8 ГПР възлиза на 582,67 % по погасителния план и на 772,82 % по действително извършените плащания, при законоустановен максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК от 57,10 % към 02.05.2023 г.. Посочва се, че договорът е изцяло погасен на 18.09.2023 г. чрез пет вноски и предсрочно погасяване, като общо заплатената сума е 673,24 € (1 316,74 лв.), от които главница 700,01 лв., възнаградителна лихва 93,16 лв. и неустойка 523,57 лв. Платената сума над главницата е 616,73 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани 3 при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В договора за кредит е посочен ГПР от 47,674 % /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда, по начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР, според изчисленията на вещото лице възлиза на 582,67 % по погасителния план и на 772,82 % по действително извършените плащания, при законоустановен максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК от 57,10 % към 02.05.2023 г.