Решение № 4 от 03.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Добрич, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева МИ.

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева МИ. Въззивно гражданско дело № 20233200500800 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е образувано по жалба на Т. М. Г. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу постановление /без дата/ за разноски по изпълнително дело №**** на СИС при ДРС, с което държавният съдебен изпълнител е присъдил като дължими от длъжника такси и разноски по делото общо в размер на 2 250 лева.

Според посоченото в жалбата, нямало основание в тежест на жалбоподателя – длъжник да бъдат начислени държавните такси и разноските за нереализирани изпълнителни способи и за изоставени от взискателите изпълнителни действия. Основание за начисляването им нямало и поради изтекла абсолютна погасителна давност за публичните вземания за държавни такси. Възразява се още и за неправилно определени по размер държавни такси, както и за начисляване на такива за изпълнителни действия, които изобщо не са били предприемани и извършвани.

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок, както и за нейната неоснователност.

След като се запозна с делото, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело №**** на СИС при ДРС е образувано на 1

10.01.2004г. и има за предмет събирането на вземанията, за които на 13.12.2003г. е издаден изпълнителен лист въз основа на решение по бр.д.

№85/2003г. на ДРС, с което Т. М. Г. е осъден да заплаща на децата си М., роден на **г. и С., роден на **г., чрез тяхната майка и законен представител Н. С. Г. месечна издръжка в размер на 50 лева за всяко дете, считано от 01.01.2003г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

След образуване на производството съдебният изпълнител е изискал и получил три справки за длъжника и неговото имуществено състояние /л.3, 4, 5/. В делото са налични и още справки за имущественото състояние на длъжника, но не се съдържат искания от съдебния изпълнител за тяхното извършване.

Изискани и приложени по делото са схема от АГКК на притежавания от длъжника недвижим имот в гр.Добрич, бул.“****“ №14 вх.Г ет.5 ап.13 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** и удостоверение за тежести върху този имот. Преводи на парични суми за такси за издаване на тези документи от съответните учреждения не са извършвани.

С постановление от 07.02.2013г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху посочения недвижим имот на длъжника и с изх.

№1302/07.02.2013г. отправил искане за вписването й. Превод на сума за такса за вписване на възбраната не е извършван. Наложен е и запор на притежавания от длъжника лек автомобил, подробно описан в съобщението, получено от длъжника на 25.03.2013г.

На 10.04.2013г. съдебният изпълнител извършил опис на възбранения недвижим имот и определил пазарната му оценка в размер на 29 000 лева. В периода от 30.04.2013г. до 30.05.2013г. е проведена публична продан на имота, която поради липсата на подадени наддавателни предложения с постановление от 31.05.2013г. съдебният изпълнител обявил за нестанала.

Вещото лице, изготвило назначената по изпълнителното дело счетоводна експертиза, е дало заключение, съгласно което към 30.04.2013г. задълженията на длъжника по изпълнителния лист възлизат общо на 18 866.02 лева /за двете деца, главници и лихви за забава/; след образуване на изпълнителното производство длъжникът погасил чрез плащане задължения в размер на общо 1 520 лева, с което непогасеният размер на задълженията е 2 възлизал към посочената дата на 17 366.02 лева. Съгласно приложения разходен касов ордер №**г. на вещото лице, изготвило експертизата, е платено възнаграждение в определения от съдебния изпълнител размер от 80 лева.

Обявената по искане на взискателите нова публична продан от 12.08.2013г. до 12.09.2013г. не е проведена до край. Изпълнителни действия върху запорирания лек автомобил на длъжника не са предприемани. С определение №388/30.05.2013г. по в.ч.гр.д.№435/2013г. на ДОС е постановено спиране на изпълнителното производство, като обезпечителна мярка на предявените от длъжника срещу взискателите искове по чл.439 от ГПК.

Допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението е отменено с определение №204/20.02.2015г. по в.ч.гр.д.№435/2013г. на ДОС.

С молба вх.№1967/16.04.2015г. взискателите посочили, че са постигнали споразумение с длъжника и поискали вдигане на наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки. С молба вх.№1690/22.05.2015г. и молба с вх.№1811/04.06.2015г. взискателите представили по изпълнителното дело постигнатото с длъжника споразумение и документ за извършените от него в тяхна полза плащания на парични суми за погасяване на вземанията по изпълнителния лист, съгласно постигнатото помежду им споразумение – в размер на 15 000 лева и в размер на 2 000 лева.

С постановление /без дата/ съдебният изпълнител се произнесъл за таксите и разноските по изпълнителното дело, начислени в тежест на длъжника, както конкретно са детайлизирани по основание и размер в постановлението и възлизащи общо в размер на 2 250 лева.

Съгласно разпореденото на 01.09.2015г. от съдебния изпълнител, постановлението за разноски е изпратено за връчване лично на длъжника /на 31.08.2015г. адвокатът му се отказал да го представлява/, на посочения от него адрес по делото и с указание за залепване на уведомление. Съобщението е върнато в цялост от призовкаря с отбелязване, че е посетил адреса на 03.09.2015г. и по данни на съседи длъжникът живее в друго населено място, а апартаментът е продаден. Приложено е и уведомление, в което призовкарят е отбелязал, че на 03.09.2015г. е залепил такова на входната врата на жилището и пуснал един екземляр в пощенската кутия. Длъжникът не се е явил в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на постановлението. По 3 разпореждане /без дата/ на съдебния изпълнител книжата са приложени в делото.

С молба вх.№893/10.02.2023г. длъжникът Т. М. Г. поискал производството по изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки. На 18.05.2023г. на длъжника, чрез сега упълномощен адвокат, е връчен препис от постановлението за разноските, а жалбата срещу него е депозирана на 22.05.2023г.

Жалбата е редовна и е насочена срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител, както е въведено с разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Жалбата е подадена в предвидения в чл.436 ал.1 от ГПК срок.

Извършеното на 03.09.2015г. съобщаване на постановлението за разноски не е произвело действие по отношение на длъжника, защото не е надлежно. Така, длъжникът не е бил намерен на адрес, който е посочен по делото не от взискателя, а от самия длъжник. Това изключва приложението на предвидения в разпоредбите на чл.47 от ГПК ред за връчване съобщения и книжа на длъжник, който отсъства от посочения от взискателя адрес. Когато, както в случая, длъжникът не е намерен на адреса, който сам е съобщил по делото, книжата се прилагат и считат за връчени само, ако длъжникът отсъства от този адрес повече от един месец и не е уведомил по делото за новия си адрес – чл.41 от ГПК. В настоящия спор призовкарят е посетил адреса само веднъж, което не може да обоснове извод, че длъжникът отсъства от този адрес повече от месец, включително и при съобразяване събраните от съседите сведения за продажба на апартамента. Удостоверяването, че длъжникът отсъства от адреса, който е посочил по делото, повече от месец се извършва с повече от едно посещения на призовкаря, което в случая не е осъществено и няма място за приложение на чл.41 ал.2 от ГПК.

Постановлението за разноските е надлежно връчено на длъжника, чрез адвоката му, на посочената по-горе дата 18.05.2023г., считано от когато срокът за обжалването му по чл.436 ал.1 от ГПК е спазен.

Спорът е за начислени в тежест на длъжника такси и разноски по изпълнително дело, имащо за предмет събиране на задължения за издръжка. В съответствие с чл.83 ал.1 т.2 и 3 от ГПК взискателите по изпълнително дело за издръжка не внасят авансово такси и разноски, разноските по 4 производството се плащат от бюджета на съдебния изпълнител /съда/, като в тежест на длъжника се възлагат дължимите такси за производството и платените от съдебния изпълнител разноски. Задълженията на длъжника за таксите и разноските по изпълнението са изискуеми и давността за погасяването им тече от датата на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за тяхното определяне. В случая постановлението за разноски не е влязло в сила и възражението на длъжника за погасяване по давност на начислените с него задължения за такси и разноски е неоснователно.

Начислените с постановлението и дължими от длъжника в посочения от съдебния изпълнител размер такси по ТДТКССГПК са, както следва: за образуване на изпълнителното дело по чл.30 – 20 лева, за налагане на запор върху лекия автомобил по чл.36 – 15 лева, за искане за вписване на възбрана по чл.37 – 15 лева.

Начислена с постановлението е такса по чл.32 от ТДТКССГПК в размер на 60 лева. Това е такса от по 5 лева за 12 броя справки за длъжника и неговото имуществено състояние. Както се установи по-горе, в делото са налични данни за извършени от съдебния изпълнител три броя справки, за които длъжникът дължи такси в размер на 15 лева общо, а разликата до 60 лева е неправилно начислена.

Неправилно в размер на 522 лева е начислена таксата по чл.47 от ТДТКССГПК. Тя се дължи за извършения на 10.04.2013г. опис на недвижимия имот в размер на 1.5% върху по-малката сума от цената на описания имот и от паричното вземане. При дадена от съдебния изпълнител оценка на описания имот в размер на 29 000 лева и непогасени задължения в размер на 17 366.02 лева /заключението на вещото лице/, за чието събиране изпълнението е насочено върху този имот, таксата по чл.47 следва да се определи в размер на 1.5% от 17 366.02 лева. Така тя възлиза на 260.49 лева, а за горницата над това до размера от 522 лева задължението е неправилно начислено.

Неправилно в размер на 1 488 лева е начислена и таксата по чл.53 от ТДТКССГПК. Тя се дължи върху събраната сума, която в случая е в размер на 18 520 лева /1 520 лева, 15 000 лева и 2000 лева/ и при прилагане на чл.53 ал.1 б.“г“ от ТДТКССГПК възлиза на 1331.20 лева.

5

С постановлението в тежест на длъжника са начислени задължения за такса от 15 лева за вписване на възбрана по чл.5 от ТДТСАВ, такса от 5 лева за удостоверение за тежести и такса от 30 лева за схема на недвижимия имот.

Това не са такси, дължими по ТДТКССГПК за изпълнителното дело, а такси, които други учреждения събират за извършени от тях действия и издадени документи по повод изпълнителното дело. Следователно за изпълнителното дело тези суми се явяват разноски. В съответствие с чл.83 ал.1 т.2 от ГПК сумите за тези разноски /за плащане на такси на други учреждения/ не са внесени от взискателите, но не са платени и от бюджета на съдебния изпълнител /съда/ по чл.83 ал.3 от ГПК. Няма основание тези суми за разноски, които не са сторени, да се възлагат в тежест на длъжника.

Правилно е начислена сумата от 80 лева, разноски за възнаграждение на вещото лице, платени от съдебния изпълнител.

От изложеното следва, че дължимите от длъжника по изпълнително дело №**** на СИС при ДРС възлизат общо на 1 736.69 лева. Следва да се подчертае, че /изключая таксата върху събраната сума/ всички останали такси и разноски са за действия на съдебния изпълнител, които са реално предприети и осъществени преди съдебно постановеното спиране на изпълнението и преди постигането на споразумение между двете насрещни страни. Доколкото така предприетите изпълнителни действия не са довели до събиране на вземанията, то причините са обективни и извън взискателите, което означава, че не се касае за такси и разноски за нереализирани или изоставени от взискателите изпълнителни способи, както неоснователно се възразява в жалбата на длъжника. Като краен резултат при образуваното и висящо изпълнително производство задълженията на длъжника по изпълнителния лист са погасени, при което той дължи и таксата върху събраната сума. За начислените с постановлението на съдебния изпълнител задължения за такси и разноски в размер на 1 736.69 лева жалбата на длъжника е неоснователна и следва да се отхвърли.