Присъда № 42 от 22.02.2022, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда№42 от 22.02.2022г. по НОХД № 2962/2021г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 21.07.2021г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който e възведено обвинение срещу подсъдимия: ИВ. К. М., роден на 23.03.1965 г. в гр. Варна, българин, български гражданин, разведен, работи, средно образование, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, затова, че на 22.03.2019 г., в гр. Варна, причинил на Н. П. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ябълковидна кост с разместване на фрагменти с порядък на 4,5-5 мм, което е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от около 1,5-2 месеца, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.

Съгласно разпоредбата на чл.247б от НПК по делото бе проведено разпоредително заседание, в хода на което съдът прецени, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата. В този смисъл не възприе виждането на защитата, понеже прецени, че всички наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения касаят способите за събиране и оценка на доказателствата, а внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като обвинението е ясно формулирано и с ясно очертан предмет на доказване.

В съдебното производство, преди даване ход на разпоредително заседание, повереникът на пострадалата Н. П. Н. направи искане същата да бъде конституирана като частен обвинител срещу подсъдимия и гр. ищец по делото, като предяви гр. иск за сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на извършеното от подсъдимия М. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 от НК.

В хода на разпоредителното заседание, съдът конституира пострадалата Н. П. Н. като частен обвинител в процеса, която в процеса се представляваше от повереник.

Срещу подсъдимия И.М. в настоящото производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата Н. П. Н. за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.чл. 129, ал. 1 вр.ал. 2 от НК.

Производството по делото протече по общия процесуален ред, като съобразно вмененото му задължение по закон, с оглед дирене на обективната истина съдът събра множество гласни, писмени и веществени доказателства, назначи и съдът изслуша и комплексна съдебномедицинска експертиза.

Участващият в производството представител на ВРП, в пренията си по съществото на делото, счита че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно категорични доказателства, че подс. М. е извършил престъплението, в което е обвинен. Акцентира, 1 че както полицейските служители, които са дали показания в качеството на свидетели, така и свидетелят Н.Х. сочат факти, доказващи че на пострадалата действително е била причинена телесната повреда посочена в обв. акт. Счита и че от събраните по делото доказателства се е доказало и авторството на деянието, а именно че телесната повреда на Н.Н. е била причинена именно от подс. М.. Излага становище, че са доказани и хулиганските подбуди у подсъдимия за извършване на деянието, като сочи, че изводът за тях се извежда от обективните действия описани от свидетелите -затръшва грубо и демонстративно вратата на тоалетната, използва обидни думи и фрази на висок тон спрямо Н., препречва й пътя, доближава се до нея на неприлично близко разстояние, наплюва я в лицето и след това я удря. Счита, че предвид характеристичните данни и данните за предходна съдимост на подсъдимия следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ в минималния законов размер, чието изтърпяване на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Представителят на ВРП счита, че гр. иск е доказан както по основание, така и по размер предвид интензитета и продължителността на претърпените от пострадалата неимуществени вреди и моли, същият да бъде уважен изцяло. Пледира разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства да останат по кориците на делото.

Повереникът на гр.ищец и частен обвинител се присъединява изцяло към становището на прокуратурата. Счита, че по един несъмнен начин от свидетелските показания и от приложените по делото експертизи се доказва, че действително подс. е осъществил престъплението, за което е обвинен. Поради това моли същият да бъде признат за виновен, а гр. иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, като доказан по основание и по размер.

Сочи, че с действията си подс. М. е причинил силни болки и страдания на доверителката му, които са продължили доста дълго време. Акцентира върху психичното състояние на пострадалата, за което подсказвало поведението й в залата и сочело, че тя не се е възстановила напълно. Повереникът пледира за наказание към предвидения в закона среден размер, което обосновава с процесуалното поведение на подсъдимия, който нито признавал вината си, нито изразявал каквото и да било съжаление за престъплението, което се отличавало с висока обществена опасност.

Прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати на Н. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият И.М. взе лично участие в съдебното производство, като бе представляван и от своя защитник –адв.Р.Х.. Защитникът на подсъдимия, в пренията си по съществото на делото счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват вината на М. за извършено престъпление. Излага тезата, че фактическата обстановка описана в обв. акт е такава единствено и само въз основа на показанията и обясненията на свид. Н. още в хода на досъдебното производство. Счита, че самото разследване не било проведено всестранно, обективно и пълно така, както изисква закона. Противопоставя се на квалифициращия елемент, сочещ хулигански подбуди, като твърди, че обвинението неправилно е приело, че липсва личен мотив, който да е свързан конкретно с личността на пострадалата. От обстоятелствената част на обв. акт и от това, което било доказано на съдебното следствие станало ясно, че между И.М. и Н.Н. е възникнал скандал, скарване по съвсем конкретен повод. В този смисъл не била налице квалификацията, сочеща хулигански подбуди. Било установено, че на 22.03.2019г. свид. Н. е получила лека телесна повреда предвид представената от нея медицинска документация още на ДП. Впоследствие, 38 дни след инкриминираната 2 дата Н. представила медицинска документация, от която било видно, че същата е получила средна телесна повреда. Датата на получаване не била ясна. Това не било установено по безспорен и несъмнен начин. Нямало данни средната телесна повреда да е получена на посочена в обв. акт дата. Счита, че е налице безспорно съмнение кога е получено счупването на лява зигоматична кост на свид. Н.. Категорично не било установено и очевидно не можело да се установи.

По отношение на гр. иск, счита че същият е недоказан по основание и размер.

Безспорно било, че свид. Н. получила средна телесна повреда, че е изпитвала болки, но това не означавало, че следвало да й се заплаща за нещо, което не било извършено от подсъдимия. Нямало данни на 22.03.2019г. да е получила средната телесна повреда. В този смисъл, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде прието, че И.М. е невиновен и да бъде оправдан напълно.

Подсъдимият М. дава обяснения във връзка с предявеното обвинение. В последната си дума твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подс. ИВ. К. М. е роден на 23.03.1965 г. в гр. Варна. Живее в същия град и е български гражданин. Има завършено средно образование и е разведен. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Притежава ЕГН **********.

Към 2019г. гражданският ищец и частен обвинител Н. П. Н. била управител на „Ротом“ ЕООД - гр. Варна. Дружеството било с предмет на дейност ресторантьорство.

То стопанисвало кафене „Аида", находящо се в гр.Варна, на ъгъла на ул.“Дрин“ и ул.“ „Христо Самсаров“, с административен адрес гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 49.

Входът на заведението бил откъм ул. „Дрин“, а работното му време от 07:00ч. до 22:00ч. През летния сезон пред заведението св.Н. поставяла пет маси, а в по-хладните месеци - две или три маси, или само подпирачка със столчета. Входната врата на заведението се отваряла навън. Кафенето било изградено на две нива. След входната врата, вляво се намирало помещение с няколко маси, а срещу входната врата се намирал барплота, зад който работела св.Н.. Вдясно имало второ ниво, с няколко маси, от което ниво се виждало част от първото ниво, като нямало видимост към входната врата на заведението.

На 22.03.2019 г. св.Н. работела сама в кафенето. Около 15.00 ч. на същата дата в кафенето пристигнала св. К.Т.П. /починала на 03.12.2019 г./. Към 2019г. св.П. била с увредено здрава. Тя страдала от захарен диабет, като в резултат на заболяването била с нарушено зрение - не виждала с лявото око, а с дясното виждала само около 20 %.

Освен това стъпалото на левия й крак било ампутирано и тя с предвижвала с патерици.

Св. Н. и св. П. се познавали, тъй като П. стопанисвала магазин за конфекция, находящ се на около 20 м. от кафене „Аида“ и често посещавала заведението. През годините двете имали конфликти, но въпреки нова св.Н. я уважавала, тъй като била нейна редовна клиентка.

В момента на идването на св.К.П. в кафенето, на второто ниво, от лявата страна на бара, зад който работела св.Н., на маса близо до прозореца, били седнали св. Н. Г. ХР. и 3 негова позната, с неустановена в хода на делото самоличност.

Първоначално св. П. седнала на маса извън заведението, но малко след нейното идване покрай кафенето минал подс. ИВ. К. М.. Подс. М. и св. П. се познавали отдавна и били в приятелски отношения, поради което и в този ден решили да се видят. Св.

К.П. предложила двамата да пият кафе в заведението. Подс. М. се съгласил, но поискал да седнат вътре и св.П. приела. Двамата седнали на маса, която се намирала от дясната страна на бара, зад който работела св.Н.Н., която се падала втора маса вляво от входната врата.

Св. Н. познавала обвиняемия по физиономия, тъй като той и друг път бил посещавал нейното кафене заедно със св. К.П. и св.Н. била с впечатление, че двамата са в близки отношения.

След влизането им в заведението, св.К.П. си поръчала газирана вода, а подс. М. - чай с мед. Св. Н. им сервирала поръчките, след което се оттеглила зад бара. При отварянето на пакетчето с меда подс. М. изцапал ръцете си и поискал от св. Н. салфетка, за да се почисти. Св.Н. обаче забелязала, че салфетките, които държала на бара са свършили и предложила на подсъдимия да влезе в тоалетната, където имало течаща вода, сапун и домакинска хартия, за да се измие и подсуши. Подсъдимият отишъл до вратата на тоалетната, отворил я, след което неочаквано и без видима причина блъснал вратата и я затворил. След което се обърнал към св.Н.Н. и започнал да й крещи, и да я обижда с думите: “мърша”, „сега ще видиш какво ще ти се случи“, “ей боклук ще видиш какво те чака”, “отиваш си оттук”. Св. Н. се опитала да успокои подсъдимия, като му казала, че тя ще извади салфетки от тоалетната, но той продължил да й крещи.

Поведението на подс. И.М. и изречените от него думи станали достояние както на св.

Н.Х. и неговата позната, които се почувствали неудобно от ставащото в тяхно присъствие, така и на св.К.П., която се притеснила и поискала от св.Н. сметката, за да си тръгнат по-бързо.

Св.Н. взела парите от св.П., минала зад бара, приготвила рестото и се върнала отново до масата на св.П.. В това време подс.М. стоял прав пред бара, като продължавал да вика и обижда Н.. След като върнала рестото на св.П. Н. се обърнала и пред нея застанал подс.М., който и препречил пътя и я наплюл в лицето. Св.Н. се стъписала и го попитала какво прави, а подс. я ритнал с крак, с цялото си стъпало последователно по бедра на двата крака. Веднага след това подс. М. ударил св. Н. със свит юмрук на дясната си ръка в областта на лявото слепоочие. След като ударил св.Н. подсъдимият и св.П. напуснали заведението.