Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6991 от 07.11.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1/2015
Вид
Решение № 6991
Подписан
07.11.2018
В сила
10.11.2021
Състав
ЕКАТЕРИНА ТОДОРОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 07.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Александрина Пашова разгледа гр.д. № 1 по описа за 2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от Л.Х.К. от с.Горна Малина против П.Г.П. *** осъдителен иск за сумата 150 000лв. на основание чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 01.01.2010г. до окончателното изплащане.

Твърденията на ищеца са за настъпило на 01.01.2010г. на път ПП-6, на около 500м. от разклона за с.Григориево, общ.Елин Пелин в посока гр.Пирдоп-гр.София пътно-транспортно произшествие, между л.а.Ситроен ВХ с ДК № СА ******, управляван от ответника, л.а.Рено Меган Сценик с ДК № ******и автобус Сетра с ДК № ******, причинено от водача на първия автомобил. Вследствие на произшествието починал синът на ищеца Н.Л.Х., който бил пътник на задна седалка в л.а. Рено Меган Сценик. Твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина си, към деня на произшествието на 9г., които оценява на сумата 150 000лв. с претенция за заплащане на обезщетение спрямо ответника, като пряк причинител на ПТП. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва родствената връзка на ищеца с починалото дете, както и произшествието да е настъпило на датата, мястото и по начина описани в исковата молба. Оспорва иска по съображения, че настъпването на ПТП не е последица от негово противоправно поведение, а случайно събитие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По делото не се спори относно настъпването на ПТП на 01.01.2010г. на път ПП-6, на около 500м. от разклона за с.Григориево, общ.Елин Пелин, в посока гр.Пирдоп-гр.София между л.а.Ситроен ВХ с ДК № СА ******, управляван от ответника, л.а.Рено Меган Сценик с ДК № ******и автобус Сетра с ДК № ******, както и по отношение неговия механизъм. Управляваният от ответника л.а.Ситроен се движил по дясната за него лента на платното за движение на пътя гр.Пирдоп-гр.София. По същото време л.а.Рено Меган Сценик се движил по дясната за него лента на платното за движение на същия път срещу л.а.Ситроен. Автобус Сетра се движил зад л.а.Рено Меган Сценик. В един момент л.а.Ситроен навлязъл в лентата за насрещно движение, като с лявата си челна част се удря в страничната лява част на насрещно движещият се л.а.Рено Меган Сценик, след което продължил движение напред и наляво, като почти достигнал левия край на асфалтовото покритие на платното за движение и се ударил с челната си дясна част в предна дясна част на автобус Сетра. При този втори удар л.а.Ситроен започнал ротационно движение около вертикалната си ос в обратна на часовниковата стрелка посока и в същото време постъпателно движение в посока, обратна на първоначалната, след което се установил върху пътния банкет пред автобуса. След удара водачът на л.а.Рено Меган Сценик загубил контрол над автомобила и се насочил с предна дясна част в посока напред и в дясно по отношение първоначалната си посока на движение, като със задна дясна част се ударил в крайпътно дърво, завърта се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, едновременно с което се придвижил напред и надясно с последващо установяване на дясната си странична част извън платното за движение. По делото е изяснено от заключението на вещото лице по САТЕ, че причината за навлизане на л.а.Ситроен в лентата за насрещно движение е екстрено задействане от ответника на спирачната система поради настъпила повреда в окачването на предно дясно колело, дължаща се на развиване на шарнирния болт, при което дясното предно колело изгубило опорната си връзка с носача свързан с купето. Под действието на силите на триене колелото се завъртяло надясно, при което гумата при плъзването оставила широка следа. В съответствие с момента на силите на триене спрямо масовия център автомобилът навлязъл в лявата лента без водача да е отклонявал преднамерено волана наляво. Това е била причината за настъпилия първи удар между л.а.Ситроен и л.а.Рено Меган Сценик и той е бил неизбежен. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка причина за ПТП е закономерно възникнала техническа неизправност на автомобила, в резултат на некачествено извършен ремонт на шарнирния болт на дясно предно колело, при който е бил оставен без законтряне към шенкела. С течение на времето под действието на динамичните натоварвания болтът се саморазвил и така се нарушила връзката между долния носач и шенкела на предното дясно колело. Така при екстрено задействане на спирачната система непосредствено след момента на отделяне на болта от шенкела л.а.Ситроен навлязъл в насрещната лента за движение на място, по начин и в момент, когато там са се движили другите две участвали в произшествието превозни средства. По делото не са събрани доказателства кога е правен ремонт, но вещото лице е категорично, че причината за посочената неизправност е некачественото му извършване. В тази посока сочи още, че автомобилът е бил технически неизправен, тъй като са използвани четири гуми от различни марка, модел, тип, размер на ширината на протектора, височина на челния профил и разлика в диаметрите.

Непосредствено преди произшествието е била нарушена връзката между долния носач и шенкела на предно дясно колело. На въпроса относно възможността на водача на л.а.Ситроен да избегне настъпването на ПТП вещото лице дава заключение, че при възникналата ситуация и скорост на движение около 90км./ч. не е имал възможност да предотврати удара с л.а.Рено Меган Сценик чрез аварийно спиране. Това е могъл да направи ако скоростта му на движение е била 59 км./ч. Пояснява, че автомобилът се движил в права посока, но след преминаването на дясната гума през дупка на платното се насочил наляво, като до удара с л.а.Рено Меган Сциник изминал около 25м., за което разстояние бил с блокирани колела и корекция на траекторията е била невъзможна. Възможността да се избегне ПТП се свежда и до други действия на водача-намаляване на скоростта чрез натискане и отпускане на спирачния педал, с което да намали скоростта и здраво държане на волана надясно, като запази правата траектория на движение в лентата му за движение до разминаването с другите превозни средства. Сочи, че процеса на развитие на неизправността условно може да се раздели на няколко фази, осъществени последователно във времето-ремонт на автомобила, при който шарнирният болт не е законтрен към шенкела и при извършването му не бил използван специализирания за това инструмент; начало на експлоатация на автомобила, при което се получава разхлабване на неосигурения шарнирен болт от цикличните завъртания на волана наляво и надясно и наличните вибрации; износване на резбата от непрекъснатите завъртания на дясното колело и натоварването от ударите в колелото при преминаване през дупки и неравности; излизане на болта от вътрешната резба на шенкела, нарушаване на опорната връзка между него и носача, възприемане на опасността от водача чрез задействане на спирачната система; отклонение на дясното колено от вертикалната равнина на около 80° надясно с оставяне на следа от плъзгане; задействане на спирачната уредба и възникване на спирачни сили на триене и в четирите колела, нарастване на спирачното закъснение без оставяне на други следи освен от предно дясно колело; достигане на максимално спирачно закъснение и оставяне на две успоредни спирачни следи от триене с отклонение на автомобила наляво. С развиването на шарнирния болт се появява хлабина между шенкела /колелото/ и носача. Тъй като резбата е с малка стъпка е било напълно възможно да не се чува шум в зоната на дясното колело. Ако такъв се чува, това би било най-силно при преминаване на дясното колело през дупка или друга неравност на пътното платно, но е възможно да не бъде възприет на общия фон на шумовете в автомобила, имайки предвид, че е бил в експлоатация 18 години и може да се предположи, че и други елементи са били източници на шум. В тази връзка вещото лице сочи, че когато хлабината е била още малка водачът не би могъл да открие неизправността. Непосредствено преди разкъсването на опорната връзка между предното дясно колело и носача е имало период на повишена хлабина между сферичните повърхнини на ставната връзка /шарнира/. Развиването на резбата на повече от 5 оборота не е възникнало мигновено, а самата резба е по-плътна и навиването по-трудно, по-специално от обикновената резба. С развиването пропорционално се нарушава плътността на връзката между колелото и носача. При сложното динамично натоварване на колелото, с неговото пространствено движение-ротационно около собствената си ос, ротационно около опорните цилиндрични стави на носача към купето и възможното завъртане около шенкелната ос при завъртането на волана, пропорционално хлабината се увеличава, вибрациите също, което води до повишен неспецифичен шум. При преминаване през дупки или неравности той наподобява на характерно чукане, а при спиране с по-голяма интензивност има повишени вибрации, които се чувстват от волана и се дължат на променливия характер на силите на триене в колелата. По делото няма данни, от които може да се направи извод дали водачът е могъл да възприеме симптомите на предстоящата техническа неизправност, но най-вероятно това е станало в момента на разкачване на шарнирния болт от шенкела предвид предприетото аварийно спиране. Вещото лице сочи още, че влияние върху запазване праволинейното движение във всички случаи е оказвала разликата в диаметрите на двете предни гуми, която е била 18 мм-лявото колело е с диаметър 583мм, а дясното-601 мм. Разликата в типа гумите /лятна-зимна/ с различна твърдост и коефициент на сцепление, също оказва влияние съществено върху устойчивостта на автомобила при спиране. Така дори и при изправно окачване, при ускоряване автомобилът е теглил надясно, а при спиране-наляво, като водачът съответно е компенсирал с леко завъртане на волана в съответната посока.

По делото са разпитани свидетелите Н. П. и М.С.. Първият сочи в показанията си, че управляваният от ответника л.а.Ситроен бил в отлично техническо състояние, тъй като свидетелят го ползвал през есента на 2009г. Сочи, че ответникът поддържал автомобилите си в добро техническо състояние. Свидетелката С. била пътник в л.а.Ситроен в деня на ПТП. Сочи в показанията си, че по време на пътуването не чувала шумове или водачът да е правил необичайни маневри. Ответникът не се е оплаквал за проблеми или технически неизправности, като автомобилът бил стар, дизел и поради това по-шумен, но не установила по-особен шум.

По делото не е спорно, че синът на ищеца Н.Л.Х. бил пътник на задна седалка в л.а.Рено Меган Сценик, който вследствие на удара получил множество и тежки травматични увреждания по главата и тялото, поради които починал.

При така установеното от фактическа страна, спорния по делото въпрос е дали произшествието се дължи на виновното противоправно поведение на ответника или на случайно събитие.

Кумулативен елемент от фактическия състав на деликта по чл.45, ал.1 ЗЗД е вината, която се изразява в конкретно психическо отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Когато вредите са последица от случайно деяние /събитие/ или непреодолима сила деецът се освобождава от отговорност, тъй като в тези случаи не е налице виновно поведение. Случайното събитие е настъпването на непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от човешката воля причинява вреди. То трябва да е настъпило преди увреждането и да е налице причинна връзка между него и вредите, като събитието и причинната връзка с деянието трябва да са непредвидими и непредотвратими. Съгласно чл.15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Нормата е пряко свързана с носенето на наказателната отговорност за извършено престъпление, но намира приложение и спрямо гражданскоправните последици за вреди от деянието.