Решение № 5933 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5933 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100509343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 02.05.2023г. по гр. дело № 24631/2022г. на СРС, ГО, 38 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 179, 28 лева, представляваща обезщетение за претърпени на 06.09.2020г. имуществени вреди от собственика на лек автомобил “Хюндай”, модел “i40”, с рег. № СВ **** ВМ, в резултат от попадане в необозначена и необезопасена дупка при движението по републикански път, в чийто права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.З.“ ЕАД АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че страната е била лишена от възможност да участва в 1 делото вследствие на нарушаване на правилата за призоваване, поради което не е упражнила предоставените й права във връзка с ангажиране на доказателства, установяващи основателността на предявения иск. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена в цялост.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е регресен иск за вземане, платено като застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, при заявени фактически твърдения, че застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице против възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът констатира, че препис от исковата молба е бил връчен на ответника – държавно учреждение, на 20.05.2022г. чрез ССЕВ, като връчването, осъществено по реда на чл. 52, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 2 от ГПК, не е оспорено. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. По делото е постъпил на 01.11.2022г. писмен отговор с релевирано възражение за неподсъдност по чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 от ГПК, което правилно не е разгледано от първоинстанционния съд поради настъпила преклузия /доколкото възражението за неподсъдност по чл. 108, ал.

2 от ГПК може да се направи от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба/.

2

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Безспорно е във въззивното производство /с оглед неподаването на писмен отговор от ответника в срока по чл. 131 от ГПК/, че на 30.07.2020 г. между ищеца "ДЗИ-О.З." ЕАД и „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е бил сключен договор за имуществено застраховане, клауза "Каско +", клауза "Пълно каско", който има за обект лек автомобил “Хюндай”, модел “i40”, с рег. № СВ **** ВМ и със срок на застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 23.08.2020 г. до 23.

59 ч. на 22.08.2021 г. /чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ/. Несъмнено е също така, че горепосоченият застрахователен договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети, причинени от ПТП – т. 2 "Покрити рискове" от Общите условия на ищеца, които са представени по делото и са действали към момента на сключване на застрахователния договор и представляват неразделна част от него – чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в това число механизма на настъпване на произшествието и кой е правният субект, който има задължение да поддържа пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, респ. дали ответникът носи отговорност за обезвреждането на настъпилите имуществени вреди.

Установяването на тези релевантни обстоятелства е предпоставено от преценка основателността на релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на ищеца. Въззивният съд приема, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила – ненадлежно връчване на призовка за проведеното на 14.11.2022г. съдебно заседание, 3 ищцовото дружество е било лишено от възможността да участва в първоинстанционното производство и да изпълни дадените от съда указания във връзка с допуснатите доказателствени искания. Призовката е била изпратена на електронен адрес, различен от посочения в исковата молба. По тези съображения във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.

Въззивният съд приема, че събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. А. – водач на увредения автомобил, които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от останалите данни по делото, установяват деликта и причинната връзка с вредите. Показанията на свидетеля, дори и при отчетената евентуална негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото той е водач на увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано и което установява, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в уведомлението за щета, представена пред застрахователното дружество. В този смисъл следва да се приеме, че на 06.09.2020г. свид. А. е управлявал процесния автомобил, като се е движел от гр. София до Земенския манастир.

В участъка от пътя между с. Калище до гр. Земен – конкретно непосредствено преди разклона за гр. Земен, застрахованият автомобил е попаднал в дупка, която не е била съответно обозначена и обезопасена, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ. От показанията на свидетеля се установява, че ПТП-то е станало в светлата част на денонощието, имало е видимост, но пътният участък бил покрит с множество дупки. В резултат на попадането на автомобила в дупка била увредена предна дясна гума и предна дясна лята джанта. Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетеля, приемайки, че те са достоверни и житейски логични, последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици. Показанията на разпитания свидетел установяват 4 механизма на ПТП, а изготвеното заключение на автотехническата експертиза доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен механизма на пътнотранспортното произшествие /процесният автомобил попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена/, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.

Определеното от ищеца за изплащане застрахователно обезщетение в общ размер на 1 164, 28 лева било изплатено в полза на автосервиза, в който е отремонтиран увредения автомобил.

Не се спори, че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение ищецът е направил разноски в размер на 15 лева.

По наведеното възражение от ответника относно пасивната материална легитимация по предявения иск:

Ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите доказателствени искания и становища, вкл. възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет – като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения. Следва обаче да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и направен от ответната страна правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на иска /в този смисъл Решение № 358 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о., ГК/. Изразеното от ответника становище в подадения извън срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, че участъкът на който е настъпило процесното ПТП не е част от републиканската пътна мрежа, съставлява правен довод, за въвеждането на който няма ограничения и решаващият съд е длъжен да го съобрази.

Настоящият съдебен състав приема, че доказателствата по делото сочат, че участъкът от пътя, на който е било реализирано произшествието – между село Калище и преди разклона за гр. Земен, представлява част от републикански път, трети клас /ІІІ-623/, по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 4 от ЗП, 5 съобразно списъка, приет с Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища /Oбн., ДВ, бр. 3 от 8.01.2019 г., в сила от 8.01.2018 г., изм., бр. 19 от 6.03.2020 г., в сила от 6.03.2020 г./, прието на основание чл. 3, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 и 4 от Закона за пътищата.

Пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.