Решение № 328 от 29.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Благоевград, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени срещу Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. № 1615/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт Община Якоруда, ЕИК 000025039, е осъдена да заплати на А. Н. К., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие изпратена по изп. д. № 395/2021 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. покана за доброволно изпълнение („ПДИ“), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен като неоснователен до пълния претендиран размер от 1500 лв.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като: на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК е осъдил Община Якоруда заплати на А. К. сумата от 91,20 лв., представляваща направени по делото разноски пред първоинстанционния съд за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск; А. К. е осъдена да заплати на Община Якоруда сумата от 680 лв., направени по делото разноски пред първоинстанционния съд за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

Въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е подадена от Община Якоруда, чрез адв. П. С.. В нея се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Жалбоподателят счита, че твърденията в исковата молба обосновават иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, които са били причинени на ищеца от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Община Якоруда, извършени при или по повод изпълнението на административна 1 дейност по принудително събиране на публични задължения. Намира, че на осн. чл. 1, ал. 2 вр. чл. 7 ЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 2012 г./, компетентен да се произнесе по иска е Административен съд Благоевград. Затова този жалбоподател счита, че обжалваното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон. Жалбоподателят намира, че в решението са налице вътрешни противоречия. Той счита, че не е налице деликт, осъществен от служители на Община Якоруда. Твърди, че след като ищцата е внесла парите по банков път по сметка на общината, тя не е уведомила ответника за извършеното действие. Счита, че за да е налице вина, ищцата е трябвало да представи съответен платежен документ. Твърди, че в предявените от ищцата молби не се посочва с кой документ тя счита, че е погасила своите задължения към ответника. Жалбоподателят сочи, че според съда това е станало с платежно нареждане от 22.12.2020 г., но в жалбата се навежда, че същото не е било приложено към исковата молба. Поддържа, че това платежно нареждане само е било посочено в исковата молба, като сумата е била преведена по разплащателна сметка на Община Якоруда, която не се е използвала за възстановяването на разноски по съдебни дела. Навежда доводи, че по делото не се доказва ищцата да е претърпява вреди вследствие от получената покана за доброволно изпълнение, както и че липсва причинно-следствена връзка между получаването на поканата, респ. действия на служители на общината и здравословното състояние на ищцата. Моли да се отмени обжалваното решение.

Препис от въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е връчен на насрещната страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.

Въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е подадена от А. Н. К., чрез адв.

К. И.. С нея решението се обжалва в частта, с която са били отхвърлени предявените искове. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържат се нарушения на чл. 52 ЗЗД и чл.

172 ГПК. Жалбоподателката оспорва изводите на съда относно влошаването на здравословното й състояние. Тя поддържа, че медицинска помощ не е била потърсена, тъй като ищцата е акушерка. Сочи, че в Якоруда няма болници.

Навежда доводи, че няма изискване хипертонична криза да се доказва с писмени доказателства. Счита, че здравословното й състояние се установява от свидетелски показания. Посочва, че това кореспондира със заявеното от вещото лице. Оспорва извода на районния съд, че от експертното заключение се опровергава възможността увреждането да е причинено от деликта.

Поддържа, че заключението е сочило варианти, които съдът е следвало да възприеме или отхвърли въз основа на останалия доказателствен материал.

Жалбоподателката счита, че е следвало да се кредитират показанията на свидетелите Н. Ч. и С. Д., както и че същите е следвало внимателно да се преценят в светлината на обстоятелствата по чл. 172 ГПК с оглед на останалия доказателствен материал. Счита, че при определянето на размера на обезщетението е нарушен чл. 52 ЗЗД, като навежда, че в конкретния случай състоянието на ищцата е продължило над месец и излага съображения за преживените болки и страдания. Оспорва извода на съда относно момента, в който същият е приел, че са отшумели негативните емоции на ищцата.

Жалбоподателката оспорва оценката на експертното заключение и доказателствената му стойност. Счита, че заключението е следвало да се оцени в съвкупност с останалите доказателства. Моли решението да се отмени 2 в обжалваната част и предявените искове да се уважат в пълния им претендиран размер. Претендира разноски.

Препис от жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е връчен на насрещната страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.

Въззивните жалби са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на А. Н.

К., подадена срещу Община Якоруда. В исковата молба ищцата е изложила следните обстоятелства, въз основа на които основава своя иск. Ищцата сочи, че е водила административно дело срещу ответника, което тя загубила, поради което е била осъдена да му заплати разноски в размер на 700 лв. Тя твърди, че ги е заплатила веднага след като е влязло в сила решението на ВАС. След като ги заплатила обаче тя получила от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 395/2021 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. да заплати същата сума. Ищцата твърди, че тя е заплатила тази сума от нейните спестявания, че сумата е била непосилна за нея, че тя не е имала други доходи освен нейната пенсия, която била в размер на 320 лв. Ищцата поддържа, че вследствие на това е получила много силно притеснение, силен психологически дискомфорт, че е вдигнала кръвно и се притеснила изключително много, защото е била сигурна, че вече е била платила сумата. Цяла нощ й било зле, не можела да спи, имала силно главоболие и високо кръвно. Това продължавало през следващите дни, особено през нощите, когато ищцата натрапчиво мислела само за това. Тя сочи, че сумата е била голяма за нея, понеже тя е била пенсионерка със сериозни здравословни проблеми. Твърди, че е била много притеснена, че се е разплакала, когато е обяснявала своя син, че е била платила. Посочва, че се е наложило да плати на адвокат, който да я защитава по изп. дело и след действията на адвоката ЧСИ е прекратил делото, понеже сумата е била заплатена преди неговото образуване. Счита, че неправомерното действие на Община Якоруда й е причинило посочените неимуществени вреди, много силно притеснение, силен психологически дискомфорт, високо кръвно и силно притеснение. С оглед на това тя е предявила осъдителен иск за сумата от 1500 лв. ведно със законната лихва, вкл. тази, която се начислява от деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение до предявяването на исковата молба, която се претендира в размер на 56 лв. Впоследствие ищцата е уточнила, че счита, че ответникът като взискател е знаел или е бил длъжен да знае, че вече е получил дължимата сума, както и че той е следвало да е проверил и да е наясно кои са погасените и непогасените задължения към него, преди да пристъпи към тяхното събиране. Уточнила е и че счита, че деликтът е бил извършен от кмета или от неустановени длъжностни лица, които са били длъжни да следят за погасяването на задълженията на общината и за непредприемането на действия по събирането на погасени такива.

Навежда, че отговорността е обективна и безвиновна, като изрично посочва, че счита, че общината отговаря за техните действия на осн. чл. 49 ЗЗД.

Ответникът Община Якоруда е депозирал отговор на искова молба, с който е оспорил предявените искове. Изложил е доводи, че не е ясно дали деликтната отговорност на общината се ангажира на общо основание или с оглед на осъществяваната от нея изпълнителска дейност. Оспорва наличието на правнорелевантна причинна връзка между получената ПДИ и 3 здравословните неразположения на ищцата, както и между тях и действие/бездействие на служител на Община Якоруда.

В доклада по делото районният съд е квалифицирал исковете по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 56 лева, считано от деня на получаване на ПДИ – 01.09.2021 г. до завеждане на исковата молба в съда. Събрани са писмени и гласни доказателствени средства и е прието заключение по съдебномедицинска експертиза.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е посочил, че между страните са безспорни обстоятелствата относно предходното между тях административно дело, поради което ищцата е била осъдена да заплати разноски в полза на Община Якоруда. Въз основа на писмените доказателствата е намерил за установени обстоятелствата относно образуването на изпълнителното дело, в хода на което е била извършена справка на имущественото състояние на ищцата и са били изпратени запорни съобщения. Въз основа на обратна разписка е установил, че ПДИ за заплащането на сума от 1046 лв. е била връчена на ищцата на 02.09.2021 г.

Районният съд е намерил, че на 18.09.2021 г. ищцата е депозирала възражение по изпълнителното дело, с което заявила, че тя не дължи сумите отразени в ПДИ, тъй като е заплатила присъдените суми по адм. д. № 739/2017 г. по описа на ВАС още на 22.12.2020 г., т.е. още преди образуване на изпълнителното производство. Тя била приложила платежно нареждане за извършеното плащане. Съдебният състав е констатирал, че взискателят е депозирал молба от 27.09.2021 г., с която е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, поради погасяване на дълга от длъжника, след което ЧСИ прекратил изп. производство с постановление от 30.09.2021 г.

На осн. чл. 172 ГПК съдът е кредитирал показанията на Н. Ч. и С. Д., без обаче да кредитира тези на Ч. в частта им относно високите стойности на кръвното налягане на ищцата. Отчел е, че посочените от него стойностни не кореспондират с това, че няма данни впоследствие да е била потърсена медицинска помощ. Съдът обаче е дал вяра на останалите части от тези гласни доказателствени средства, доколкото е намерил, че те са непротиворечиви.

Намерил е и че посоченото от тези свидетели кореспондира с писмените доказателства, вкл. с обстоятелствата, че е бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата, че е била удържана сума от банковата й сметка за вече погасено задължение, ведно с такси и разноски. Районният съд е кредитирал по реда на чл. 172 ГПК и показанията на А. Р.. Кредитирал е и приетото по делото експертно заключение.

Първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск по чл. 49 ЗЗД с оглед на твърденията на ищцата за наличието на противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неполагането на дължима грижа да се изясни дали ищцата е дължала заплащането на сумите по ПДИ. Посочил е, че по делото не се спори, че след като задължението на ищцата е било погасено, е била подадена молбата за образуване на изп. дело и е била връчена ПДИ. Намерил е, че това се установява и от платежното нареждане. Посочил е, че според Постановление № 7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е 4 установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Приел е, че в случая след като задължението е било погасено по съответната банкова сметка на Община Якоруда съответните служители в общината не са изпълнили задължението си да отразят извършеното плащане и да заличат същото като дължимо. Счел е, че ответникът не е оборил презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което е приел, че вина е налице. Според първоинстанционният съдебен състав негативните емоции на ищцата са продължили до момента, в който по изп. д. е било приложено платежното нареждане. Намерил е, че други вреди извън предизвиканата негативна емоция и първоначално притеснение, че дължи посочената в ПДИ сума не са установени по делото.