Определение № 3331 от 29.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3331 гр. Варна, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100500596 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. № 18361/21.07.2023 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Б., с която на основание чл.

248 ГПК се претендира изменение и допълване на постановеното по делото Решение №708/13.06.2023 г. в частта за разноските.

Молбата е основана на твърдения, че с оглед допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер не следва нему да се възлага пълния размер на заплатената от ищеца държавна такса. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на присъдените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред РС – Варна и пред ОС - Варна, обосновавайки се с действителната фактическа и правна сложност на спора. Отправя искане по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане в негова полза на разноски за прекратената част от исковите претенции. По изложените съображения моли за изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Скални материали“ АД, чрез адв. М., с който изразява становище по молбата. Не оспорва, че държавната такса се дължи спрямо обхвата и изхода на спора, останал предмет на разглеждане след намаляване размера на исковите претенции. Навежда доводи, с които обосновава по-високата фактическа и правна сложност на спора. Счита претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК за преклудирана, като заявена след окончателното произнасяне по десезирането на съда по част от исковите претенции. Посочва, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, защото надвишава сборът от 1 минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба №1/2004 г., за процесуално представителство по четирите иска. Отправя искане за оставяне на молбата без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, представила списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С Решение № 708/13.06.2023г., постановено по настоящото производство, Окръжен съд – Варна е отменил по въззивна жалба на „Скални Материали“ АД Решение № 162/17.01.2023г. по гр. д. № 14133/2022г., постановено по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените искове, както и в частта му относно разноските, като вместо него е постановил уважаване на исковете, като е осъдил „Електроразпределение север“ АД, ЕИК103533691, да заплати на „Скални Материали“ АД, ЕИК 117000486 със седалище гр.Русе сумите, както следва:

- 5 495,38 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период от време цена за услугата „пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв.

Момчил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;

- 5550,05 лева. представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на основание чл.59 от ЗЗД;

- 5812,77 лева – представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.59 от ЗЗД;

- 106,68 лева, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“ за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.59 от ЗЗД;

2

С решението „Електроразпределение Север” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Скални Материали“ АД сумата от 8345,70 лева, представляваща сторените от страната съдебноделоводни разноски в производствата пред двете съдебни инстанции, от които 2320 лв. без ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция, 2387,53 лв. за заплатената държавна такса, 300 лв. за депозит за изготвената експертиза, 2940 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция и 398,17 лв. за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.

С настоящата молба с правно основание чл. 248 ГПК въззиваемият отправя искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в размер на 2387,53 лв., представляващи държавна такса, заплатена пред първата инстанция на осн. чл. 1 ТДТССГПК.

Пред ОС-Варна са предявени четири кумулативно обективно съединени искови претенции с цена и правно основание на всеки от исковете, както следва: 5495,38 лв. – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 6439,55 лв. – чл. 117, ал. 8 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД, 43890 лв. – чл. 117, ал. 8 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД, 3863,35 лв. – чл. 117, ал. 8 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД. Събрана е държавна такса в общ размер на 2387,53 лв.

С протоколно определение от 13.10.2022 г. е допуснато изменение на размерите на исковете чрез тяхното намаляване, както следва: от претендираните 6439,55 лв. на 5550,05 лв., от претендираните 43890,00 лв. на 5812,77 лв., от претендираните 3863,35 лв. на 106,68 лв. Съдът е прекратил производството по делото за разликите над поддържаните изменени размери до първоначалните размери на тези искове, както и с оглед цената на всеки от четирите обективно съединени искове и следващата от нея родова подсъдност е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС – Варна.

Предвид частичното прекратяване и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса съобразно уважените изменени искове, т.е. съобразно намалените размери на претенциите. Вследствие на изложеното дължимите от ответната страна на ищеца разноски за заплатена държавна такса са в размер на 724,33 лв. Разликата от тази сума до заплатените 2387,53 лв. следва да остане в тежест на ищеца, който е предприел допуснатите от съда изменения на исковете.

Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, присъдено с постановеното по делото решение в полза на въззивника, е релевирано пред първоинстанционния съд. С решението си въззивната инстанция подробно е аргументирала защо намира възражението за основателно, но редуцира размера на възнаграждението до заплатения от ответната страна размер, до който съдът е приел, че е налице признание за действителната фактическа и правна сложност на спора. Настоящият съдебен състав не намира основание да ревизира тези правни изводи.

Така направеното в отговора на въззивната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално

3 представителство пред втората инстанция настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като възнаграждението не е уговорено и заплатено в размер, надвишаващ предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно чл. 2, ал. 5 от същата наредба за всеки от предявените искове в размер на 2985,83 лв., поради което не следва да бъде редуциран.

Протоколното определение от 13.10.2022 г., с което производството по делото е частично прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл. 248 ГПК не е поискано изменението или допълването му в частта за разноските от никоя от страните. Ответникът разполага със субективното право по чл. 78, ал. 4 ГПК да му бъдат присъдени сторените от него разноски и при прекратяване на делото. Съдът дължи произнасяне по претенция с правно основание чл. 78, ал. 4 ГПК само когато е надлежно сезиран и са представени доказателства за действително направени разноски във връзка с производството. В случая с определението за прекратяване съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските, а ответната страна не е поискала в едноседмичния срок за обжалване допълване на акта в частта за разноските. В последващ влизането в сила на определението и изтичането на срока по чл.

248 ГПК момент правото на ответника да сезира съда с претенция по чл. 78, ал. 4 ГПК е преклудирано, а настоящата молба по чл. 248 ГПК в тази й част просрочена. Освен това към момента на прекратяването не са били представени доказателства за реално извършени разноски, а представените в последното съдебно заседание, проведено пред първата инстанция, доказателства са изчислени според размера на вече изменените искови претенции, а не според този на първоначално предявените. Вследствие на изложеното съдебният състав намира, че ищецът не дължи на ответната страна сторените от нея разноски за прекратената част от исковете.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта му относно разноските се явява частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена, като се постанови изменение на решението в частта за разноските в гореизложения смисъл.

По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №708/13.06.2023 г., постановено по в. гр. д.

№596/2023 г. по описа на ОС – Варна, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза н а „Скални Материали“ АД, ЕИК 117000486, съдебно-деловодни разноски, сторени от страната в производствата пред двете съдебни инстанции, до сумата в размер на 6682,50 лв. /шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен 4 касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5