Определение № 570 от 06.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 06.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000439 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”” АД, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, чрез процесуален представител ю.к. Б. Д., срещу решение № 39/23.06.2025г. постановено по т.д. № 65/2024г. по описа на Окръжен съд-Търговище, както и частна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”” АД, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, чрез ю.к. Б. Д., срещу определение № 166/07.08.2025г. постановено по т.д. № 65/2024г. по описа на ОС-Търговище, с което съдът е оставил без уважение молбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”” АД за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК.

С обжалваното решение съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД да заплати на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на С.Р.Й., в резултат на ПТП от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2024г. до окончателно й изплащане, както следва: 1) на М. С. Г. сумата от 200 000 лв., като е отхвърлил претенцията за разликата над 200 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв., като неоснователен; 2) на Р. М. С., действащ лично и със съгласието на М. С.

Г., сумата от 250 000 лв. и на А. М. С., действащ лично и със съгласието на М.

С. Г., сумата от 250 000 лв., като са били разпределени разноските между страните.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ” АД за

1 изменение на постановеното по т.д. № 65/2024г. на ТОС решение в частта за разноските, в частта с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. възнаграждение за оказаната на М. С. Г., Р. М. С. и А. М. С. правна помощ, в размер на 50 340 лв. с включено ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като неоснователна.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащи на обжалване съдебен акт по същество на спора. Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Налице е правен интерес у жалбоподателя - ответник в първоинстанционното производство, от упражняване правото на жалба срещу неизгодна за него осъдителна част от решението. Ето защо въззивната жалба е процесуално допустима, в т.ч. е депозирана от процесуален представител с надлежно учреден мандат.

Идентичен извод за процесуална допустимост въззивният съд прави и по отношение на частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Въззивната и частната въззивна жалба отговарят на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същите са надлежно администрирани, като по въззивната жалба насрещната страна е упражнила правото си на отговор и същият е депозиран в законоустановения срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на законовите изисквания. Таксите за въззивно обжалване са авансово внесени.

Доклад по въззивната жалба:

Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

“АРМЕЕЦ”” АД обжалва решението в частта, с която съдът е уважил предявените от М. С. Г., с ЕГН **********, Р. М. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на М. С. Г., и от А. М. С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на М. С. Г., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ”” АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците следните суми: на М. С. Г. - сумата от 200 000 лева, на Р.

М. С. – сумата от 250 000 лв. и на А. М. С. – сумата от 250 000 лв., всички представляващи обезщетение за неимуществени вреди - причинени от смъртта на С.Р.Й., при ПТП на 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2024 година до окончателно изплащане на задължението и са били разпределени разноските между страните. Намира решението в съответната му част за недопустимо, респ. за неправилно и необосновано, като постановено при допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

На първо място се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, обосновавайки тезата с преюдициалния характер на разследване, водено срещу участник в процесното вредоносно ПТП, което е в досъдебна фаза – ДП № 218/2024 г. по описа на РПУ-Омуртаг, по което е образувана прок.преп. № 853/2024г. по описа на ОП-Търговище. Развити са подробни 2 съображения и цитирана относима съдебна практика за необходимостта от спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

На второ място, касателно оплакванията за неправилност на обжалваното решение, въззивникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, в частност въпроса относно вината на водача на л.а. с рег. № СВ 2901 ХТ Д.А., в т.ч. факта , че тя е управлявала процесния л.а., с изложени съображения относно доказателствената тежест на протокола за оглед и констативния протокол за ПТП. Твърди липса на причинната връзка между процесното ПТП от 11.07.2024г. и настъпилата на 18.07.2024г. смърт на С.Й..

На следващо място оспорва решението и в частта, с която съдът е приел за неоснователното поддържаното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване.

Излага съображения за липсата на активна процесуална легитимация на ищците за претендиране на обезвреда. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД и чл. 172 ГПК.

В заключение, отчитайки неприключилото разследване (респ. наказателно производство) относно процесното ПТП, счита за неоснователно отхвърлянето на възражението на застрахователното дружество за осъществено случайно събитие, без да се излагат допълнителни аргументи в тази насока. Претендира обезсилване, респ. отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност моли съда да намали присъдената обезвреда с приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна М. С. Г., Р. М. С. и А. М. С., действащи със съгласието на М. С.

Г., чрез адв. Д. (с посочен съдебен имейл адрес: [email protected]) с който се излагат съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Счита за неизпълнена хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се съображения за неоснователност на всяко едно от възраженията на въззивника. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна, като потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Доклад по частната жалба:

С частната жалба ЗАД Армеец АД навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение по чл. 248 ГПК. На първо място излага оплаквания за ниската степен на фактическа и правна сложност по делото, както и че разглеждането му е приключило в 1 съдебно заседание, без явяването на адвокат (не конкретизира на коя страна). Като е определил размера на възнаграждението за адвокат на ищцовата страна съобразно нормите на НМРАВ (НВРА) съдът не е съобразил задължителната практика обективирана в решение на СЕС по дело С-438/22, т. 3. Счита за справедливо намаляването 3 на разноските за адвокат до размера от 1 000 лв., при средна часова ставка от 50 лв./час. В заключение твърди, че съдът не е приложил коректният материален закон, като в случая приложение следва да намери ЗПП, който за разлика от ЗАдв. препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и адвокатското възнаграждение не следва да надхвърля фиксираните в тази наредба размери. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали определеното възнаграждение за адвокат на ищцовата страна до размера уреден в Наредбата за заплащането на правната помощ, което би било в съответствие и с принципа заложен в чл.9 ГПК за равенство на страните.

В законоустановения срок насрещната ищцова страна не е депозирала писмен отговор по частната жалба.

Решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковата претенция по отношение на М. Г. за разликата над присъдените 200 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв., като необжалвано е влязло в закона сила.

Обжалваното решението е било постановено при участието на трето лице помагач - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК

121130788, със седалище гр. София, конституирано на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК

121076907.

Страните не правят искания по доказателствата.

По подготвителните действия:

В хода на настоящото производство въззивникът навежда данни за наличие на висящо ДП № 218/2024 год. по описа на РУ - Омуртаг, по което е привлечена като обвиняем Д.П.А. за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 - во вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.07.2024 год., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел ГЛЕ 350 Д с рег. № СВ 2901 ХТ по непредпазливост причинила смърт и телесни повреди на повече от едно лице, сред които и С.Р.Й..

Наличието на образувано ДП за разследване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 - во вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, по което е привлечена като обвиняем Д.П.А. е служебно известно на съда. По описа на ВАпС за 2025г. са образувани други три въззивни производства (в.т.д.

№196/2025г. на ВАпС с докладчик председателя на настоящия I I с-в на т.о., в.т.д. № 245/2025г. на ВАпС, I с-в на т.о., както и в.т.д. № 264/2025г. на ВАпС, III с-в на т.о.), по които съдът служебно е изискал справка от Окръжна прокуратура – Търговище относно хода на разследването за транспортно престъпление по по-горепосоченото ДП № 218/2024г. по описа на РУ Омуртаг.

Съгласно последно-постъпилата информация от ОП-Търговище (писмо с вх.№ 4561/18.06.2025г. по в.т.д.№ 254/2025г. по описа на ВАпС) ДП № 218/2024г. на РУ-Омуртаг при ОД на МВР -Търговище е образувано на 11.07.2024г. по реда на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, б.б 4 вр.чл.342 НК, а привлечено като обвиняемо лице е Д.П.А., на която е взета мярка „гаранция“. Наказателното производство по ДП 218/24г. не е приключило като срокът за разследване е продължен на основание чл.234, ал.3 НПК до 14.07.2025г. Към писмото е приложено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.03.2025г., от което е видно привличането на деликвента Д.А. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.б вр.чл.342 НК, за деянието, което от фактическа страна съвпада със застрахователното събитие от 11.07.2024г. по риска „ГОА“, предмет на висящото производство по прекия иск на едни от увредените лица по см. на чл. 478, ал. 2 КЗ.

Налице е формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от деликвента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г.о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. /.

Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране.